Още когато Румен Петков оглави МВР, стана ясно, че лостовете на държавата се поемат от бившите. В БСП зад кулисите текат битки, за които някой ден може би ще научим повече подробности. Днес можем да съдим за тях по легитимацията на фигури, каквито са например Бриго Аспарухов, кадрови разузнавач от времето на “студената война”, Гиньо Ганев, отечественофронтовец, член на Държавния съвет, когато Тодор Живков е негов председател, Любен Гоцев, лицето на внезапно преуспелите ченгета, Тодор Бояджиев, заместник-началник в Първо главно на Държавна сигурност, Коста Богацевски, следовател от комунистическите времена и главен секретар на МВР по времето на Беров, когато започна възходът на мутрите. Останалите имена от списъка са също висши офицери от онази мрачна епоха или техни ортаци от времената на “първоначалното натрупване”. Тези хора бяха събрани от новия вътрешен министър под един покрив с названието “обществен съвет”. Какво ли ще съветват обществото тези мрачни фигури? Или може би ще представляват неговите интереси. Хората, които са били важни клечки в органите на комунистическата държава, и по-точно, на нейния репресивен апарат. Които са се борели срещу човешките права, на чиято съвест лежат хиляди, стотици хиляди разбити човешки животи.

Петков е знакова фигура за обединяването на тези хора. Това е апаратчикът, без чието одобрение не може да мине нито едно важно решение в БСП. Още когато Сергей Станишев бе избран за председател на партията, Румен Петков бе наречен Регента. “Опекунът” Петков, напътстващ невръстния престолонаследник Станишев да влезе в правилния коловоз. Има косвени данни, че по време на мъчителните преговори за съставяне на правителство след последните парламентарни избори БСП настоятелно е предлагала вътрешното ведомство на НДСВ. Бойко Борисов преди седмица отрече това да е било заради него. Вярно е, че са се пазарили да дадат МВР на НДСВ, но не заради мен, а заради Георги Петканов. Някои са убедени, че кръгът около Станишев се е опитвал да се отърве от силното влияние на Петков като МВР шеф, предлагайки компромиса Петканов. Бившият вътрешен министър освен това се смята като доверено лице на други мрачни кръгове. Онези, които са действали в съдебния сектор преди 1989 и които пропуснаха на политическата сцена одиозни фигури като Васил Мръчков например, прокурора по времето на т. нар. възродителен процес. Ченгеджийската спойка е толкова силна, че когато Мръчков бе удостоен с орден “Стара планина” от президента Георги Първанов, трябваше да мине много време и да се изразходи много обществена енергия, за да се присети Ахмед Доган от кумова срама да протестира срещу този срамен акт.

 
Това донякъде обяснява защо Петков не се посвени да реинтегрира във властта “на обществени начала” хора като Бриго Аспарухов, оттеглен от Симеон Сакскобургготски като номиниран за шеф на контраразузнаването, под натиска на западните дипломати. Защо самият бивш премиер допусна да се орезили с тази кандидатура, е много интересен въпрос. Защо седмици наред мълчеше пред натиска на чуждите посланици, без да се осмели да предложи друго лице за този пост. И то при непрекъснатото говорене, че най-важното в политиката на жълтите е да интегрират България в НАТО и ЕС.

Отговорът е очевиден. Симеон Сакскобургготски бе заложник на БСП и ДПС, той подготви почвата за идването на червените на власт. Той бе новият Любен Беров, буферната фигура, подготвяща почвата за управлението на “Позитано” 20. Тройната коалиция показа ясно, че в България управлява паралелна власт. ДС никога не е била разграждана, тя само прие нов образ. Бледите опити на БСП да надделеят реформаторски течения се провалиха. Партията не прие да плати цената за скъсването на България с мрачната власт на репресивния апарат. Румен Петков и неговият “обществен съвет” е доказателството.