Щом се събуди сутрин, българският политически наркоман мигом включва телевизора и проследява дебатите относно вътрешното положение по трите национални телевизии. Един след друг на екрана се явяват Румен Овчаров, Емел Етем, Божидар Димитров, Татяна Дончева, някоя и друга Анелия Мингова или Антония Първанова, да не пропуснем Милен Велчев, разреждани с малки порции политолози, социолози, културни дейци и случайно хванати редови българи. Последните по правило са леко абнормени или чисти идиоти, защото трябва да пасват на дневния ред в държавата. Такава е представата на медиаторите за дълбоко вникване в проблемите на обществото.

Кривонделести персони каканижат

синтактично правилни изречения, от които те заболява главата. Ако темата е боклукът, насреща идат клошари и цигани-сепаратори. Ако се точат социални спорове – представят ни семейство с осемнайсет деца без никакъв доход и следи от образованост. Дойде ли ред на етнически проблеми, ето ги насреща тумба жизнерадостни жители на незаконни гета и сутеньори, лукаво угрижени от тежкото положение на тукашните обитатели. Сигурно са прави ефирните водещи, усещането за тотално вдидиотяване е всепроникващо. За съжаление обаче малко са платените клинични пътеки, с радост да хванеш някоя и да не връщаш повече.

На този фон въпросът “Какво става с тройната коалиция?”, звучи като питането “Вярвате ли в прераждането?”. Някои си представят разпадането на държавата като във филма “Денят на независимостта” – сгромолясват се небостъргачи, изпаряват се езера, обезумели граждани панически бягат от катастрофата. У нас разпадът обаче е по-страшен, защото е невидим като радиация. На пръв поглед всичко уж си е на мястото, но в някакъв ненормален изопачен ред. Гротеската на политическия живот започва да изглежда нормално състояние на нещата в преход. Тъй де, нали сме в движение, реформираме се, допустими са някои отклонения.

И точно тук е закодирана най-опашатата лъжа. Свидетели сме на невероятна имитация на движение, докато управляващите (какво ли?) гребат с черпака от държавната манджа. “Говорещите политически глави” от екрана също създават изкуствено вълнение, обяснявайки като за пред олигофрени как се борят с корупцията, как доходите ни са се увеличили, как процентите на престъпността спадали поголовно. Разбира се, те едва ли мислят, че някой им вярва. Но някак си е прието така да говорят политиците, както е в реда на

добрите български традиции

избирателите да псуват тези горе.  е да бъдеш прецакан от всеки чиновник, избутан в канавката от всяка кола, струваща над 50 бона, ограбен с данъци, такси, акцизи и растящи цени на монополни стоки. Какво ще спечели столичанинът от познанието, че години наред е бил грабен безбожно от някакъв комплексар от “Топлофикация” с яки покровители? На кого му пука, че получава киселини от изстъпленията на Румен Овчаров, който дълго се забавляваше с дъвките и близалките на шефа на парното, но вече се разграничи от него и успокои потребителите с думите: “Валентин Димитров е външен за енергетиката човек.” А какво да кажат потребителите, още по-външни на енергийната мафия.

Как ли се чувстват нормалните хора на тази държава, когато се разсънват с образа и словото по телевизора на вицепремиерката Емел Етем? Тази одиозна дама не се притеснява да демонстрира амбициите си да овладее всичко, което носи дивиденти. Един от уволнените от нея шефове на Държавния резерв сподели ново тълкуване на абревиатурата ДПС – Движение за Пари и Субсидии.

Фалшиво и измамно е впечатлението, че в момента тече процес на прочистване, вадене на престъпните управленци от властта. Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим обичайната ситуация – преразпределяне като за последно на доходоносните постове.

Има си причина това бързане.

Настъпили са промени в електоралните предпочитания. Ако по някакви причини се стигне до предсрочни избори догодина, първите трима в класацията са други. При всички условности на социологическите сондажи, след спадащия рейтинг на БСП се нарежда вече не НДСВ, а ГЕРБ, следвани от “Атака”. Няма да коментираме добре или зле е това, то просто е различно. ДПС може да остане част от останалата гарнитура, но никога вече няма да има сладката участ да дели властта с отнесения от вихъра Сакскобургготски или  уплашения от пореден провал за БСП Сергей Станишев. Възможната комбинация е невъзможна за ДПС, защото НДСВ е много назад в таблицата.

В момента “говорещите глави” се разправят помежду си. Кой крал повече, кой управлявал по-хубаво, кой повече е допринесъл за членството в Европейския съюз, кой кого назначил и кой кому е сват, брат или кум. Отдолу седят пред телевизорите мрачни субекти, от чиито доходи се изхранват и заделят за старини народните избраници, загледани в поредния политически екшън. След сутрешните дебати идват сериалите, филмите и пак политиците, социолозите и политолозите, следвани от нови драми и комедии. Всичко се е сляло и омешало, та вече никой не може да отдели кое е истина и кое измислица. Всъщност няма съмнение, че филмовите герои стоят по-реалистично от родния елит. И това е естествено, защото сценаристите, режисьорите и изпълнителите са професионалисти и печелят, само ако хората харесат творбата им.