Социологическите проучвания и импровизираните анкети единодушно показват, че столичани като цяло не са ентусиазирани да гласуват за когото и да е. Въпреки че никога пазарът не е предлагал такова разнообразие от кандидати. Всеки има с какво да изкуши публиката.

Бойко Борисов например е човек с прекрасен опорно-двигателен апарат, както отбеляза специалистът по костно-мускулни травми проф. Шойлев. Бате Бойко владее също така бойни изкуства и е способен да удари едно дясно кроше, ако някой на улицата закачи дамата му, има познания върху живота от подземния свят и ако му дадат, няма да слиза от екрана на телевизорите.

И Татяна Дончева има уникални качества като претендент за столичен кмет. Тя ще е единствената жена, ако Ренета Инджова не се материализира от Америка в последния момент за участие в борбите. Дончева е и единствената чисто партийна кандидатура. За сметка на това обаче от “Позитано” 20 очевидно гледат да я отдалечат максимално от партията, за да не усложнява допълнително тежката ситуация, като цяло, около тройната коалиция, и в частност, вътре в партията. Владее отлично източните диалекти на БГ. Обича социализма, но мрази партията си.

Минко Герджиков, временно изпълняващ длъжността кмет на София по препоръка на Софиянски, също е с особености, липсващи на останалите претенденти. Притежава например мустаци и избягва да гледа събеседника в очите. Има вид, че знае нещо, което за нищо на света не би споделил дори с най-близките си. Нещо потресаващо, което го кара да се държи извинително, нещо като временно изпълняващ някаква длъжност, натресена му с примка на шията. Защото той няма нищо общо нито с общинските батаци, нито е чувал за някакъв модел “Софиянски”, а може би дори и за самата столична община. Страшната тайна очевидно е новият начин на управление на София, който ще предложи на софиянци като кандидат.

Светослав Гаврийски също си има свой стил, който го отличава от всички останали, взети заедно. Това е крайното му нежелание да се показва на публични места. Когато обаче контактът с медиите все пак се налага като неотложно мероприятие, той

гледа да претупа публичната си проява

и по възможност да отговаря едносрично на зададените му въпроси. Като честен човек, не крие досадата си от тъпите въпроси, с които го атакуват журналистите. По тази причина вероятността медиите да го споменават като един от фаворитите на електората е естествено минимална. Той бе издигнат от “Демократи за силна България”, но непрекъснато дава вид, че това не е от особено значение за експерт като него. Разграничаването му по принцип от всичко заобикалящо го – партии, медии, електорат, окончателно бетонира представата на обикновения българин за банкера. Саможивляк, скръндза и чуждо тяло на всяка софра и народна веселба. Всеки би се договедил каква подкрепа би имал честен експерт като Гаврийски сред народонаселение, според което успешните модели на поведение са като тези на Годжи и Драго Прашката от Биг Брадър.

Като особен артикул на изборния пазар тази есен ще се представи явлението Венцеслав Димитров. Започнал политическата си кариера като седесар, продължил с чиракуване покрай Доган и “Мултигруп”, преквалифицирал се в царист, но отстранен оттам като ченге, този сезон Димитров ще играе като независим. Промяна по време на прехода е настъпило и в разбиранията му за дясно и ляво. Наскоро бившият десен политик по телевизията заяви, че държавното събиране на боклук е по-добро от частното. Защото, рече той, кой ни гарантира, че утре частникът няма да вдигне цените за сметосъбиране. Без да уточнява къде е гаранцията, че държавата няма да го направи. С тези си думи освен за кмет, Венцеслав Димитров се кандидатира и за член на БКП на Александър Паунов. Такава независимост наистина е впечатляваща.

До редакционното приключване на броя

господарите на мълчанието от НДСВ не даваха признаци за съществуването си,

камо ли за подкрепа на някого или собствена номинация. Според познавачи Милен Велчев бил фаворит на мнозинството царисти, но все още нямало нишан от Симеон. Ако обаче надделеят феновете на бившия финансов министър, ще се получи непостижим в природата кольор. И завинаги ще остане неразгадана мистерията защо преуспялото юпи заряза високоплатения пост вицепрезидент на “Мерил Линч” за скромната заплата на финансов министър. Според някои това щяло да му даде възможност за още по-големи постижения в кариерата на Запад. Да, ама кметският стол на един град, пък бил той и София, си е слизане надолу по стълбата и в щатната таблица на възнагражденията. То бива-бива служене на родината, ама чак пък толкова. Във всеки случай той би обогатил кандидат-кметската палитра с красота. Светлоокият левент би стоял добре редом с кметовете на такива градове като Монако, Монте , особено ако играе с тях карти на яхта

Какво тогава искат софиянци?

Пак според социолозите, които тук няма защо да преиначават фактите, образът на бъдещия кмет може да бъде описан така – хубав, честен, експерт, комуникативен, усмихнат, предприемчив, деен.

Всичко това, което някога беше (или поне така изглеждаше) Стефан Софиянски. И което донякъде отговаря на въпроса защо столичани са апатични към гласоподаването. Защото липсват правилата, липсват санкциите за тяхното нарушаване, липсва граждански контрол. Толкова много липсват, колкото и един градоустройствен план, прекрасното оправдание за огромната корупция около застрояването, боклука и цялостната мизерия на квартала като среда за живеене. Може би и защото здравомислещите столичани не са сигурни, че това беззаконие и множество интереси няма да премажат и най-кадърния и свестен бъдещ управител на града.

И ако перифразираме лозунга на Софиянски от последните избори, може да получим и последния мотив против вота “Защото ги познаваме” или “Защото не искаме да ги познаваме”. Докато не се отпуши съдебната система, докато отговорността не е само фраза, а се превърне в бреме, красотата, честността и моженето няма да спасят София.