|
Най-често срещаното
съждение по повод случая “Софиянски” е, че независимо от странния
избор прокурорите да посочат Халите като повод за отстраняването на
кмета насред мандата, то има предостатъчно подозрителни неща около
столичните общински дела. С други думи, правилно е отсъдила Темида по
принцип, макар и формулировката да не е от най-коректните. По всичко
обаче личи, че Халите не са избрани напосоки, колкото да се съсипе
кариерата на претендента за премиерския пост. Любимецът на медиите,
човекът с най-професионално изграждан имидж и традиционно висок
рейтинг внезапно бе зарязан от медийните си ласкатели. Това не е нещо,
което може да се обясни с внезапно охладнели отношения между Софиянски
и Сакскобургготски, нито с опасения от страна на Доган да не го
изместят от балансьорската роля или с атака от страна на комунистите
за разбиване на дясното пространство, макар да не е изключено всеки
според потребностите си да използва случая. Вестниците предложиха
сложни многоходови комбинации, включително и версията, че
отстраняването на кмета цели повишаване на рейтинга му, поради което
са избрани Халите като една от добрите сделки на общината. По-голямо
внимание обаче заслужава предположението, че шумното оневиняване на
Софиянски ще скрие от погледа на обществото действителни поводи за
съдебно разследване на дейността на “Софийски имоти”. Преживяното от
него ще му даде оръжие срещу “врага в СОС” и ще го издигне още
по-високо в политическата йерархия вдясно.
Кой знае защо, никой
не предложи за разглеждане хипотезата прокуратурата да е предприела
изненадващ поход срещу корупцията по високите етажи на властта. В
подобно нещо не се усъмни дори Кеворк Кеворкян, комуто публиката на
БНТ дължи вълнуващи репортажи от непристъпните чертози на ВКП. В тях
подчинените на Филчев, досущ възкръснали герои на Гогол, го гледаха с
нескрито възхищение протягайки към него папки: “Господин Главен, ако
позволите, има тука една преписка...” Става дума за един от
репортажите, предшестващ интервю на главния прокурор във “Всяка
неделя” преди около два месеца. Тъкмо в края на февруари започна
медийната кампания на ВКП и МВР срещу мафията. Във въпросното интервю
г-н Филчев обяви, че няма да има милост за новите богаташи, ако ще да
са и на най-високи постове в държавата. Тогава никой не обърна особено
внимание на думите му. И напразно. Премиерът Сакскобургготски обаче
изглежда разбира от намеци. Както вече стана традиция, в интервю за
чуждо издание, в случая македонското списание “Форум”, премиерът
заяви, че свикване на Велико народно събрание за промени в
конституцията не се налага, защото могжело да се изтълкува зле от
Брюксел. Това естествено надали е вярно, защото именно от Брюксел
натискат за промени в съдебната система, което не може да стане без да
се ремонтира основният закон. Щом и министър-председателят се обади
по темата, очевидно е започнала атака и срещу него. Засега тайна, но
той си знае.
У нас нещата никога
не се развиват сложно, те са възможно най-прости. А какво по-семпло
предположение от това, че Филчев е ядосан на опитите да се пипа
съдебната система в частта за мястото на прокуратурата в нея. Обект на
прокурорския гняв стана и шефът на парламента Огнян Герджиков, по
информация в пресата. Обвинител №1 щял да възобновява делото срещу
синдиците на “Агробизнесбанк”, какъвто в един момент от кариерата си е
бил г-н Герджиков.
За произхода на
кметската драма говорят и някои предшестващи събития, в които могат да
се открият любопитни теми за размисъл. Защо прокуратурата реши да
излезе на светло тъкмо сега и публично да размаха пръст към
политическата класа? Дали не защото политици, притиснати от новите
западни партньори, заплашиха нейното небесно статукво с различни
обходни маньоври. Надали е случайно и изказването на Софиянски по
отношение на Симеон. Кметът не скри разочарованието си от царското
мълчание по повод действията на съдебната власт за неговото
отстраняване. Дори в най-напечените времена, когато кабинетът се
разклащаше след някой от поредните скандали, Софиянски не каза и дума
срещу управляващите.
Защо обаче Филчев
иска главата на Софиянски, а не директно на премиера? Ами примерно за
да не активира прекалено бърза акция, където никога не се знае как тя
може да се отрази на равновесието в държавата. Филчев не е
заинтересуван от трусове, а именно от запазване на статуквото.
Софиянски е идеална цел да се размаха пръст към управляващите, без
това да предизвика люлеене по етажите. И да се напомни на политиците
кой командва парада. Не че това не е ясно. Трябва ли сега да питаме
защо за някои важни постове в държавата се избират зависими хора?
Което далеч не означава, че сред магистратите такива отсъстват. Засега
обаче те сами пазят гърбовете си.
|
