|
Преди да кажа
каквото и да е по повод спора за здравната каса, искам да се предам
доброволно и да си призная: не съм професионален лекар или икономист.
Аз съм само един обикновен принудително здравно-осигурен гражданин.
Дори не мога да се произнеса компетентно за качеството на услугите,
защото не съм ги ползвала, слава Богу. И аз като г-н Кандимиров също
така нямам претенции да познавам обущарския занаят, но не ходя да си
купувам обувки със специалист обущар. Просто някакси познавам кои
чепици са качествени и на съответстваща цена.
За разлика от г-н
Кандимиров обаче, познавам Божидар Маринов. Смятам, че той е
компетентен в икономическата област, именно защото логиката на
аргументите му е разбираема и за неикономистите. Това правило на
изразяване е валидно и за всички останали области, включително
медицината и здравеопазването. Схванах аргументите на Божидар, но нищо
не разбрах от
мотивите, с които д-р Семерджиев се
опитва да защити творението, наречено много точно “здравна каса”.
Всъщност това е една
касичка, в която българските граждани дават задължително своята
лепта, за да могат група чиновници да преразпределят парите и да
казват отвреме-навреме, че те категорично не стигат и ще трябва да се
вдигне цената на осигурителната вноска. Каква е разликата между това
нещо и комунистическото “безплатно” здраве? Аз лично не се сещам.
Получават ли
гражданите услугата, за която всички българи редовно попълват касата?
Чувала съм потресаващи разкази на хора, които са се опитвали да
пробият фронта на чиновците и не са успели. Същото е, каквото си беше
и преди по държавните болници и докторски кабинети. Защото е
икономически по-изгодно за тях да ползват по-евтини консумативи, да не
си дават много зор и да не носят отговорност за всичко това. Чели сме
за доктори, хванати с по 200 лв. подкуп, но досега не сме чули за
някой с отнети лекарски права заради медицинска грешка или немарливо
отношение към пациента. В пресата бяха изнесени страшно много примери
за смъртни случаи поради обикновено нехайство или некомпетентност.
Такива неща се случват и другаде, но не в такива размери и толкова
безотговорно. Наслушали сме се и на неразбираемите обяснения на тези
доктори, които разчитат на гилдийния чадър. Те сриват доверието в
българските лекари, но това е само статистически факт. Никой не може
да разчита, че ще е в състояние да осъди лекар поради небрежност или
нещо друго (непременно прочетете
“Гъбена криза”).
В последния си
материал д-р Семерджиев дава някакви признаци за разсъдъчност. Той
твърди, че монополът на касата е бил първата стъпка, пък сетне щяло
било да се стигне до следващата: частно здравно осигуряване. Къде е
написано това нещо? Кога е планувано? И защо тази очевидно грешна
стъпка да е била необходима, за да се стигне до следващата? Всъщност
по-точният въпрос е: кому е била необходима?
Още докато
съществуваше в. “Демокрация” по страници на вестника се появиха доста
коментари, в които се твърдеше, че нещо яко е сбъркано във философията
на българското здравно осигуряване и че то ще роди онова, което роди.
Какво се случи ли? Да се твърди, че съвестността и добротата на някои
чиновници от СДС могат да предотвратят произведенията на заложената
матрица, е все едно да се каже, че комунизмът в някоя отделна страна
може да роди благоденствие и просперитет... А вие твърдите точно това,
д-р Семерджиев и г-жо Сачева. В гореспоменатия вестник точно преди две
години бе казано, че матрицата на прокуратурата ще възпроизведе същия
резултат след изтичане на мандата на Иван Татарчев. Което и стана.
Нито едно държавно предприятие никъде по света не е дало по-добър
резултат от което и да е съответстващо му частно. Защо смятате, че
държавната здравна каса може да направи изключение? И ако обичате, не
се хващайте за евтиния номер, че здравето не било обикновена стока.
Ами щом не е, значи е още по-нетърпимо то да бъде в ръцете на
държавния чиновник.
Божидар Маринов ви
зададе един въпрос няколко пъти. Моля, отговорете пряко на него и
оставете гущера намира. |
