|
“Някой в БСП все пак трябва да
поеме отговорността за провала на нашия кандидат на местните
избори, където червените претърпяха тежка загуба”, заяви Янаки
Стоилов малко преди преизбирането на Румен Овчаров за лидер на
столичната организация, комуто беше пръв опонент. Това
историческо изказване може да се впише в летописа на
столетницата като едно от първите публични признания на един от
най-ревностните пазители на статуквото, че “вината трябва да се
поема без мезета”. Този представител на младата генерация на
левицата след 1989 г. бе излят като от чугун: твърд, без излишни
детайли, дисциплиниран, владеещ до съвършенство лявата риторика,
зареден с примери и аргументи от юридическата съкровищница. В
неговия железен корпус като топки отскачаха всякакви
журналистически провокации, шеги и закачки. Докато Татяна
Дончева сякаш бе създадена за модерен отдушник в партията,
Стоилов олицетворяваше точно обратното: отстояване до дупка на
правилната линия на ръководството.
Затова изказването му в този нетипичен стил трябва да се тълкува
по-специално. И тук естествено следва въпросът:
дошло ли му е времето лявото да
преживее трусовете
които все още разтърсват десния
политически спектър или просто битката за лидерския пост на
столичната организация на БСП е ожесточила нравите. Причините за
разединеното дясно и пукнатините в лявото са твърде различни.
Общото обаче е винаги едно: големите партии, създадени и
съществуващи въз основа на непосилни компромиси, раздирани от
силни центробежни сили, рано или късно се разпадат на отделни
по-малки тематични крила или отделни партии. Примерът със СДС е
просто христоматиен. Последните новини за фракцията в СДС, която
Надежда Михайлова замисляла, само подкрепят тезата.
Трябва да се направи важно
уточнение: не става дума за това кой е по-правият и
перспективният в политически смисъл, а за факта, че
фрагментираният и оредяващ десен електорат няма силата да
произведе власт. В това лениво за левицата време процесите на
разпад текат бавно. Задържа ги и страхът, че в един
вътрешнопартиен пожар покрай сухото може да изгори и мокрото. А
когато това се случва по време на управление, нещата стават
взривоопасни. Янаки Стоилов, едно от най-сполучливите творения
на Стратега Александър Лилов, извади на преден план посланието
“Промяна”, което бе на въоръжение в ОДС по време на бурните
събития от 1996-1997. Той вероятно е прозрял, че
при една обединена десница БСП
няма шансове към властта.
Или по-скоро тази позиция не е
лично прозрение, а изготвена в лабораторията на Лилов като
по-подходяща за новата ситуация на България в НАТО и на прага на
Европейския съюз.
“Убеден съм, че БСП е
достатъчно зряла, за да намери съчетанието между знака на
стабилна подкрепа за правителството и на представителите на БСП
в него и знака за продължаване на промяната в партията”, заяви
Янаки Стоилов.
Според него партията трябва да
контролира ефективно своите представители във властта. Всъщност
той явно прави заявка, че ако БСП се издъни за пореден път, вина
за това трябва да носят министри като Румен Овчаров, който не
само излезе сух като министър от катастрофата на Виденовото
управление, но има опасност сега да преяде с власт. Зад Овчаров
като претендент за лидер на столичната организация застана и
Сергей Станишев, което според социалисти е предрешило избора.
Рефлексът на военизираните структури на БСП винаги се е
задействал според волята на първия, въпреки че Стоилов от години
е социалистът, който първи след лидера събира най-много гласове
за Висшия съвет на партията и бе аплодиран най-бурно от
делегатите на конференцията. Но провалът на Татяна Дончева като
кандидат на левицата за кмет на столицата под патронажа на
Овчаров
подсказва, че той не владее
положението
в София. Самият той заяви от
трибуната на градския форум: “Никога от висшата йерархия на
партията не са работили срещу кандидата на БСП. Въпреки ясната и
категорична подкрепа за Татяна Дончева на лидера и ръководството
на партията, за първи път се намериха членове на Висшия съвет и
експерти на Централния предизборен щаб, които явно и
тенденциозно, бих казал, злобно, работиха против кандидата на
партията.” Трудно е да се каже дали Станишев и Овчаров не
работиха лично за загубата на Татяна Дончева, тъй като устатата
депутатка заяви съмненията си относно лидерските качества на
Станишев. “Може и нарочно да са ме сложили на шейната да ме
подхлъзнат, но не се знае дали долу на пързалката няма
трамплин”, заяви Дончева, съгласявайки се всъщност с
подозренията, че чрез номинацията за столичен кмет се опитват да
ударят по имиджа й на честен и открит човек. А може би се и
уплашиха, че е в състояние да разрови бакиите в общината. В
подкрепа на това по време на конференцията бе огласена една
прелюбопитна констатация в доклада на червените общинари в
Столичния съвет. Там е записано следното: “БСП не е опозиция и
не може да бъде опозиция на независим кмет в лицето на Бойко
Борисов.” Какъв ли гърч е бил, докато левите мислители в
общината са съчинили този позив в подкрепа на бившия главен
секретар, който заяви, че главният му опонент е Татяна Дончева.
Нали и той минава за нещо като десен.
Дали съобщението е плод на
общинска самодейност или щабът на Стратега подготвя ново чудо -
политическа колаборация с евентуална партия на Бойко Борисов,
бъдещето ще покаже. Но е само въпрос на време в левицата да
започнат трусове, чийто епицентър се очертава някъде около
президентските избори.
|