Предсрочните избори бяха най-характерният образ на българския преход. До 1997 г., когато на власт дойде ОДС и успя да изкара пълния си мандат без никакво притеснение от опозиционни действия и намеци за предсрочни избори. Царската мисия в изпълнителната власт след 2001 г. мина като един позитивен сън, където единствено някои медии, и то от време на време, стряскаха прекрасните отношения между коалиционните партньори НДСВ и ДПС. Едва към края на мандата на Симеон отново започна да се спряга заплашителната фраза "предсрочни избори".

Въпросът "Кой има интерес от сваляне кабинета на тройната коалиция, преди да е изтекъл мандатът", не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Един от очевидните отговори е, че всяка партия, която не е на власт, се стреми да съкрати времетраенето на своите опоненти. Защото е логично негативите от управлението да се калкулират откъм опозицията.

Но у нас и логиката не е това, което е. Защото БСП трупа все повече негативи, от което на десницата не й става по-хубаво. Дори да не са съвсем прави социолозите, не се усеща подем и ентусиазъм да се свали властта. Затова може би офертите за предсрочни избори идват от партийните централи.

Шансове имат единствено формациите,

възникнали от нищотои то близо до момента на самото си появяване. Защото колкото повече престояват в пространството, толкова повече нараства опасността да станат жертва на ревност от стари колеги или да се стопи ефектът на ореола в резултат на собствена глупост.

Този феномен блестящо бе демонстриран след проблясването на "Атака" на политическия небосклон и последващите сценки под рубриката "Криминале". Ако изборите не бяха толкова близо след щурма на Волен Сидеров в политиката, представянето му на парламентарните избори надали щеше да е толкова забележимо.

Няма нищо чудно, че тъкмо Сидеров най-много бърза с предсрочния вот. Той използва всеки повод да заяви по микрофона, че "Атака" иска предсрочни избори. С последния си призив обаче се нацели много точно. Преди няколко дни в Хасково лидерът се обяви за извънредния вот с мотива, че разполагането на военни бази на САЩ у нас крият реална заплаха. "САЩ се канят да нападнат Иран, а базите, които ще бъдат разположени в страната ни, ще се използват за тази цел", информира той хасковската общественост.

Изглежда много е научил за кроежите на американските военни от честите си посещения на руското посолство. Но с това си изявление той несъмнено постигна две стратегически цели - удари БСП право в сърцето и хубавичко наплаши и без това изтерзаното население.

Вторият удар за БСП дойде от другия политически новак Бойко Борисов: "За мен най-правилно е да има предсрочни избори. Тази коалиция трябва да си ходи, защото не прави нищо добро за страната и е пагубна." Тази заявка на столичния кмет дойде от другия край на страната - Варна. Борисов обаче бе по-конкретен от Сидеров. В морската столица освен това той се обяви за децентрализация (дясно решение), промяна на политическата система (любопитна загадка), смяна на пропорционалната система с мажоритарна (удобно за Б. Б.). "Сега и магаре да вържеш за дадена партия, пак влиза", обясни мотивите си Борисов. Това несъмнено е вярно, нагледахме се на какво ли не. Само че мажоритарната система може да бъде и много опасна. Популярни лица от шоубизнеса и телевизията могат да прескочат до политиката по терлици, без да им мигне окото. Това бе използвано с лекота от Сакскобургготски, който използва за партийната си листа готови маркетингови продукти като популярни артисти, общественици и обикновени мошеници,.

иомерът в мажоритарния вот обаче беше Жорж Ганчев.

Политиката влезе в схемата на шоуто, на розовия сериал, на онова, което най-масовите за народа медии готвят и сервират всекидневно. Риалити шоуто "ВИП брадър" показа на живо как се формира народният типаж Митьо Пищова, кандидат за президент. Как за една бройка носителката на приза "Мис България `99" Виолета, трагично сбъркана лъжлива блондинка, щеше да се класира за отличието "Вип брадър". Но тези мажоритарни лица изгарят бързо, ако липсва кислородът на прожекторите. Ако успеят да се набутат в политиката, те се превръщат в банални костюмирани скукерии. Но това не е тяхна драма, тя е на целокупното население, което е петимно за зрелища, тъй като криво-ляво има олио и хляб. Свидетели сме на маргинализирането на големи обществени групи, които просто не вярват, че политиката може да произведе благосъстояние. Тяхното.

Казано с други думи, предсрочните избори вече не са политическа категория.

Ще изкара ли мандата си кабинетът?

Отговорът на този въпрос днес изглежда отрицателен. Просто като че ли се носи по въздуха представата за неустойчивата основа на властта, тя като че ли изпълнява десантни задачи и изобщо е зарязала програми и девизи от предизборните си пропаганди. Но именно защото нищо не зависи от обществените настроения, оцеляването на кабинета е в сферата на екстрасенсите. Един от лидерите и стабилна основа на тройната коалиция Сакскобургготски бе категоричен: "Предсрочни избори? Това са хиперфантазии." Явно лидерът на НДСВ си дава сметка, че е по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето. За Доган може да се каже със сигурност, че за такъв рахатлък във властта вече шеста година не може да мечтае. Обръчът (не от фирмите му) около него започва да се стяга. Той вероятно си дава сметка, че това ще е краят на кариерата му във властта. Неговият ресурс за маневриране започва да се изчерпва, тъй като успя да се конфигурира с всички и да ги изиграе. Не бива да се забравя, че на терена се намеси и
един нов фактор

Разбира се,

това е Брюксел.

Това са новите норми, които вече силово (след като пробваха и со кротце, и со благо) се опитват да ни наложат страните членки на ЕС. Но тук съпротивата срещу правилата на Европа продължава.
По един или друг повод представители на ЕС ни предупредиха, че предсрочни избори могат да осуетят членството ни. Но те очевидно имат предвид периода, в който текат последните приготовления. Защото е ясно, че политическият борд, който ще ни бъде наложен, няма да допуска такива волни изпълнения, с които имитирахме реформи в съдебната система примерно. Надали ще ръкопляскат за "огромните постижения" в борбата с мафията, за които съобщаваше регулярно Румен Петков.
Предсрочните избори обаче са възможни. При успех на дясна президентска кандидатура, която засега е само теоретичен вариант. Или при тежък сблъсък на интереси между БСП, НДСВ и ДПС с оглед на бъдещо пласиране в политическата схема. Това е по-вероятното. За целта обаче БСП и НДСВ трябва да са готови с резервни варианти в случай на провал на изборите. Откъде ще дойдат резервистите, е рано да се каже.