|
Няма да е пресилено, ако се каже, че от
новия лидер на “Демократи за силна България” Иван Костов се страхуват
почти всички налични политически субекти. То се дължи не на старателно
изграждания от медиите мрачен имидж на бившия министър-председател, а
на съвсем прагматични сметки за бъдещето им като кандидати за властта.
Страховете личат от несдържаните първи реакции след основаването на
партията на 30 май. Но дори политиците да бяха по-балансирани в
оценките си за ДСБ, не е трудно да се види, че статуквото на
олигархичния модел е под заплаха. И това не се дължи просто на някакви
извънмерни качества на лидера, а на натиска, който граждански
структури и отделни личности упражниха, за да бъде факт партията. В
нея има лица, като например д-р Николай Михайлов и Антонела Понева,
които със сигурност няма да позволят дифузни процеси да покварят
идеята да се изгражда нов политически модел, който да служи на
гражданите. Не особено сполучливата абревиатура и малко инфантилните
атрибути около нейното създаване не е чак толкова съществено. Все пак
направи впечатление, че хората в зала “България” избягваха да
скандират “Де-Се-Бе” и го замениха с “Кос-тов”, което не е много бон
тон за една демократична институция.
По-важното е, че в нея сега има много
сила и енергия, а значи и перспектива, за да се намери най-верният път
за достойното място на България в света.
Мъката на балансьора
Ахмед Доган очевидно е сред
най-ощетените от създаването на новата партия. Според проучване на
“Алфа рисърч” ДСБ ще играе важна роля като липсващото парче от пъзела,
ако десните искат да управляват. Политическата всеядност на ДПС вече
като че ли не е на мода. Сред местните кадри на движението се
забелязва вследствие на преяждане с власт състеазание кой да е
най-ощастливения от властта в личен план и яки раздори поради
ограничените все пак територии на благата. Несменяемият лидер, чиято
абсолютна власт в ДПС не буди никакви съмнения, коментира партията на
Костов като създадена поради лични амбиции с цел реваншизъм. Всъщност
политическото време на Доган все повече се стеснява. Старомодна и
разчитаща единствено на етнически и кланови връзки, сравнението й с
партията на Костов е направо невъзможно. Доган се страхува, че Костов
може да попречи на съглашателството между останалите формации вдясно
или поне ще направи играта по-прозрачна.
СДС вече си има конкуренция
Партията на Костов предизвика странни
реакции от страна на председателката на СДС Надежда Михайлова. Тя
очевидно не очакваше новият лидер на ДСБ да се съгласи да присъства на
срещата по покана на ЕНП в Будапеща и реагира неадекватно. В неговата
компания със сигурност форумът по обединяването и начертаването на
принципната рамка на дясната политика няма да мине в шеги и закачки.
До едно време изглеждаше, че уж всички искат и Костов да отиде,
разчитайки той пък да откаже, с което развали схемата. Няма да е
толкова просто да се седне на масата и да се приказват общи приказки
колко добре е всички да се обединят “в името да се спре БСП към
властта”. Защото БСП се е устремила към властта не поради личните си
качества, а именно заради онова, което накара твърдото ядро на сините
да се отдръпне от партията. Ако СДС наистина иска да не се стопи до
невъзможния минимум, би трябвало да приеме предизвикателството и да
предложи на все още сравнително многото си симпатизанти нещо ново като
политика. Не е тайна, че в средите на сините се надига мъртво
вълнение, което може да застраши кариерата на някои по върховете. Няма
да е далече времето, когато Надежда Михайлова ще трябва сама да обира
всички пасиви от липсата на политически действия, докато партията бе в
опозиция, за да се спасят останалите. Със сигурност това ще стане след
изборите. И ще бъде несправедливо само тя да носи отговорността,
защото други бяха по-силно мотивирани да направят от СДС малка кокетна
формацийка.
Тежки времена за “Новото време”
Премиерът Сакскобургготски възторжено
поздрави новата партия със създаването й. Както се казва, великодушно.
Той по същия начин би поздравил когото и да е и каквото и да е, стига
да е одушевен предмет. Но неговите партийци надали са много
въодушевени. Мостовете към легитимиране в дясното пространство на НДСВ
започнаха да се клатят, още повече, след като Стефан Софиянски излезе
временно от официалната игра. Подстъпите към десни съюзи и предизборни
кроежи са минирани. За “Новото време”, което силно се надяваше да
намери пролука към СДС на базата отдръпването си от царя, настъпват
тежки времена.
Страхове по Едуард Олби*
Разбира се, от партията на Костов
вероятно се страхува и самият Костов. Защото нейната поява
наелектризира политическата атмосфера и създаде невероятни очаквания.
Ще удържи ли напъна на вечните кандидати за властта и славата? В
неделя се забелязваха странни фигури, известни от управлението на СДС
като не особено лицеприятни за седесариата. Лица, известни с близките
си отношения с кръга Бакърджиев, сетне възпяващи политическата сила
СДС при очевидното й стопяване, днес се бяха закичили с табелки
“Организатор”. Но това е бял кахър в сравнение с друг проблем. Дали
кръгът около Костов ще съумее да инструментализира политическите
послания за силна България. Защото това може да означава само едно –
силен частен сектор, което означава държавата да се оттегли от
икономиката, защита на имота и живота на данъкоплатците и свободни
медии.
Дано някои от най-гръмогласните му
почитатели разберат, че никой човек не е чак толкова железен, за да не
си въобрази, че е велик и незаменим. А случи ли се това, партията може
да се превърне в познатите ни вече пирамиди, на чийто връх стои
лидерът, образец на което за всички времена ще остане НДСВ и, разбира
се, ДПС.
- - - - - -
*
Автор на “Кой се страхува от Вирджиния
Уулф”
|
