Една седмица БСП живя в стрес заради онова изказване на Меглена Кунева за предпазната клауза. Червени депутати обикаляха с изменени лица из кулоарите на парламента и кълняха люто жълтата министърка. Едновременно търсеха журналисти, за да огласят на висок глас гнева си, дето опасността откъм Брюксел ги сварила по бели гащи. Александър Арабаджиев от БСП дори заподозря вътрешен заговор срещу членството на България в ЕС.

Вътрешен заговор наистина има. Но той не е там, където подозира г-н Арабаджиев. И дори не е заговор. Тъй като в него няма нищо тайно. Вижда се от всички кътчета на иначе прекрасната ни родина.

Това нещо е мудната, неефективна, зле координирана и оплетена в странни отношения, меко казано, съдебна система. В ината, с който народните избраници бранят статуквото, за да имат винаги подръка свои хора по капиите на властта. В упоритото нежелание да намерят начин да се справят с онези текстове от Конституцията, които биха подбутнали закостенялата система на правораздаването. Защото

ако бяха намерили начин да променят нещо от основния закон, щяха да се лишат от удобството да се оправдават по всяко време с неговата недосегаемост.

Точно по същото време, докато дигаха пушилка за недискретността на Кунева, те без никакъв свян направиха публична демонстрация за неразделността на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Когато застрашените интереси на един от коалиционните партньори могат да предизвикат т. нар. ефект на доминото. Стана ясно също така колко им пука на управляващите как ще се калкулират тези им действия в Европа.

Върховният административен съд (ВАС) даде зелена улица на концесията за автомагистрала “Тракия”. Това бе най-спорната, най-дискутираната и доказано

най-неизгодната сделка

за гражданите на България, заложена от правителството на Сакскобургготски. Тя бе давана от БСП в предизборната им кампания миналата година като пример за корупционни практики в НДСВ. Някои червени депутати дори се канеха да вадят едни големи скандали.

След конструирането на тройната коалиция наблюдатели прибързано предричаха края на аферата с магистрала “Тракия”, на която не стигнаха няколко месеца за финализиране.

Други обаче се оказаха по-прозорливи. Те коментираха, че влизането на НДСВ в управляващата коалиция е по две основни причини - съхраняване имотите на Симеон и решение на сделката с автомагистралата в полза на португалската фирма.

Вероятно процедурата е била придружена с даване на хубави комисиони, които обаче трябва се оправдаят, предположиха анализаторите.

Само че такива сделки обикновено се сключват изрядно. ВАС не открил никакви процедурни или законови нарушения. Ама че тя е крайно вредна не просто за държавата, а за потребителите, които може би изобщо не са навити да финансират подобно скъпо съоръжение. Ама никой не ги пита. “Очевидно е незаконното отдаване на концесията”, е краткият коментар на Гроздан Караджов, консултант към “Трансперанси интернешънъл”, след решението на ВАС.

Този акт на съда доказва простичката истина, че “правителството на европейската интеграция” има по-велики цели от интересите на своите граждани и че

сръдните срещу Меглена Кунева

са от съвсем друг характер. Да ги наречем партийно-коалиционно-президентски. В средите на БСП не са били разтревожени от самия факт за евентуалната предпазна клауза, а как тя ще се отрази в кампанията на Георги Първанов за втори мандат. БСП-функционери заподозряха, че Кунева разиграва театро в полза на кандидатурата на Сакскобургготски. Този демиург на интеграционните процеси във вътрешен, международен и всякакъв друг план в момента е само партиен лидер. Едно отлагане на членството или приемането ни като аутсайдери при тежки условия ще представи обитателя на “Врана” в много благоприятна ситуация като кандидат-президент на жълтите. А защо да не бъде подкрепен и от столичния кмет Бойко Борисов? Досега той критикуваше тройната коалиция, но никой не го е чул да се сърди на Симеон.

Всъщност, прекаленото акцентиране на въпросите около президентския вот успешно отклонява вниманието от далеч по-важния проблем - накъде отива България с това управление. Затъваме в корупция, деградацията на обществените отношения върви с ускорени темпове. По всичко личи,

вече се подготвят тактически схеми

за реагиране при неуспех с ЕС. Отново се поде темата за АЕЦ “Козлодуй”, за американските бази, за шкембе-чорбата и бозата. Европа свършвала там, където започвало пиенето на боза, рекъл някакъв западняк, кой знае по какъв повод и в какъв контекст. Това обаче се оказа достатъчно да излязат щатните оплаквачки. “Унижават и оскърбяват ни”, надуха гайдите по вестниците.

Те като че ли не разбраха, че и с указ да забранят бозата и да въведат уискито като национална напитка редом с православието и славянските ценности, няма да смекчим позицията на Брюксел. Имитациите на реформи вече втръснаха на всички. Комисарят по разширяването Оли Рен вече открито заговори за реална възможност България и Румъния да бъдат отложени за 2008. При това подчертано пропусна България в редовните поощрения за хода на промените.

И както е традиция напоследък, да погледнем

какво става в стана на парламентарната опозиция

Оттам дойде новината, че има принципно съгласие между СДС и ДСБ да се внесе вот на недоверие към правителството. Значи вече са уточнили към кого точно ще е вотът, защото имаше противоречия в адресата. Сега ще трябва да се види как точно да се формулират мотивите, да се съберат 48 подписа на депутати и да се внесе в деловодството.

Разбира се, всички са наясно, че този вот няма да свали правителството. Неговият единствен смисъл е българите да чуят в компресиран вид есенцията от всички скандали, с които е осеян пътят във властта на тройната коалиция.

Отсега обаче е ясно

около какви пилони ще се завъртят контратезите на опонентите им.

Можем да се басираме, че главната защита ще е в посока как уж опозицията се опитва да дестабилизира управлението в най-критичния момент преди решението на Брюксел за присъединяването. Ще обвинят десните в неспособност да потискат собствените си амбиции към властта, жертвайки интересите на България. Няма да липсват и обичайните замеряния с фрази от сорта “Ами вие като бяхте на власт, какво свършихте?”, “Корупцията започна от правителството на Костов” и прочие евтини демагогски клишета, втръснали до смърт на публиката. Нищо чудно някои от по-напористите депутати от мнозинството да направят опит да прехвърлят отговорността към опозицията за едно неблагоприятно решение на ЕС. Както опитаха с Кунева, макар и с различни мотиви.

С други думи, ще бъде един предизвестен вот на недоверие по никое време

И затова е съвсем резонно да попитаме. Наистина ли си струва точно сега да се занимаваме с бакиите на Емел Етем и нейния покровител, без от това да произтече нищо освен голяма загуба на време. Сега ли е моментът да се критикува Станишев или жълтата гарнитура. Същият ефект може да бъде постигнат и по време на петъчния контрол, по телевизии и медии.

Не е ли редно опозицията да демонстрира конструктивност, да поиска да окаже помощ за последните финални метри. Да не лежи на лаврите, че за всичко това вече е предупредила, а да търси нови изходи. Нека пак си критикува, но не заради спорта. А заради избирателите, които са вечните потърпевши от некадърната власт, независимо дали от това една или две партии ще калкулират някой и друг процент повишен рейтинг. Което на фона на разрухата надали е възможно. След окончателното решение на Брюксел един вот на недоверие ще има далеч по-голяма тежест. Изчезналите пари за наводненията са просто много малка част от пейзажа.