Мъчителното обединяване на дясното започна да придобива комични измерения. В проекта за дясна скулптурна композиция от осем партии с въздушен шпагат се опитаха да се включат Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски от "Новото време". Във вторник осъмнахме с новината, че преговорите вече били приключили и единствените три номинации остават - Веселин Методиев, проф. Георги Бакалов и проф. Сергей Игнатов.

Това бе официалната част от преговорите, която ги върна в изходното положение. Дори не се разбра ще има ли някакво продължение, или всеки ще се яви със своя кандидат с надеждата, че той ще успее да стигне до втория тур. Ако е така, портата за прегрупирания е отворена широко.

яма съмнение, че двамата първи от "Новото време" ще атакуват "Раковски" 134, защото какво друго им остава. Те бяха изхвърлени от листите на НДСВ преди последните парламентарни избори, а след това изоставени и от Доган поради конфликт на политико-икономически интереси. Техни "лобисти" в момента са Любен Дилов-син и Красимир Каракачанов. Мениджърите препоръчаха също към пластиката да се прикачи и формацията на Георги Марков "Ред, законност и справедливост".

Този пример най-точно подхранва подозрението, че

между политическото дясно и избирателите се очертава непреодолим разлом.

 Точно обратно на тенденцията на лидерска непримиримост десният електорат се обединявал, твърди изследването на Васил Тончев от агенция "Сова Харис". За пръв път превесът на левицата е изравнен от привържениците на дясното (според самоопределението на анкетираните, каквото и да разбират те под това понятие). Данните на "Сова Харис" показват, че най-големи шансове днес имат Георги Първанов (37%), Бойко Борисов (19.8%), Петър Стоянов (7.9%), Иван Костов (7%), Симеон Сакскобургготски (5.4%). Вярно, рейтингът на партийните лидери не може да се пренесе автоматично и върху избора на претендент. Но е очевидно, че при катастрофиралото обединение Бойко Борисов става непреодолим фактор.

Проблемът е там, че основните домакини на обединението - СДС и ДСБ, нямат ресурс да диктуват правилата на играта. Възприе се (или се наложи) доказано грешната тактика, че колкото повече субекти участват в преговорите, толкова повече привърженици ще се съберат. В шарената група десни годежари все по-малко се вписват "Демократи за силна България", против които публично се изказа човекът рейтинг Бойко Борисов. Неговата оферта е недвусмислена: подкрепа за десен кандидат срещу заобикалянето на ДСБ. Според изследване на НЦИОМ за европейската интеграция между другото става ясно, че Иван Костов и Ахмед Доган са най-неодобряваните политици в момента. Следователно, внушават анализатори, Костов влияе негативно на интеграционните процеси.

Пред Петър Стоянов стои тежка задача - да приеме ли даровете от Бойко Борисов, или да се обърне с лице към Костов. А може би има и трети вариант - да седнат двамата лидери и да си кажат. Хората ще ги разберат. Докато не е станало късно и закуцукаме към Европа на един крак - при това ляв.

Засега откъм дясното долитат някакви неорганизирани съобщения, от които човек може да стане разноглед.

Гербовата марка

Инициаторът на ГЕРБ Бойко Борисов вече се е амбицирал да стане демиург на обединението. Той спорадично оглежда от високата си камбанария дясното пространство и вече може да спи спокойно. Двама се карат, третият печели. При това първите двама дори не се карат публично, а мълчат, което прави ситуацията още по-тягостна. Оставили са на третия да обяснява проблемите им, което е доста изгодно за него. И затова Борисов не мълчи. Той одобри "диалогичния дух" на повечето щъкащи в подножието, но призна, че досега диалог с него не е имало. Разграничи се от ДСБ, но "издигна" за кандидат-президент европеизирания член на същата партия, юриста Димитър Абаджиев. Последният не се разграничи от нищо, но каза, че погледът му сега е насочен към европейските работи.

Брисов направи още една оферта в същия дух - Петър Стоянов да обедини всичко надясно от центъра, като същевременно се разграничи от Костов. "Стоянов да се разграничи от Костов и да види, че той работи за БСП и антидясното обединение." Срещу неприличните предложения на Борисов се обявиха единствено от Демократическата партия и самите засегнати от ДСБ. Картината на удивителните преговори за кандидат-президент се допълва от изказване на Асен Агов от ДСБ, според когото Бойко Борисов бракониерствал в дясното с червени ловци.

Десният електорат тук трябва да замълчи и да осмисли хубавичко определението на Агов, че го вземат за дивеч, обитаващ някакви феодални лесове. Там незаконно влизат червените авджии, слагат му примката и го влачат към огражденията на друг владетел. В чуждото имение съответно му свалят скалпа и го подготвят за избори в полза на червените.

Ще се провали ли дясното?

Профилът на потенциалния средностатистически т. нар. десен избирател е доста мъгляв. От онези близо 3 милиона привърженици през 1997 г. има леви антикомунисти; реваншисти с лични трагедии от времето на комунизма; градски хора, мразещи просташкия стил на каскетаджиите от бившата номенклатура; много малко истински десни и около половин милион емигрирали с тенденция към увеличаване. Социолозите са единодушни, че мнозинството от този тип избиратели са по-образовани, по-млади, по-мобилни и по-свободни. Особено последното ги прави и по-непрогнозируеми. След 2001 те основно попълват графите "Няма да гласувам". От царската офанзива са изминали пет години, без дясното да произведе някакъв продукт, който да увлече тези хора. Защо се опразни това пространство? Защо дори сборът от процентите на всички партии, определящи се за десни, е доста нисък.

В последното си интервю Иван Костов намекна, че при определени обстоятелства би могъл да обедини този електорат, но не и за президентските избори. Изводите от последните парламентарни избори обаче показват, че народът продължава да гласува за провалени каузи. След всеки експеримент расте наказателният вот за десните за сметка на елементарни популистки идеи, съшити с бели конци обещания и "харизматични" лица от политическите локали. Но може и да е прав, само че времето много се проточи.
Няма как да не се признае на БСП, че се намериха там хора, които успяха да възкресят партията от пепелта на 1996 - 1997. От мизерните 3-4% след падането на кабинета "Виденов" те спечелиха първото място в парламентарния вот. Няма как левите да не подкрепят Първанов, който рискува да се кандидатира за президент, въпреки че знаеше тайния замисъл на другарите си заради върнатия мандат през 1997.

Всъщност спасяването на левицата от катастрофиралия за втори път проект на БСП се дължи в голяма степен на него. Реформаторите от "Позитано" 20 врътнаха кормилото към НАТО, подписаха договора за американските бази и въпреки това оцеляват. Те взеха назаем повечето атрибути на десния проект за членство в ЕС и се окичиха със синьото звездно знаме. Сега за тях отново се задава буря заради доклада по присъединяването на България в ЕС. От това дясното би трябвало да спечели сериозни дивиденти.

Би трябвало. Ама кое дясно?