Колко прав се оказа премиерът Сакскобургготски (макар и без да го съзнава) в съждението си, че властите в България са “разградени”. Защото изказването на заместника на главния прокурор Спартак Дочев по адрес на Брус Джаксън не предизвика никакви реакции сред представителите на останалите институции. “Отвореното писмо” на Дочев се стори прекалено скандално дори на най-големите любители на подобен стил и предани защитници на шефа на ВКП Никола Филчев сред медиите. Те не че нещо го осъдиха, но този път пропуснаха и обичайните коментари в защита на “независимата” прокуратура. Нещо повече, премълчаха и самия факт, който по своята естествена простащина затъмни и най-представителните есета на Вежди Рашидов. Последният все пак смогна да се изкаже за ареста на бившия шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, за да не би самата информация в многотиражния всекидневник да се възприеме превратно от читателите.

Може би единствената ясна реакция бе на лидера на ДСБ Иван Костов, който поиска прокуратурата да мине към изпълнителната власт. Тази идея бе лансирана от политолози, журналисти и неколцина съдии още по време на мандата на бившия главен прокурор Иван Татарчев, но никога от политици. Още тогава и с просто око се виждаше какво произвежда сбърканата матрица, заложена в Конституцията. Закъснялата реакция на г-н Костов подсказва, че тогава е допускал възможността един кротък заместник-министър на Васил Гоцев, както е изглеждал г-н Филчев, да не прояви симптомите, които се появяват вследствие на абсолютната власт в качеството си на главен прокурор. Може би се е надявал, че новоназначеният държавен обвинител ще е лоялен към синьото ръководство, което го номинира за поста. Във всеки случай, дори не бе направен опит да се промени статуквото по някакъв начин.

Бившият премиер на СДС Филип Димитров откликва по повод прокурорските събития като коментатор във всекидневник. Неговият основен извод за причините за поведението на въпросните прокурори се отличава от реакцията на “Раковски” 134, където също заявиха, че мястото на главна прокуратура е в изпълнителната власт.

Защо Филип Димитров се отдели от спонтанното единство на ДСБ и СДС, е друг въпрос. Не може да не направи обаче впечатление тезата му, че скандалното поведение на прокуратурата не е чисто конституционен проблем:

“В Конституцията не пише, че главният прокурор има право на произвол, на криво тълкуване на законите или на тирания над подчинените му прокурори. Има съд, който да го възпре, изпълнителна власт (вътрешен министър), който да му се опре, Висш съдебен съвет, който да го изгони. Има дори законодател, който да поосвободи прокурорите от дивата опека на главния.”

Г-н Димитров смята, че тези неща са въпрос на манталитет, не на Конституция. Сиреч, ако Тодор Живков не беше с такъв сбъркан чип, а притежаваше друг манталитет, нещата можеха да се стекат по различен начин? Не вярвам Филип Димитров да мисли така! Може би просто иска по заобиколен начин да намекне, че няма политически консенсус за истинска, а не имитация на реформа. И че за да мине прокуратурата в изпълнителната власт, задължително се налагат конституционни промени. Още по-странно е един правист, при това десен политик, да разчита на манталитети, а не на принципи, закрепващи конструкцията на властите. Което прави прочита на г-н Димитров още по-сложен.

Всъщност манталитетите наистина не са пряка функция на Конституцията, но практиката в по-напредналите държави доказва, че взаимният контрол между властите силно ограничава присъствието на Спартак-Дочевци и Михаил-Дойчевци в институциите, призвани да следят спазването на закона.

Има съд, казва Филип Димитров, който да възпре произвола на главния прокурор. Всъщност няма такъв съд, който да постанови уволнение на разбеснял се прокурор. Имунитетът освен това пази държавните обвинители в случаите, че нарушаването на закона от тяхна страна не изисква повече от пет години затвор.

Има изпълнителна власт (вътрешен министър), която да му се опре, твърди Филип Димитров. Нека си спомним оня доклад на МВР, в който бяха споменати и двама прокурори. Филчев поиска оставката на единия - Иван Петров, след което заяви пред медиите, че той не си я давал и нямало как да го уволни без изричното му съгласие. Същата бе съдбата и на другия доклад, наречен “илюстрован”, заради снимките на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и др.на яхта с мафиоти, който шефът на МВР Георги Петканов предаде на прокуратурата, след което ни се чу, ни се видя.

Има Висш съдебен съвет, който да го изгони, смята експремиерът. Вярно е, че има ВСС, вярно е, че той го е назначил, вярно е също така, че под натиска на “група граждани” миналата година съветът поиска оставката на Никола Филчев. Но е вярно и това, че той не си я даде.

Има дори законодател, който да освободи прокурорите от дивата опека на главния, продължава г-н Димитров. Вероятно той има предвид някакъв закон, който да лиши г-н Филчев от функцията му да назначава и уволнява подчинените си по собствено усмотрение? Какъв ли пък ще е този закон, без да се пипа Конституцията, не ни е съдено да знаем на този етап.

Изглежда обаче изобщо не е плод на велика случайност странното съвпадение между действията на предишния главен прокурор Иван Татарчев и неговия оръженосец Михаил Дойчев и наследниците Никола Филчев и Спартак Дочев. Татарчев не може да бъде обвинен в комунистически уклони и привързаност към “правото” и манталитета на мракобесния съветски прокурор Вишински. На практика обаче абсолютната власт на тази институция роди същите пороци и манталитети.

Един малък пример от близкото минало:

През лятото на 1998 близо 2300 мастербокса цигари са задържани при разбиването на хасковския контрабанден канал. Нарушавайки закона, контрабандната стока е иззета от окръжната следствена служба и предадена на едного едноличен търговец. Заповедта за тази операция е подписана лично от заместника на Татарчев Михаил Дойчев в нарушение на закона, чието спазване той трябва да следи по служебна линия. Операцията по разбиването на канала е ръководена лично от ген. Атанас Атанасов, който по-късно отстранява цялото ръководство на РДВР-Хасково. Споменаваме този случай, колкото да насочим вниманието на публиката към въпроса, защо ген. Атанасов е такъв “любимец” на прокурорите още от времето на г-н Татарчев, та до наши дни.

Самото разделение на властите създава естествени конфликти, защото всяка би трябвало да упражнява контрол над другите и да предпоставя някои задръжки в порива им към обсебване на безгранични територии на власт.

Не е ясно какво точно са имали предвид великите депутати, когато са създавали новата ни Конституция, но така или иначе държавното обвинение остава като безконтролна пирамида насред демокрацията. Може би комунистите са искали все пак да има нещичко, което да им напомня за оная държава.

Хубавата страна на последните събития, където ключовата дума е корупция, е, че в много сгъстен вид и за кратък отрязък от време ни се показа причинно-следствената връзка на някои практики: арестът на ген. Атанас Атанасов, арестът на румънския журналист, заснел корупцията по митниците, образуването на следствено дело срещу ВВС заради филма “Да купиш игрите” с главен изпълнител Батето, изказването на Дочев по адрес на Брус Джаксън, който обвини прокуратурата в манифактура за правене на пари. И като последица от това , че най-сетне и политиците започнаха да разбират – никой не е в безопасност, когато се е запазила дори и една от фабриките на безконтролната власт