Бойко Борисов се срещна с премиера Симеон Сакскобургготски. Два дни подир събитието той даде мащабни интервюта. От тях става ясно, че главният секретар е усвоил стила на своя патрон да се изразява притчово. Основният въпрос, който занимава главно партийните играчи, е ще ли се кандидатира генералът за президент или нещо друго от политическото меню. Някои решиха, че отговорът е отрицателен, други мислят, че е положителен. Третият вариант е подсказан от Петър-Емил Митев. Според него българските социолози ще носят цялата отговорност, ако Б. Б. смени ролята си, защото с този рейтинг, който му дават, ще изкушат полицейския спец. Разбира се, г-н Митев се опасява за БСП, която със сигурност няма да диктува играта при такава конфигурация. Наложеният от генерал-лейтенанта популизъм в надпреварата щял да е в услуга на НДСВ и ДПС, които ги умеят тези неща, пресмятат експерти. В тази сметка на “популото” е отредена ролята на читалищен мандолинен оркестър от югоизточните краища, пуснат за пълнеж в професионалното фолклорно надпяване. Бившият бодигард на Живков може да разчита на това – показват го допитванията до народа. Да трепери сегашният президент, защото Борисов и да не се изкуши, Симеон едва ли ще пропусне такъв златен шанс да избута БСП от челната позиция.

Къщичката му (В задния двор е руската баня, в която милицонерите се пляскат един друг по задниците с брезови клонки - хак да им е!)

Разговорът между цар и генерал е предаден от последния като скеч от кабаре, на каквото е заприличала държавата. Цитираме част от диалога от срещата, както го е видял самият Бойко Борисов:

Б. Б.:Аз помолих премиера да ми каже има ли някакви планове за мен, свързани с нещо различно от това, което той ми предложи преди 4 години.

С. С.: Надявам се да не ми трябваш за някаква друга роля. Гледайте си работата в МВР, бъдете спокойни и давайте същите резултати.”

Б. Б. (наум, с надежда): Ако той обаче ме извика и ми каже, че не му трябвам за такъв, а за еди-какъв си. Мога ли да се запъвам? Но останах с впечатление, че не влизам по никакъв начин в неговите сметки за изборите. Липсата на политическа перспектива обаче все пак започва да ме тревожи.

Тук Бойко Борисов, отново с гръб към премиера, разсъждава около бъдещото си присъствие:

"Всичките тези социолози, политолози и политици, след като говорят за популизъм и морал по отношение на мен, да отговорят на един такъв въпрос: Аз сега отново ще си поема кръста и ще си остана на този пост, но какво би се случило с моя живот и здраве, ако царят загуби изборите и друга партия ни освободи? Какъв е техният ангажимент, защото тогава няма да има възможност да се прави партия, да се влиза в политиката. Мандалото ще е хлопнало и държавата няма да стои зад гърба ми."

Ако прочетем между редовете този забележителен монолог, ще схванем и притчата, която ни внушава генералът, заимствана от крилатата фраза на Христо Стоичков в онзи рекламен клип, къде се появява заедно с Бойко Борисов: “Който играе пичели, който не играе, не пичели.” Разбира се, че ще играе, но засега ще приложат малко Хичкок на останалите по терена.

Но има нещо още по-фундаментално в изказването на главсека, което не е между редовете, а се откроява като въшка на чело. Зад детските страхове на Борисов, че докато туй-онуй, Сакскобургготски може да го изпързаля и няма да има време да си направи партия за изборите, се крие едно голямо човешко прозрение за ролята на държавата в живота на “обикновените” хора. Този 120-килограмов мъж пита риторично какво ще прави, когато “мандалото ще е хлопнало” и държавата няма да стои зад гърба му.

Изказването на Сергей Станишев, че БСП ще изтегли контингента ни от Ирак, ако вземат властта, може да консолидира т. нар. десни сили, сред които са се записали и съпартийците на Бойко Борисов. По един парадоксален начин това е лоша новина за дясно мислещите граждани. Защото червените безумия могат да дадат коз на недоферментиралите десни да водят дебат не за това, за което трябва, и отново да отложат дясната си легитимация чрез десни програми. Програми, а не табелки. В подобен контекст дори такива фамозни фигури като Бакърджиев, Бисеров и Борисов, ще изглеждат “наши”. Ако гражданите проспят този момент или отворят втори иракски фронт, ще има да чакат десния Годо.

Ще е жалко за изсечените дървета, от чиято дървесина ще произведат целулозата за хартията, на която ще напечатат бюлетините за предстоящия вот!