Това са тежки времена за партиите и техните коалиционни партньори. По листите ще ги познаеш, смята членската маса за своето ръководство. Защото в крайна сметка ръководствата на всяка една от българските партии са последната инстанция, която подрежда класацията. Лицата от листите обаче остават непознаваеми за електората. Той си мисли, че познава поне водачите на листи, което, разбира се, не е вярно, защото основните сведения идват от медиите. Политиците са онова, което пише за тях.

Не са тайна, че някои медии припечелват добре от предизборната надпревара. Известни са думите на Ахмед Доган преди последните местни избори по повод парите, които държавата се канеше да отпусне за кампанията. Той рече, че два милиона лева не могат да стигнат само за кампанията по вестниците, камо ли за други екстри. По всичко личи, на него парите винаги са му стигали, защото в обществото дълбоко се е загнездило мнението, че той е голям политик. Ако попитате някой защо мисли така, най-вероятно да чуете стандартния отговор – защото оцелява. Но недейте задава въпроси от типа “За чия сметка” или “Какви добрини е направил поне за електората си”, защото ще се скарате. Масовият българин не обича да го обезпокояват със странични питания.

Най-голямата поразия, която свършиха масовите средства за осведомяване през годините на прехода, не бе обаче платеното разкрасяване на семпли във всяко отношение хора. Тя е в натрапчивото внушаване, че добрата политика се прави с набор от добри, честни, работливи и контактобилни висшисти. Достатъчно е в листите да попаднат повечко от тях, за да се гарантира добруването на електората. Народното недоволство стигна връхната си точка, когато по една телевизия показаха народните избраници в съседни на парламента кръчми, докато в същото време се било гласувало с техните карти. Неприятни сценки наистина, но резултатът за общото благо щеше да е абсолютно същият, ако депутатите бяха проявили повече дисциплина и уважили ако не пленарната зала, то поне кулоарите или бюфета на Народното събрание.

В същото време медиите скромно отразиха скандала как представител на Русия се похвали, че родината му играе важна роля в провалянето на сделката с “Булгартабак”. Като правоприемници на СССР те имали дялове в тютюневия монопол и нямали интерес от приватизацията. Само един делови всекидневник обаче припомни, че според думите на президента Георги Първанов Русия се била отказала от претенциите си към “Булгартабак”. Това нашият държавен глава постигнал по време на визитата си при Путин, както самият той информира. Очевидно някой лъже, но Първанов, както се казва, нито потвърди, нито отрече думите на руския представител.

А българите продължават да гласуват доверие на президента Първанов, най-високото доверие, давано на президент в демократичната ни история, сочат социологически проучвания. Защото е спретнат, стабилен, не краде, а може би и не лъже, ако допуснем, че руснакът не казва истината. Е, веднъж излъга, че БСП не била знаела за иракските петролни инжекции за партията му, но това бе отдавна, преди една година. А може би защото в България са възможни нелепици като “ляв социолог”и “десен социолог”. Това е все едно да кажеш “ляв химик”. Ако социолозите наистина ползваха научни методи, за да изучават общественото мнение, много биха се обидили на такива квалификации.

Но май не сме чували да се обиждат. Вероятно затова рейтингите на политиците са най-удивителното творение на обществените предпочитания. Но е напълно възможно те наистина да отразяват народната любов и омраза. Поради дълги, систематични и масови промивки на мозъци.

В този смисъл в голямата си част реденето на листи е поредната манипулация, при това абсолютно прозрачна. Да се слагат за водачи на листи популярни шоумени е сериозна диагноза за здравето на обществото. Вече не е модерно да се говори за политика, както в много по-голяма степен се правеше преди царското нашествие. Сравняваха се макар и отгоре-отгоре леви и десни решения в основните области. Сега дизайнерът Евгени Минчев замества тези дебати и дооформя политическата мода в най-гледаните телевизионни предавания. Георги Първанов му дължи поне десетина пункта от рейтинга си, защото Минчев е възхитен от “лайфстайла” на президентската двойка. Политици се натискат да влязат в предаването на Гала по НТВ, за да блеснат с морални добродетели.

Но политиката не е добротворчество, както много точно е забелязал Иван Костов: “Политическата практика не издържа високото сравнение с морала на добротата по простата причина, че на нея не са й възложени като обществени функции грижата за душата на хората или за възвеличаване на човешкия дух...Някои нейни прозаични функции като опазването на сигурността и на правовия ред задължително предполагат прилагане на насилие, предполагат да се отговори на злото със зло...Доброто и злото са в човека, а не в неговите общности...”

Работата на политика е да прави политика. А когато може да носи отговорност за обещанията си и знае как се постига това, то вече е твърде много. Това е моралът на политика. У нас обаче дефицитът от политика се замества с фокусиране върху лицата на нарочените за политици, лицемерно се втълпява, че мажоритарните избори ще решат проблема. По същество партията на Симеон е тъкмо набор от мажоретки, оплетени от незаконни лобисти и червени активисти. Ако не беше корсетът на МВФ, телесата му отдавна щяха да бухнат като добре втасало тесто. Лошото е, че и БСП го може същото.