Социалистите наченаха предизборната си агитация, както си му е редът, с традиционното надуване на големи червени балони. Кампанията обаче е предвидила и нови елементи, нещо като модернизирана версия на притчи от българския фолклор. Примерно Сергей Станишев върви напред и лъже електората с несимволично вдигане на заплати, безплатни закуски, обеди, вечери, учебници, ликвидиране на безработицата и прочие благини. За да не се стряскат обаче чужденците от ЕС, МВФ, както и други

Изпълнители на частушки

неорганизирани зяпачи, Георги Кадиев, наричан “червено юпи” (модерен социалистически оксиморон), върви след него и маже. Че то, нали, чак пък толкова проценти благосъстояние изведнъж е малко шокиращо, но, от друга страна, абсолютно възможно. Да речем, ще посъкратим администрацията, чрез което ще се икономисат около две трети разходи. Тези спестени средства от овакантените места се раздават на късметлиите чиновници, като се търсят и други алтернативи за възнаграждения, за да се докарат 15-20% увеличение на бюджетните служители. Казано по друг начин, взема се от единия джоб и се слага в другия, но това в никакъв случай не е за сметка на намаляване на данъците. Обектът с джобовете се нарича държавна администрация, която по интереси би трябвало да е лява, защото съществува благодарение на преразпределението на чужди пари и "плаща" данъците си от тях, сиреч от чужди данъци, с чужди пари. Гигантско прахосване на излишна енергия!

Какво общо имат тези упражнения с неща като икономически растеж, Кадиев не обяснява. Но и не е необходимо, защото никой не се интересува. Пък и е много сложно за осмисляне. Предполага се по презумпция, че по време на мандата на социалисти и коалиционни партньори частниците, които фактически правят парите, няма да измрат от пресилване, ще продължат да произвеждат блага за себе си, но главно за държавата, и няма да се изнасят в чужбина. Ако зависеше от Станишев, Сакскобургготски и Доган, то те биха сложили най-дългия забранителен срок българи да работят в страните от Европейския съюз след присъединяването. По същата причина, поради която страните от комунистическия блок обявиха икономическата емиграция за престъпление. Сега това е невъзможно, но данъчното робство ще продължи да затяга примката около врата главно на средните и дребните частници.

се освободят от валутния борд. Дали под европейски натиск, или по внушение на някой по-далновиден социалист, тази стъпка обаче се отложи.

Но едва ли опасността ни е отминала напълно. В състояние ли са фактори като МВФ и присъединяването на България към Европейския съюз да осуетят нови шокови изживявания под ръководството на БСП?

Станишев е частично прав, когато твърди, че Евросъюзът е обединение на социални държави. С изключение на няколко (между тях и от новите демокрации - страни, които влязоха в ЕС години преди нас), те са назад в класацията по икономическа свобода. Но ако гражданите на Франция или Германия са отдавна в състезанието и могат да издържат приумиците на левите си правителства, то българският данъкоплатец и преди, и след т. нар. демокрация прекалено дълго и прекалено брутално е мачкан от държавата си, за да има имунитет да оцелее след поредния експеримент.

Т. нар. десни партии на думи признават по принцип необходимостта от ограничаване на държавата в сфери като икономиката и здравеопазването, но в нито една от наличните програми няма заявки за решителни действия в тази насока, ако спечелят изборите. Резултатите от социологическите проучвания сочат огромен процент на нежелаещи да гласуват и колебаещи се.

С безценната помощ на управлението на Сакскобургготски става все по-невъзможно да се идентифицират истински леви и десни партии. Защото в НДСВ са налице всички белези за ляво-дясна формация. Неслучайно за партньор я припознават ту отляво, ту отдясно. По същество обаче властта на НДСВ не е нито лява, нито дясна, тя е олигархична, поддържана от армия всеядна бюрокрация, алчни, хитри и национално безотговорни коалиционни партньори, непрозрачни действия на кабинета и премиера, чужд на всякакви реформаторски движения, цар на статуквото.

Същите ляво-десни гювечи могат да се открият в програмата на левите. Те например предвиждат възможността за създаването на частни здравни каси, което е дясно решение, докато десните държат на оцеляването на хибрида НЗОК. Разбира се, много по-вероятно е социалистите да имат предвид нещо съвсем друго, ако т. нар. частни каси са от типа на Първа частна банка, също творение на лявата икономическа мисъл, и се запази и принципът на задължителното осигуряване в институция от типа на НОИ. Любопитно е да се отбележи, че социалистите не огласиха шокови увеличения на пенсиите, като се има предвид профилът на електората им. Вероятно са преценили, че шокът ще е прекален главно за МВФ, та по-добре би било да поразредят раздаването на блага. Но със сигурност са скътали в торбата с лъжите нещо и за хората от третата възраст.

Едно обаче е ясно: БСП готви нов данъчен гнет и нов прочит на максимата, че нямало безплатен обяд. Всъщност има, ако се гледа от страната на обядващия.