Рени Нешкова

 Покрай неочакваното влизане на “Атака” в парламента почти никой не обърна особено внимание на феноменалното класиране на ДПС с почти три пъти по-високи стойности в сравнение с предходни избори. Но точно тук не бива да виним социолозите. Ако за някоя партия има т. нар. скрит вот, то в най-голяма степен това е тъкмо етническата формация на Доган. Само че вотът за тях не е в класическия смисъл “скрит”, тоест избирателите при анкетирането да не си признават подкрепа за него, защото малко нещо ги е срам. По-коректно ще бъде гласуването за ДПС да се нарече “укрит вот”, защото, по всичко личи, е бил изработен внимателно от щаба на Доган. Освен автобусите от Турция, ДПС вероятно е спазарило добре и компактните ромски гласове. По-интересното обаче е, че те пак не биха му стигнали за космическата подкрепа, която етническата партия реализира на последните избори. Едно от обясненията е, че пазаруването на гласове е вървяло с пълна сила и с големи торби в различни бедни краища на страната. Но има и друг вариант, който могат да си позволят политиците, “опасани с обръч от фирми” (по думите на самия Доган за финансирането на ДПС), и които имат почти поименен електорат. В деня на изборите репортерите забелязаха компактни маси от населението да се придвижват из страната и с напълно редовни документи да гласуват на друго място. Отписват се например от пловдивска секция и отиват в Хасково.

Идентифицирани са ромски бригади, прелитали от секция на секция в Ловеч. Обяснението е, че гласовете са прехвърляни в общ кюп там, където имат шансове да съберат проценти. Тук петдесетина, там стотина, отиват за една секция, вместо да се губят из районите, където ДПС няма никакви шансове да вземе мандат. Обяснението на изборните номади за скъпите екскурзии пък обикновено е, че празнуват сватби, рождени дни и други тържества.

Ето така се печели, цъкаха в изборната нощ българските избиратели, повечето от които не си направиха труда да дойдат. Може би тъкмо защото са наясно за подобни далавери. Ако някой си мисли, че масовият избирател се е развълнувал от копираната от американските избори реклама или от приказките на политиците за пускане на предпазната клауза за членството ни в ЕС, много се лъже. Страховете на българина продължават да се въртят около оцеляването, на него му е ясно, че Европа няма да ни нахрани, нито ще направи достъпни работните си места след евентуалното ни присъединяване. В “Шоуто на Слави” три дни преди изборите Доган съвсем откровено заяви, че ДПС е опасана с обръч от фирми, които ще преразпределят парите от фондовете. Това е и диагноза за икономическата свобода в България и за олигархичния модел, налаган с помощта на избирателите в държавата вече 15 години. Те знаят, че независимо дали гласуват, накрая се оказва, че някой друг говори вместо тях. Върху ниския хоризонт на нашите очаквания може да се проектира единствено надежда за някаква политическа опека. Да си част от този кръжец, да си близо до някой лидер, да имаш връзките, свой човек във властта. Наскоро мои близки ми казаха, че адвокатите на известна групировка им препоръчали да дадат 15 000, ако искат положително решение по делото за имота си, където се разпорежда наемател, свързан с местните мутри. Имали връзка с определени съдии. За всичко демек може да му се намери колаят, ако си имаш свои хора, които си имат свои хора, и т. н.

Това е вотът за Доган. Хората от Кърджали може да не го обичат, но той е Техният човек, чорбаджията, при когото могат да отидат да се жалват в случай на крайна нужда. Тези хора не вярват в политическата система като творяща правила за всички. Изборът на “Атака” е отговор на омерзението от огромната дистанция между гражданския дневен ред, затворен в хляба, сиренето, тока и отоплението, и отдалечаващия се хоризонт на благоденствието, обещаван от политиците. Той е отговор на угнетяващите бърборения на елита, които не се отнасят до ясни и постижими цели в техния обозрим живот.

С този избор мнозинството българи гласуваха за свои хора във властта, независимо от кой цвят на спектъра са. За омразните местни велможи, които могат да поправят несправедливостта на съдебната система при добро заплащане. За партията на някой братовчед, чийто син се е домогнал до стола в някое министерство, за свекъра на комшийкатата, който е осигурил на семейството й някаква помощ от фондовете. За Ахмед Доган, който раздава лепта на ромите и им обещава закрила от Волен Сидеров. За Волен Сидеров, който обещава закрила срещу циганските банди и Догановите емисари в Родопите.

А какво да кажем за негласувалите? Те просто си нямат баджанак, кандидат за властта. Но има и една малка част, която вижда по-далече от софрата. Веднъж в историята на прехода те бяха мнозинство. Дали ще се случи отново, сега зависи от опозицията.