В никои избори ролята на малките играчи не е толкова съществена, колкото на президентските. Наопаки на твърдението, че в един мажоритарен вот всичко се решава от качествата на личностите, изборите за държавен глава са най-ожесточената арена за политически сделки. Практиката показва, че липсата на бронзови медали в голяма степен се решава от активността на формациите, останали "под чертата" на първото и второто място.

Една проста сметка от всички социологически сондажи напоследък показва, че сборът от процентите на всички партии и коалиции след второто място е по-голям от първите два резултата, ако се включат и колебаещите се избиратели. Колкото и да се опитват анализатори да внушават, че българинът определя своя фаворит извън партийната му принадлежност, няма данни това някога да се е случвало, що се отнася до класическото делене ляво - дясно. А точно такъв се очертава и предстоящият двубой между Георги Първанов и Неделчо Беронов, засега смятани за основни претенденти за балотаж. (При изричното условие, че СДС и ГЕРБ не издигнат друг кандидат, което ще даде изключителен шанс на Първанов да спечели още на първия тур.)

От какъв зор тогава за тези избори започнаха да правят заявки фигури, които очевидно нямат никакъв шанс за балотаж, защото са припознавани като гарнитури на основните две политически деления? Такива са например издигнатият от новата лява формация ген. Любен Петров и бившият конституционен съдия Георги Марков. Още повече, че апелите да се гласува за един или друг кандидат на втория тур обикновено имат слаб отзвук. Изключение от това правило бе балотажът между Желю Желев и Велко Вълканов, когато силната поляризация в обществото доведе при урните и онези сини фенове, които не харесваха Желев, но повече мразеха червения Вълканов.

И още по-странното в кандидатирането за държавен глава на лица без очевидни шансове: всеки от тези претенденти на практика дава шанс на опонента, ръфайки от плътта на електората на бившите си партньори. Но всеки парадокс си има и просто обяснение. Колкото и малки да са шансовете на периферните играчи, събрани вкупом, "отмъкнатите" проценти могат да наклонят везните между втория и третия участник. Разбира се, при определени условия, каквито може би ще се очертаят в началото на септември. И този знак може да дойде от

евентуалното участие на Атака

по-любопитна ще стане ситуацията, ако кандидатът на тази партия и ако се казва Волен Сидеров, успее да прескочи първия тур и се яви заедно с Първанов на балотаж, разчитайки на радикалния отрицателен вот срещу статуквото. Някои определят неговото участие в ущърб главно на Първанов. Това може да се окаже вярно само при условие че Сидеров остане "под чертата". Стигне ли до второто място, това ще е най-благоприятната новина за настоящия президент и много тежко решение за десницата. Защото Сидеров може да мобилизира и "заспалите" демократи срещу себе си в полза на Първанов. Лидерът на "Атака" просто няма потенциални избиратели, които да обърнат вота в негова полза. Все пак малко е вероятно у нас да се повтори френският сценарий от 2002 г., когато срещу националиста Жан-Мари льо Пен (политически приятел на Сидеров) застанаха леви и десни французи, уплашени от перспективата да ги управлява профашистка партия. У нас антифашизмът бе присвоен от комунистическата идеология, тъй че зад него няма силна гражданска позиция.

Но за Сидеров участието в президентските избори е важен политически ход. Защото вероятно е наясно, че оттук насетне

политическата му кариера ще върви надолу

На парламентарните избори през 2001 той е пръв в листата на НДСВ в Ямбол, но по-късно след проверка за чисто минало според запознати, царистите го вадят от списъка, без да дадат обяснение. През 2003 той е кандидат-кмет на София, издигнат от земеделците на Яне Янев, сега коалиционен партньор на ОДС, след което става част от политическото шоу на друг популист - Жорж Ганчев. Звездата му изгрява след активно участие в кабелна телевизия "Скат" в добре подбран момент на обществено омерзение след управлението на Сакскобургготски, което му спечели неочаквано добро място в класацията на парламентарните избори миналата година. След разцепването на групата на "Атака" бяха направени опити да се сложи юзда на националистическия, наричан по-благозвучно патриотичен, вот.

Последното предложение в тази насока са левите отцепници начело с ген. Любен Петров, обидени от незначителните роли, които им отреди сегашното ръководство на БСП във властта. Тук някъде се вписва и

заявката на Бойко Борисов

за ново политическо разкрояване вдясно. Само че доста по-успешно композирано, дори и само заради причината, че кметът е сравнително нов играч в политиката и не носи негативите на изминалите години на тежък преход. Какво ще стане с измъченото дясно обединение, след като Борисов поиска от Беронов лична услуга срещу подкрепа, е в сферата на догадките. Но на всички им направи впечатление, че във въпросния вторник, ден след като кандидатът на десните отказа да помирява Борисов и Костов, едновременно протекоха няколко светкавични събития. СДС свика НИС, за да реши дали да се откажат от Беронов, ДСБ направи опит да оттегли иска за отстраняване на Борисов от кметския стол. Все пак може би има

уговорка между Стоянов и Борисов

при неблагоприятно развитие да бъде издигнат отново бившият президент за кандидат на друга дясна формация по формулата "Стоянов - президент, Борисов - премиер". Или става дума просто за следствията от слепеното с неприязън дясно обединение, от което се възползва кметът, за да спечели политически дивиденти?

Борисов стана изразител на мнозина от онези, описани в европейските доклади като "губещи от прехода", сиреч по-голямата част от населението, търсещи своя нов герой извън познатия политически пейзаж. Заявката на столичния кмет, че няма да подкрепи Георги Първанов на предстоящия президентски вот, едва ли ще повлияе съществено на феновете му. Самоопределението на Борисов като десен човек влиза в същностен конфликт с душевността на левия избирател, непривикнал към индивидуален избор, плод на личностно решение. Затова именно в Първанов независимо от "някои грешки на растежа" и без особено значение колко го критикуват в приятелски кръгове, левите съзират своя естествен кандидат както в съдружието около ген. Петров - "отцепник" от официалната линия. Колективистичният нагон в основното ядро на БСП вероятно ще задейства и този път. По същата причина негативите, които калкулира БСП заради участието на ДПС в "нашата" власт, няма да се окажат решаващи за Първанов.