|
Каква е разликата между народ, общество,
електорат, данъкоплатци, рецепиенти и респонденти? Без да се задълбочаваме в
дефиниции, онова, което масовият зрител има предвид, е едно и също
нещо. Това са всички хора извън властта, които имат постоянно
местожителство България.
Дотук приликите свършват и започват
злоупотребите. Народът е имагинерно, обвеяно в положителна мистика
понятие, чийто обединен глас е равен на Божия. И понеже този акт не
може да бъде осъществен по технически причини, а следователно и няма
начин да бъде чут този народен глас, той се ползва с неизменни
протекции от политиците.
Ако става дума за референдум, тоест опит
да се осъществи някакъв коридор за чуваемост между властимащите и
народа, с пълно право се смята, че по някои тънки въпроси той не е
особено надежден за публично препитване. Не може примерно да се иска
от него да прецени вярно ли е, че след спирането на двата блока на АЕЦ
“Козлодуй” токът ще поскъпне до три пъти, както твърди Румен Овчаров,
или няма да поскъпне никак, защото атомната електроцентрала не работи
и никога не е работила с пълен капацитет. Когато все пак от време на
време се налага да се провеждат някакви избори, гласът на народа се
разпределя цветово, преброява се и се сортира партийно, като общо се
именува технократично и делово “електорат”.
В по-модерните държави народът е
“данъкоплатец”, а ако искаме да го оприличим на организирана сила, се
употребява “гражданско общество”. Според специалистите такова у нас
все още няма, а ако има някакви наченки, се прави всичко възможно да
не им се обръща внимание. Подобни образувания минават за “група
граждани”, но никога “група селяни”, “група социално слаби” или “група
аполитични”. Защото колкото по-необразован е един човек, колкото в
по-затънтено и отдалечено от столицата селище живее и колкото по-малко
се интересува от политическите движения, толкова за по-народен минава.
Затова интелектуалците, в добрия смисъл на думата, са турени в отделна
секция и е прието да се смята, че такива субекти не принадлежат към
народа. Още бащите на комунизма са забелязали удобството на общия кюп,
на народната масовка, на анонимната тълпа. Обобщените понятия народ
или поданици скриват личността, премазват отговорността и дават права
на дебилни политици или посредствени хора, които не биха постигнали
нищо извън паравана на държавната служба, да говорят от името на
всички за всичко. Единственият начин да отличим некадърния политик от
кадърния е да се опитаме да разберем какво всъщност се опитва да каже.
В 80 % от случаите той не казва нищо. Образец на подобно поведение е
премиерът Сакскобургготски.
Несъмнено обаче най-любопитното
превъплъщение на населението на нашата страна представлява явлението
“рецепиент”. С тази титла са увенчани онези българи, чиито отговори
попълват графите на социологическите проучвания. От тях се съди за
нивото на популярност на един или друг политик, една или друга партия,
едно или друго нещо, което се смята за важно. Разбира се, социологията
е наука, тя търси истината за състоянието на настроенията сред народа
и популярността на политиците. От съответните изводи можем да научим
любопитни неща, които трябва да алармират психиатрите, ако допуснем,
че проучванията на общественото мнение се осъществява от учени.
Ето какво научаваме от някои от
последните сондажи за предпочитанията на българския гражданин.
Получил се е много интересен политически хибрид.
Ето как би изглеждала България според
подредбата на рецепиентите, ако тези дни трябваше да се конструира
новата власт:
-
кабинет на БСП – премиер Симеон
Сакскобургготски
-
кабинет на СДС – премиер Стефан
Софиянски
-
кабинет на НДСВ – премиер Георги
Първанов
-
кабинет на ДПС – премиер Бойко
Борисов
-
кабинет на ССД – премиер Сергей
Станишев
-
кабинет на новата партия на Костов
– премиер Иван Костов
-
кабинет на “Гергьовден” – премиер
Надежда Михайлова
-
кабинет на БЗНС-НС – премиер Петър
Стоянов
Това е класацията в два отделни въпроса
в едно проучване на MBMD, което отхвърля
съмненията, че разнобоят се е получил вследствие на различни научни
методи. Както се вижда, единствено съвпадат народните желания кабинет
на партията на Костов да се оглави от Иван Костов. Останалото е
крайният резултат от медийната среда, която май напълно е объркала
представите на хората какво да искат от политиците. Може би става дума
за пълно безразличие към тяхната същинска роля на представители на
определени интереси. Затова оценките се правят като пред сергия.
Каквото изкарат на пазара, това купуваме. А там има много малко
политика и много битов аксесоар. Значи ще повишим рейтинга на някого,
защото е усмихнат, облича се хубаво, къщата, жената и децата са
стилни, тъща му – народна, брат му – скромен. Всички тези атрибути са
важни за всички политици, но са само подробности от пейзажа. Тук като
че ли пейзажът просто отсъства. На какъв пейзаж примерно отговаря
рейтингът на Бойко Борисов, който държи почти 70 %. Очевидно е, че
работата му като главен секретар на МВР не е фон за оценките. Той
обаче говори така, както обикновено става това на дружеска разпивка. С
какво Милен Велчев спечели доверието на данъкоплатците, че те го
поставиха на пето място? Освен със заплахите, че данъчна полиция ще
вкарва в затвора заради грешно попълнена декларация? Излишно е да
питаме защо БСП се ползва с такова доверие? Кога е доказала, че може
да управлява? Всъщност никога!
Но кой изобщо се занимава с това?
По-впечатляващото за публиката е, когато Станишев представи новият
пуловер на една известна италианска фирма. Страхотно му отива, твърди
електоратът.
И рецепиентът му вдига рейтинга с
няколко пункта.
|
