| |
Мнозина бяха на мнение, че
номинацията на Борис Велчев-джуниър за главен прокурор е нещо
като отдаване на дължимата почит към фамилия Велчеви, дали
свидна жертва в противопоставянето на клана Живкови. Тъй като
дядото Борис Велчев паднал от Политбюро и останал само в ЦК на
БКП заради “изкуството” на сина си Иля Велчев. Изключително
посредствения, но затова пък за времето си доста скъп като
бюджет филм на Иля и първата българо-западна копродукция е оплют
от хората на Живков, защото старият комунист Велчев вече дишал
във врата на първия. Изключително художествени аргументи, няма
що! От това обаче не следва, че филмът е хубав или че в него има
дисидентски намеци, както се опитват да ни внушат някои медии.
Докато мотивите на Живков и тогава
бяха прозрачни, внезапното издигане на внука Велчев за първи
държавен обвинител и спрягането на режисьора и поета Иля Велчев
за шеф на СЕМ търпят тълкуване. Дали и защо БСП предприема
масирана акция за уреждане роднините на бившата номенклатура в
този момент, рискувайки да си навлече обществена неприязън и
вдигане вежди от западните наблюдатели?
Защо сценаристите и режисьорите на
преврата срещу Живков и приближените му предприеха мероприятието
на тихото и поетапно възстановяване на комунистическите фамилии?
Как се връзват отношенията на внучката на Живков срещу внука на
Велчев, някогашните противници? И как в тази постановка се
вписва неразкритото убийство на един от демиурзите на прехода
Андрей Луканов? Може би някой ден отговорите ще станат ясни.
Някой ден, но не сега. Днес сме обречени да гледаме бездарното
шоу в театъра на сенките от миналото. Споделям гледището, че
децата не отговарят за делата на бащите си, но е мръснишко да се
сравнява опропастеният живот на децата на репресираните от
комунизма с гайлетата на Живкови и Велчеви. Само си представете
житейските мащаби на последствията и после да си говорим за
филми и добри юристи.
В мафиотските “етични” норми е
влизала грижата за оцелелите наследници на убитите в някоя
алкохолна, оръжейна или цигарена война. Задействала се е
консолидацията на враждуващите кланове срещу по-големия враг -
закона и неговите пазители. Какъвто е например главният прокурор
в една държава, чиято изключителна функция е прилагането на
законите. И така, от какъв зор внук Борис Велчев трябваше да
бъде издигнат за главен прокурор, внучката Евгения Живкова за
депутат, синът Станишев за премиер и т. н.? Може би поради
същите причини на консолидация срещу големия враг. Само че да
държиш и закона под мишница е невероятен лукс, за какъвто Коза
Ностра не би и мечтала. След гласуването от Висшия съдебен съвет
(ВСС) за претендента Велчев излязоха няколко отговора на бивши
питания. Като например за ролята на Никола Филчев в голямата
игра. Неочаквано той се оказа самотен опонент на смазващото
мнозинство от две трети гласували в подкрепа на Велчев. В
противоречие на вота на шефа си гласува и зам. главният прокурор
Христо Манчев, наричан из магистратските кулоари Машата на
Филчев. Оказа се май, че Филчев е бил машата на една добре
скроена игра. За съжаление, правителството на ОДС през 1999 г.
се поддаде на изкушенията на властта и направи капиталната
грешка да запуши пробития корпус на прокуратурата с тялото на
послушния и отзивчив заместник-министър на Васил Гоцев по онова
време. Но тъкмо тези качества на Филчев ловко бяха използвани от
хора като Христо Манчев, Спартак Дочев и останалите в услуга на
определени кръгове.
Същите, които тайно са се
подсмихвали, когато сините си въобразяваха, че държат юздите на
главния прокурор. Дори без да си вземат поука от предишния
мандат на Иван Татарчев.
ДСБ напомниха, че със сегашния
избор на главен прокурор, без да е пипната пирамидата на
институцията, се прави поредната грешка. И че в един момент
Борис Велчев, усетил се с абсолютна власт в ръцете, може да се
обърне срещу благодетеля си президента Първанов и дори срещу
БСП. Само че тук ДСБ май грешат. Ако новият главен прокурор рече
за разнообразие да провери връзката Садам - БСП, ще получи голям
импийчмънт, голяма политическа воля за промяна на съдебната
система, в частност преструктуриране на прокуратурата,
подкрепена от всички, включително от опозицията, ВСС,
Конституционния съд и обществото. Ще се получи единомислие и
единодействие, както се случи миналата година в парламента между
всички против кабинета на Станишев. Само че онези невидими
играчи успяха да укротят топката и да я насочат пак в познатия
улей. “Основният опонент” на БСП в лицето на Симеон имаше какво
да губи и стойността на това нещо възлизаше на 600 - 700 млн.
лева.
На тази опасна и хлъзгава за
цялата демократична общност почва дребнотемието на дясното
изглежда леко неадекватно. Дори правилните изказвания на отделни
лидери от десния спектър не радват особено гражданите.
Вече наистина ни заплашва
опасност! Вече е почти сигурно, че ако не се намерят големи,
радикални водачи на дясното, ще поминуваме в тази болна имитация
на демокрация, па било и като членове на Европейския съюз.
Нашата съседка Гърция например така си я кара с квоти и
побутване от петдесетина години. Защо старите членки на съюза да
са заинтересувани от една нация от свободни хора повече,
отколкото сме ние самите? |
