Рени Нешкова

Наскоро ромският лидер Цветелин Кънчев обясни по БТВ, че му предстои тежката задача да усвои някъде към 300 млн. евро от някакви фондации, предназначени за образованието и интеграцията на циганите. Можем само да гадаем как са си представяли спонсорите на мероприятието работата по образователната кауза на ромите. Опитът обаче показва, че т. нар. интеграция не е мръднала ни на йота въпреки упражненията по “усвояване” на милионите. Всъщност какъв е проблемът на някой, който иска да се образова? И не е ли редно да се зададе въпросът защо трябва да има специални квотни привилегии, след като няма дискриминационни. Не е ли именно това най-добрият начин да дискриминираш едно малцинство, изолирайки го чрез програми, по правило минаващи през политическите централи?

Ахмед Доган е блестящ пример за създаване на привилегирована каста от стотина семейства уж в името на правата и свободите на турското малцинство. Колко лъжи за наливане на милиони и милиарди за развитие на инфраструктурата и подпомагане на местния бизнес още трябва да чуят трудолюбивите български турци, за да разберат, че никой не може да ти помогне, ако не си помогнеш сам. 

Дори по една-единствена причина. Тъкмо етническите лидери са най-малко заинтересовани от интеграцията на своя електорат. Колкото по-неграмотни, зависими от благодетели и държавни чиновници са хората, толкова по-управляеми са те. Пари, които поощряват едни за сметка на други, работят за дезинтеграцията. Защото освен всичко друго внушават, че да си мързелив и неученолюбив е жива далавера. Бедни и неграмотни има и сред българите, но те кой знае защо не попадат на пътя на траншовете. Прието е да се смята, че вината си е тяхна, защото не са положили достатъчно усилия. Има добре образовани и с добър жизнен стандарт цигански и турски семейства, които изкарват прехраната си извън политиката и сигурно не дължат нищо на господата Кънчев и Доган.

Ясно е също така какви образователни програми се кани да реализира хитроумния водач на роми. Той беше запомнен с хвалбите си през 1997 как “образоваше” електората си да лъже. Вземайте олиото и викайте, че ще гласувате за тези хора, ама аз ще ви кажа после за кого наистина да гласувате, поучаваше ги бъдещият нарушител на закона.

Очевидно у нас политиката все повече заприличва на доходоносен бизнес. В това отношение квотните привилегии са едно чудесно средство. Когато парите, дадени на една група, за да ги приобщи към друга група, минат през политическа група, работят точно за обратната кауза. Те още повече капсулират малцинствата, създавайки допълнително напрежение в смесените райони.

И още нещо, не по-малко важно. Привилегиите като награда за най-несоциализираната част от населението подкопава фундаментална човешка ценност: че личното усилие да успееш си струва.

Кратка справка
Дон Цеци пред съда	Цветелин Кънчев на свобода
© Снимки: Сега Цветелин Кънчев е уникален случай в българския т. нар. преход, който прави неотразима картината на политическите нрави. След като през 2001 беше свален имунитетът на този колоритен депутат, преминал през Бизнесблока, през обединение с Доган, Евролевицата и накрая установил се като лидер на Евророма, той беше осъден през 2002 на 6 години затвор за изнудване и организиране на побой над хора от Пирдоп и Златица,  той се завърна триумфално в политиката, без да е изтърпял присъдата си. Кънчев, известен не случайно с прякора Дон Цеци, по средата на наказанието беше освободен предсрочно от затвора за добро поведение. Дотук добре - доброто поведение трябва да се поощрява. Кънчев се впусна във водовъртежа на "голямчата политика" с ловкостта на опитен плувец, който вчера е пред "Пирогов" да организира бдение за прострелването на Киро Японеца, днес в община "Илинден" да държи реч срещу произвола и репресиите над ромското население, вдруги ден с Азис агитира феновете му да го направят депутат. Големият удар на Кънчев обаче дойде току пред изборите от изглеждащо неочаквано на пръв поглед място: Дон Цеци беше амнистиран, ще рече - никога не е бил наказван за криминалните престъпления, описани в няколко тома на съдебното дело. Оттук нататък придобива чистичко съдебно и става готов отново за представител на народа. Амнистията на дона беше дадена от вицепрезидента Ангел Марин, но проблемът не е в самата амнистия, а във въпроса защо е амнистиран. Просто ген. Марин отказа да каже защо. Ей така - нагло и без обяснения. Вероятно някъде някои хора за нещо са се договорили с други и видимата част на сделката е само амнистията, която няма как да се скрие. И Дон Цеци ще продължи да ни поучава на етническа толерантност и политическа съвест. А президентството ще мълчи за мотивите си, с което му обезпечава възможността да твърди, че е чист като сълза. Но какво се чудим - такива правила на българския преход си уредихме, такива си ги живеем...