|
Опитът на
Европейската народна партия (ЕНП) да сближи позициите на афиширащите
се за десни пет български партии не успя. СДС, ДСБ, ССД, БЗНС-НС и ДП
не стигнаха до желаното от домакините съглашение за ненападение и си
останаха на същите позиции, на каквито си бяха и в София.
Това всъщност не
е чак толкова лошо, колкото се опитват да го представят българските
коментатори. Защото обратното би означавало, че някои принципни
различия щяха да бъдат замазани като за пред хората от Европа, но нищо
съществено нямаше да се промени в действителност. Хубавото на
будапещенската среща е и това, че вицепрезидентът на ЕНП Вим ван
Велцен е чул и видял отблизо онова, което не би могъл да долови през
шумовете на разстоянието. На наша територия бе ясно, че има сериозни
пукнатини по важни точки от политиката на основните претенденти за
обединение на дясното, такива си останаха и в Унгария.
Две от основните
демаркационни линии между партията на Костов и свободните демократи на
Стефан Софиянски се оказаха дефектният модел на столичната “дясна”
коалиция и отношението към кабинета Сакскобургготски. Нека си
представим, че ДСБ не бяха отишли в унгарската столица. Не е трудно да
си представим как щеше да завърши срещата. Не по-различно от онова,
което се случи след местните избори през 2003. Спретнатата набързо
коалиция само след няколко месеца започна да се пука по шевовете и
отзад да прозират интереси, далеч от дясно, центристко и прочие
представи за демокрация. Такъв тип политически параван, продиктуван от
нелегитимни лобисти на икономически групировки, е в стила и
манталитета на БСП. Те винаги са разчитали на поврътливите си спрямо
конюнктурата близки бизнесмени в името на далаверата. С Русия? С
Русия. С НАТО? С НАТО. Това ли е рецептата, която предлага ССД за
бъдещо съгласие на следващите парламентарни избори? Вярно, комунистите
бяха спрени да яхнат и общинската власт, но на каква цена. Всъщност те
само се скриха на завет, за да могат да цакат всички вкупом, когато му
дойде времето след една година. Тяхната цел е да спечелят
парламентарните избори. Не разбра ли СДС, че включвайки се в коалиция
със ССД, за да успее кметът да спечели трети мандат, направиха
неоценима услуга на БСП. Последното проучване на НЦИОМ показва
зашеметяващ резултат – около 60 % от българите нямат нищо против да ги
управляват червените. Без да си мръднат пръста, и при това участвайки
в сегашното управление. Ако някой на това му вика “възпиране на
комунистите по пътя към властта, нека се върне малко назад и да си
спомни 1994 г. Тогава БСП спечели абсолютно мнозинство след пълния
провал на кабинета “Беров”, приписван упорито от пропагандата на СДС.
Настина ли някой си въобразява, че ако т. нар. десни бяха стигнали до
резолюция за съглашателство, този резултат щеше да е различен?
Поставянето на масата на истинските причини за разединението на
десните от ДСБ на една маса с четирите партии е добра новина за
хората, които очакват единни действия от опозицията.
И тук е другата
важна разделителна линия. Опозиция ли беше се събрала в Будапеща? Как
все пак да си обясним присъствието на депутатката на НДСВ Диляна
Грозданова в качеството си на представител на друга политическа сила –
ССД. И гнусливата й реакция на съвсем нормалния въпрос имат ли
намерение да се откажат от тази странна симбиоза между властта и
опозиционността. Колкото и да се опитват да маскират ситуацията с
епитети, че Костов е студен, високомерен, недиалогичен и
недемократичен, това не е аргумент, не е отговор на въпроса.
Независимо дали е вярно или не горното описание на бившия премиер.
Важно е да
разберем по някое време по какъв начин някоя от петте партии
възнамерява да осъществи качествено различна политика от тази на НДСВ
за скок в качеството на живота. По какъв начин Иван Костов като
евентуален премиер ще направи институциите силни? Как ще попречи на
окопалата се прокуратура да бъде това, което е, и да отпуши съдебната
система. Как българинът може да разчита на справедлив процес в
страната си и да не изпитва страх от полицейски произвол.
Грижата на
хората от ЕНП е ясна – те не искат в Европейския парламент да се
настанят кадрите на бившите комунисти и очакват останалите политически
сили да бъдат истинска опозиция на тази възможност. Но това не зависи
от съглашението между петима лидери, нито от натиска на западните ни
партньори. Ключът е в избирателите. Засега те са настроени силно
скептично спрямо онова, което им предлагат техните представители,
сочат социологическите проучвания.
Обединяването на
демократите не може да става на всяка цена. Имаме все пак малко опит
от минали избори. През 1991 г. СДС спечели “с малко”, защото армия от
СДС-та с тирета отклониха поне 5-6 процента от избирателите. Но това е
добра цена, защото успехът “с много” щеше да забави процеса на
очистване от хора като Димитър Луджев.
В този смисъл
срещата в Будапеща е начало на разговори по същество за общи действия
или продължителен престой в политическата реанимация. |
