|
Напоследък в държавата се
случват странни и необясними неща. Не че преди бяха много
обясними, но за 14 години преход хората взеха да се ориентират
за характерните особености в политиката на своите избраници.
Знае се например кога Доган ще излезе от полулегалното си битие
на политик и ще застане под прожекторите. Винаги, когато иде реч
за пари, фондове, траншове, бюджетни излишъци и субсидии. За
други теми лидерът на ДПС не хаби излишна енергия, освен ако не
е подгрявка за избори. Прогнозируем е и Сергей Станишев, който
въпреки младостта си е усвоил до съвършенство демагогията и
безкрилата пропаганда на старците от бащината си партия.
Българската политика обаче се
сдоби с един играч, чиито ходове напомнят поведението на
професионален покерджия, чиято тактика е да остане непроницаем
за останалите. Естествено, няма съмнение, че става дума за
премиера Сакскобургготски. Всяка негова публична проява, ако не
е прекалено замъглена от кризисното владеене на български език,
винаги изненадва публиката. Някои наричат това неадекватност, но
може да са прави онези, които смятат, че това е добре усвоена
хазартна тактика.
В прословутото си изявление,
че е еволюирал за отварянето на досиетата, предизвикано от
въпрос на Иван Костов в парламента, Симеон отвори много теми за
размисъл и тълкуване.
Разбира се, думите на премиера
може да са само прах в очите и изобщо да не се налага някакво
тълкуване. Просто хитър ход да обещае нещо, за да се хареса на
една част на електората, но да не направи нищо, за да се хареса
и на останалите.
Но този път царят може би има
друга цел. Защото не бива да забравяме, че първият му мерак бе
да стане президент, но Конституционният съд изтълкува закона в
полза на Петър Стоянов и се наложи Симеон да се нагърби с твърде
несвойствена за неговия натюрел дейност – премиер. На няколко
пъти парламентарният шеф Огнян Герджиков проучи общественото
мнение с изявленията си, че на Сакскобургготски по му отивало да
е президент. Да, ама и на Георги Първанов му отива един втори
мандат при парламентарно мнозинство с превес на червените. Така
че конкуренцията може да роди много странни политически
упражнения от страна на претендентите.
Като примерно изказването на
премиера за досиетата. Връзката е проста. Царят само напомня на
Първанов, че има защо да се страхува от подобна акция. А не
трябва ли да се страхува и самият Сакскобургготски. Известно е,
че в основната инструкция на ДС кои да бъдат следени, близките
до короната са били такъв обект. Няма как да не е бил обект на
разработка и вече порасналият Симеончо. Запознати твърдят, че
след 70-те години за семейството няма следи в архива. Не може да
се докаже, но може да се предположи, че е имало някаква тайна
сделка между Симеон и службите. Известно е, че царят е странял
от най-просветената част от българската емиграция. Каквото и да
е станало в тъмното, ясно е, че Симеон не се страхува от
отварянето на архива. Наивно е да се смята, че той би приел да
дойде в България, без да поиска цена. Може би цената е пред
очите на всички, но изглежда толкова нелепо, че чак не е за
вярване. Шефът на бившето шесто на ДС Димитър Иванов каза в
интервю, че е ходил в Мадрид през октомври 1989 като
представител на фирма на Илия Павлов да уговаря царя да участва
в политическия живот на страната. Сакскобургготски не опроверга.
Става дума за периода преди падането на Берлинската стена,
когато само ченгетата и определени висши кръгове са знаели, че
се готви преврат на Живков. Значи в този кръг можем да включим и
Симеон.
В тази драма по един
своеобразен начин се вписва и Манджуков, който си има други
планове за бъдещето, които май се разминават с тези на Първанов.
Вероятно е доволен от правителството на Симеон, защото неговото
издание “Дума” пусна проучване сред социалистическата аудитория
кого предпочитат за премиер. И, представете си, над половината
от анкетираните посочили Симеон и на второ място Доган. Направо
изумително! Дето се вика, свой при свои. Голям зор ще види
Георги Първанов с една такава конкуренция.
Има обаче още един въпрос,
около който се суетят представителите на политическата класа.
Как да запазят олигархичното статукво и да изглеждат приемливи
за НАТО и ЕС. Включването на досиетата в представлението може да
направи добро впечатление на ръководството на НАТО, което се
видя в чудо с назначенията на президента за шефове на
разузнаването и контраразузнаването. Сега пък и скандалът с шефа
на ВВС ген Георгиев, на когото отказаха достъп до тайните на
алианса. Чадърът, който му осигури Първанов, прави кандидатурата
му за следващ мандат за президент не особено приемлива за
партньорите ни от НАТО, което увеличава шансовете на
конкуренцията. За сметка на това пък тук почвата е добре
наторена чрез медиите, че онези там не ни мислят доброто и който
им се противопостави, е голям патриот и родолюбец.
Някой сигурно ще напомни, че
има и други партии, които също ще участват в състезанието. Може,
разбира се, но засега у нас политическите битки се водят с други
средства – тайни пазарлъци, в които освен познатите играчи
участват известни и недотам фигури от сенчестия бизнес, лобита и
псевдомасони, довчерашни служители на ДС.
Но кой знае? Все някой ден
маскарадът свършва. Защото е проверена максимата, че не можеш да
лъжеш всички завинаги. |
