Група депутати и членове на БСП начело с Костадин Паскалев написаха писмо до президента Георги Първанов с искане да се проведе референдум за разполагането на американски бази на територията на България. Държавният глава им отвърна, че са сбъркали адреса, защото парламентът е този, който трябва да организира допитването. Този задочен диалог между съпартийци се проведе в навечерието на първомайския празник и подир подписването на договора за базите от външния министър Ивайло Калфин и американския държавен секретар Кондолиза Райс.

"Не е сериозен начинът, по който Паскалев и колегите се обръщат към президента. Прекалено късно са се сетили", реагира заместникът на парламентарната група на левицата Атанас Мерджанов на прехвръкналите реплики между президента и хората на Паскалев. В дебатите по въпроса за базите в стил "след дъжд качулка" се включи и Янаки Стоилов, според когото по-добре правителството да поеме инициативата, нежели президентът. Внезапно в спора се намеси и ген. Любен Петров, който призна, че е автор на писмото до Първанов, и разшири темата: "Не само президентът и правителството, но и Народното събрание може да се включи в организирането на допитването."

След тази кратка, но съдържателна дискусия отново на дневен ред излезе

въпросът: разцепва ли се БСП

Или по-точно разшиват ли се кръпките, с които новото ръководство се опита да придаде модерен европейско-натовски имидж на столетницата. С него БСП успя да се съвземе след 8-годишен престой в опозиция, да спечели президентски избори, да направи сложен и рискован маньовър по посока НАТО и да се класира първа на парламентарните избори.

Тези шеметни завои и лупинги омаломощиха левия електорат и го лишиха от обичайните опори в споровете с десни и крайнолеви опоненти по клубовете и градинките на кварталите. Симпатизантите на лявата идея се усетиха жестоко изиграни от своите, които удариха най-чувствителната точка от мирогледа на масовия социалист. Цялата мощ на антинатовската риторика, чието кресчендо бе "предателството към суверенитета на родината", изведнъж изчезна по посока на "Атака" и други леви организирани групи. Ако не беше формацията на Волен Сидеров, БСП може би щеше да се сниши и да изчака да мине бурята. Но де да бяха само агитките на фамозния националист. В периферията на БСП надигат глава комунистите, леви сдружения с патриотични лозунги, недоволни по една или друга причина редови членове на партията се явяват по телевизията с радикални протести и искания. БСП всъщност вече се разцепи. Не само заради т. нар. десен завой на кабинета, а поради много по-дълбоки разломи, заложени в проекта по създаването на модерната лява партия с бащи Андрей Луканов и Александър Лилов - Стратега.

На 4 февруари 1997. покрай еуфорията от връщането на мандата от БСП остана скрита

една малка вътрешна революцийка

в партията, оглавявана от неутралния Георги Първанов. Двете основни крила - кръговете около Виденов и около Луканов, се сблъскаха фронтално. Първоначалното натрупване на капитали, прането на пари чрез множество банки и специално създадени финансови къщи вървеше с пълна сила. Процесът на разслоение набираше скорост отдавна поради недостига на парчета от баницата за всички вътре в партията. Левият електорат бе потресен от скандалните разкрития за партийните милионери на БСП. Стефан Продев на един от конгресите на партията по време на управлението на Виденов сложи диагнозата - това бе пропастта между "червените бабички" и "червените мобифони". Според Божидар Димитров от БСП милионерите на левицата пречат на партията да води лява политика. Обаче много бърка професорът. В тази работа няма ляво и дясно. Има обикновена корупция, в която участва и съдебната власт. Нещо повече, по-големият дял на държавата като преразпределител на данъците при лявата философия дава далеч по-големи възможности за корупционни схеми.

Недоволството при драстичните диспропорции при личното облагодетелстване на малък кръг хора бе и основната причина за разцеплението на десницата. Въпреки несъмнените успехи правителството на ОДС не успя да направи реформи в здравеопазването, остави висок дела на данъчните попълнения на хазната, вратичките за корупция при средния чиновнически ешелон си останаха отворени. Дали вътре в синята партия е имало откровени мероприятия за саботаж на правителството, е друг въпрос. По-важното е, че имаше очевиден дефицит на дясна политика.

Генезисът на кашата

която за благозвучие наричаме "преход", трябва да се търси в заложените мини в далечната 1989 за трансформация на държавните блага в частни капитали, които можеха да функционират единствено с помощта на властта при насилствено ограничавана конкуренция. Партийните бунтове в БСП бяха неизбежни. Надали някога ще стане ясен поръчителят на убийството на бившия премиер Луканов, но на мястото на отнесените от вихъра нови леви идеолози и стратези започнаха да се завръщат (и чрез НДСВ) вътрешните и външните изгнаници на левицата след 1989, някои близки до старите кланове около Живков. Георги Първанов все още нямаше думата. Направен бе опит преди четири години, когато БСП бе трета политическа сила, да го похарчат на президентските избори, но не успяха по различни причини, повечето извън БСП. Сергей Станишев, представител на реваншисткото крило, оглави левицата. Пукнатината между старите и новите бе запълнена с всякакви налични материали, най-вече с националистичен привкус. Разглобяването на десницата всъщност се оказа най-мощният катализатор за ускорените процеси на разпад и в левицата. И тя започна да се бие сама със себе си. Всъщност не е излишно да се напомни, че сините управляваха фактически без истинска опозиция. Тя се роди вътре в партията, надебеля и счупи съда, в който бе откърмена политически.

Сакралната дата и вторият фронт

Покрай скандалите в БСП около базите на САЩ от ефира се носи и друга неприятна за управляващите мелодия - ще ли ни вземат на 1 януари 2007 в ЕС, ще ли стане това без предпазна клауза, няма ли да ни отделят от Румъния и да ни отложат с една година и т. н. Парадоксално, но е факт, че точно тези въпроси нямат силата да преобърнат властта в левицата. Атаката тук може да дойде само отдясно. Друга е мъката на левите агитатори. Те разбират, че подписът за настаняването на американските бази от страна на БСП изби последния идентификационен код на левите привърженици. Как да защитят те своята партия, когато е разбита и последната им крепост - антиамериканската риторика, която при това набира скорост в целия левичарски свят.
Сега ръководството на БСП ще трябва да воюва на два, ако не и на три фронта - с вътрешни разочарования, с опозицията, каквото и да означава това, и накрая с Бойко Борисов и припълзяващата към политиката формация ГЕРБ.

По какво да познаем разцеплението

рос не е неуместен, защото в кризисни моменти БСП успява да се мобилизира като типична военизирана организация и да изпрати към цивилното население позитивни сигнали за вътрешните баталии. Числата на "труповете и ранените" се редуцират медийно до "приемливи загуби". Трудността това да се случи отново идва от факта, че БСП сега е във властта и ако се издъни, скоро няма да се върне. Защото е ясно, че всяка следваща операция по един и същ повод крие все повече рискове за оцеляването на пациента. Отговорност за това естествено ще отнесе на първо място Сергей Станишев и после най-близките му кръгове. Дали например

Румен Овчаров ще възкръсне за трети път

от пепелта, е съвсем отделна тема. Но е малко вероятно, защото руснаците мигом вдигнаха цените на горивото след подписването на документа за базите.

Една партия се разцепва, когато голямата част от нейната подкрепа отива някъде другаде. В най-чист вид това се случи със СДС. Напусна част от парламентарната група заедно с бившия премиер Иван Костов, което автоматично смъкна влиянието на сините. Това бе предшествано от коренно противоположни мнения за управлението на ОДС, което така и не се случи официално. Най-сигурният начин да разпознаем едно разцепление по време на власт е дали започва роенето на вътрешни дисидентски движения, каквито вече се забелязват и с просто око. Докато обаче партията все още е във властта, разломът ще бъде прикриван с всички средства. Но е ясно, че процесът е в ход и е въпрос на време истината да бъде призната тържествено на някой форум.
Удивително е, че всички политици знаят това, но никога не предприемат действия да спрат свлачището, докато то не е помело всичко по пътя си, включително и доходите на данъкоплатците.