Две неща не могат да останат скрити – любовта и мизерията, казва мъдрецът. Сигурно е вярно. Но що се отнася до мизерията, няма съмнение в правотата на сентенцията. Погледнете лупингите и гърчовете на управляващите, за да се представим пред Брюксел като една що-годе нормална държава. Тъкмо Румен Петков, да речем, обяви поголовна борба с престъпността под название “Респект”, бандити посред бял ден гръмнаха Доктора, без никакъв респект от масовото присъствие на униформени по улиците. Тъкмо новият главен прокурор Борис Велчев поиска имунитетите на група депутати, друга група от “Атака” наби и заплаши със смърт невинни граждани, имали лошия късмет да се озоват на неподходящото място в неподходящото време.	Българи според литературната класика
	Двама от тях - Бай Ганьо и неговият диагностик Алеко Константинов. Вторият - прострелян от първия.. Все българи...

Тъкмо Румен Петков нарече критиките към МВР в доклада на Оли Рен “импровизации” и бандити заложиха тротил пред дома на журналиста Васил Иванов от “Нова телевизия” като отговор на негови разследвания за безочието на властта към погазването на закона.

Тъкмо същият министър на вътрешните работи щеше да ходи в Брюксел да сподели своите виждания по въпроса, пък сетне се отказа. Според някои просто на него са му отказали достъп до високо ниво, на което ще се разговаря. Версията на Петков бе, че трябвало да докладва пред парламента по случая “Павел Чернев и Волен Сидеров”. И тъкмо депутатите разискваха случая с Павел Чернев и Волен Сидеров, стана ясно, че “смъртните заплахи” по телефона срещу Румен Петков, били обичайни акции на подпийнал златоградски поп, който за пореден път искал среща с министъра. Не че е много за хвалба, но все пак попът е идентифициран начаса и надали е трябвало да се придава излишен драматизъм на случката. Особена елегантност в мизерната поредица може да се открие в думите на премиера Сергей Станишев, който посъветвал своите да не се ровят из далаверите на жълтите коалиционни партньори, за да не рухне бараката баш пред вратите на Европейския съюз.

Българин според Google

Слушах дебата в парламента в сряда за гаменската постъпка на двамината от “Атака”. За първи път всички парламентарни групи се обединиха в протеста си срещу Чернев и Сидеров. Никой не обърна внимание на слабите възражения, че оформянето на документ от страна на парламента иззема функциите на съда. То пък един съд, ще възкликне българинът, свикнал на всякакви беззакония.

И ще има право. Защото подобно поведение на депутати не е екзотика за нашата действителност. Но не си спомням подобно единомислие от страна на народните избраници против свой представител. Няма съмнение, ако се докаже, че Сидеров и Чернев наистина са бабаитствали на пътя, защитени от имунитета и самочувствието си, трябва да понесат съответната санкция. Дори да сме 100 процента убедени в тяхната вина, нека парламентът да не се изживява като народен съд или триумвират.

Преди две-три години жълтият депутат Камен Влахов бе хванат да шофира пиян, да крещи на катаджиите и демонстративно да говори с началника им, за да им покаже кой командва парада. Същият замалко не прегази невинен гражданин, когато се опита да се измъкна от поредна проверка. Емил Кошлуков от “Новото време” също показа мускули на полицаи във Велинград след веселба в дискотека. Алеко Кюркчиев от НДСВ след ловджийски запой разказа играта на спрелите го полицаи. Примерите са много, но няма нито един, за който НС да е бил толкова единодушен, както след последния.

И какво последва след тези драстични нарушения на закона? Какво бе отношението на парламента към колегите, които рушат авторитета на институцията? Точно никаква! Защото гореизброените бяха приближени до едни или други управляващи, имаха високи покровители и така случките бяха забравени. Съмнява ли се някой, че само шетнята за приемането ни в ЕС стана причина да бъде уволнен шефът на затвора заради скандалните кадри на Васил Иванов?

Не се ли престараха депутатите в последния дебат да докажат, че двойният аршин е обичайна практика. И всъщност защо ни губят времето, за да доказват очевидното от трибуната на НС? Не е ли по-добре съответните институции да си свършат работата, а депутатите да мислят как да облекчат живота на гражданите. Нищо че в тази работа няма достатъчно блясък и публичност. Гражданите ще го оценят по достойнство.

Защото да си българин днес си е диагноза.