За да се оправи нещо, трябва първо да се обърка докрай. Ако е вярна тази максима, може да погледнем по-оптимистично към възможностите за дясно обединение. Или поне в единия от сегментите му - СДС. Там нещата така сериозно са се оплели, че според поговорката би трябвало в най-скоро време да последва изясняване.

"По-добре да се махат, все ще се намерят читави хора." Това бе гневно подхвърляне от страна на седесар по повод напускането на цели структури на организацията по посока на новосъздадената формация ГЕРБ. От 23 клуба на СДС в Хасково повече от половината вече са се записали в движението на Бойко Борисов. Поединично или групово недоволство от уставното затягане на дисциплината изразяват сини членове от много региони, останали извън делегатската квота на последната национална конференция на СДС.

Но за повечето наблюдатели едва ли има съмнение, че форумът бе само претекст за измъкване и пренасочване към по-печелившо поприще, каквото се очертава структурата на кмета Борисов. Той отприщи бента на нетърпеливите партийци да опитат нова партийна кариера.

ози фон римската среща на десните лидери напомня повече на тъжен ритуал, посветен на обединението. Защото зад тази тържествена сцена, нагласена и аранжирана като за пред чужденците и официалните лица, са натрупаните и неизговорени честно и откровено пред избирателите планини от проблеми между двете основни десни организации ДСБ и СДС. Които обаче не се дължат само на лидерска или може би личностна несъвместимост между Иван Костов и Петър Стоянов. Те са и извън членовете и структурите на двете партии, където никой не е в състояние да контролира влизането и излизането на хора, едничката цел на които е да се устроят във властта с цената на всичко. А как да го направят в партии, които на този етап нямат ресурс да вземат властта, нито пък искат да се коалират с любимците на народа.

Голямото задръстване

Проблемът на двете десни партии е в липсата на изпреварваща политика. Такава, която дава алтернатива на настоящата, на визия за бъдещето, а не просто сърдито обговаряне на нескончаемите скандали около управлението на двойната или тройната коалиция. Не е задължително това да се прави единствено по време на изборни дебати, за избирателите е важно непрекъснато да чуват какво опозицията би направила по този или онзи въпрос.

Би била неочаквана изненада от трибуната на Народното събрание по време на дебата по искания вот на недоверие да се чуят подобни неща. Иначе хората си знаят на какъв хал са. Съобщението за откраднатите милиони за наводненията само ще усили неприязънта на населението към "онези горе". Ще задръсти още повече каналите за ясно говорене и току-виж предизвика непредсказуемо свлачище. И не бива да се съмняват десните, а и левите политици, че подобно отприщване ще изведе на преден план гневните революционери на "Атака".

И все пак постигнатото съгласие за вот на недоверие ще е първият тест на раздробената десница за общи действия. Но не може да замени несъстоялия се анализ защо се случи всичко това.

Недовършеният разговор

Иван Костов е човекът, който твърдо стои зад европейския проект с ясното съзнание, че това е гаранцията за бъдещето и просперитета на този народ. Искам да виждам стила "Костов" във всеки политик." Това са думи на Владимир Кисьов, казани преди четири години на 13-ата национална конференция на СДС, когато започна лидерската кариера на Надежда Михайлова. Тогавашният форум бе определен като "ново начало", като "край на групите и групичките в СДС", а Иван Костов даде обет за мълчание след прочутото си изказване пред делегатите. Тогава СДС все още приличаше на организация с потенциал да спечели едни следващи избори. Ако някой анализатор бе изказал мисълта, че със СДС ще се случи това, което се случи, щяха да го убият с камъни.

Фактът обаче е, че тъкмо след 2002 г. партията започна да чезне, и то в ролята си на опозиционна сила. Срещу критиките за политиката си Михайлова потърси помощ в лицето на Костов. И я получи. Той застана до лидерката и бе наречен "легитимист" за позицията си, защото бе ясно, че едва ли одобрява безличната политика на ръководството. Но подкрепи легитимно избраните да ръководят партията срещу вътрешните дисиденти. Вероятно е мислел, че Михайлова ще върне жеста, като приеме очевидната несъстоятелност на лидерството си.

Но признаването на неуспех е присъщо на големите в политиката. Дори след изключително слабото си представяне на предните кметски избори Михайлова като кандидат на СДС за столичен кмет не си подаде оставката. Направени бяха много опити тя да бъде отстранена легитимно, но единственото събитие бе напускането на Иван Костов и група депутати от СДС.

Петър Стоянов може да бъде обвинен във всички грехове, но не и за тежката ситуация в сините редици днес. Говоренето с недомлъвки не е само негов патент, макар той пръв да изрече "Иване, кажи си. Те ще те разберат." Дано вече не е прекалено късно лидерите да седнат и да си кажат кривиците, пък кой е по-велик, нека други да преценяват.

Ами ако вотът успее?

Разбира се, точно сега това изглежда малко вероятно. Но няма съмнение, че има хора от управляващата коалиция, които страстно желаят да не поемат отговорност за евентуалното отлагане или подписване на членството на България в ЕС с предпазна клауза. Вече няколко месеца се подхвърлят идеи от средите на БСП за едно експертно правителство, което да довърши работата по присъединяването и да подготви нови парламентарни избори. Жълти съвсем откровено съжаляват, че идеята за такъв кабинет между двете гласувания за състав на правителството не е успяла да мине. Алчността на Станишев да се разпише като премиер ще ни отведе в задънена улица, коментират членове на НДСВ. Като че ли не знаят, че тъкмо партията на Симеон направи възможен този кабинет, а залогът бе твърде далече от политическите сметки - имотите на лидера. Тази зависимост все още е валидна, но хора от "Позитано" 20 съзират в това лоша поличба.

Десните обаче не са в състояние да произведат власт при едни близки избори. Но може би "Атака" е в състояние, както и новосъздадената партия на Бойко Борисов. Единствените, които по заявка не биха се обвързали с подобни коалиции, са тъкмо тези, които искат вота. И СДС, и ДСБ няма да откликнат на подобни покани. В СДС дори се заканиха, че ще изключват свои членове, които се запишат в обединението на Борисов, въпреки че то не се води партийна структура. Това окрилява тройната коалиция, която няма какво да загуби и при най-нестандартно развитие на нещата.
Но и десните вече няма какво да губят. Те или ще излязат от вцепенението и ще заговорят на един език с десните привърженици, или ще се разтворят в мъглата на българския политически хаос.