|
Партиите, които претендират за дясното
политическо пространство, внезапно се изправиха пред един проблем:
няма единство по въпроса по кое време да обявят с кого ще се коалират
– преди или след изборите. На пръв поглед това дори не е проблем, а
лек технически дискурс, от който няма никакви последствия. Какво
толкова – ясно е, че нито една политическа сила няма шанс да спечели
абсолютно мнозинство, но затова пък е пълна мъглата кои от
претендентите за дясното изобщо ще се калисарт за парламента.
Сред хората около Иван Костов надделява
схващането, че коалиционното споразумение не трябва да предшества
изборите, защото все още няма да е ясно кои от предпочитаните
партньори ще минат 4-процентната бариера. В СДС засега фигурират две
мнения. Лидерът Надежда Михайлова също споделя идеята за следизборен
договор за политическо сътрудничество, докато експрезидентът Петър
Стоянов се обяви за широка дясна палитра около СДС преди вота, която
да включва и партии без особен шанс да се класират в състезанието за
парламента. Лидерът на ССД Стефан Софиянски е готов за коалиция с
всички без БСП, независимо дали ще е преди или след изборите. В това
“дясно” той не изключва и ДПС, въпреки че Лютфи Местан вече направи
заявка, че по-вероятно е те да участват с БСП във властта. Няма
по-лесна прогноза от тази да се разбере с кого ще си партнира ДПС – с
онези, естествено, които имат най-големи шансове да съставят кабинет.
За Доган е без значение дали ще направи това преди или после, защото
винаги може да се отметне, без от това да пострада медийния му образ.
Затова проблемът с коалиранията е важен
за самите гласоподаватели. Те трябва да настояват за максимална
информация ПРЕДИ, а не след като вече са пуснали бюлетината. Ако
коалицията се прави предварително, то е редно политическите сили ясно
да декларират програмите си. Внимание обаче: партиите не просто да
споделят намеренията си, но и да кажат как възнамеряват да ги
обезпечат икономически, политически, технически и кадрово. Точно така,
както е прието да се защитават проекти пред кредитираща институция.
Който дава парите, иска да знае посоката на пътя, постлан с добри
намерения. Защото политиците са на издръжка именно от данъкоплатците,
които трябва да знаят в какво инвестират данъците си.
През всичките 14 години в опитното поле
на демокрацията видяхме да пониква такъв политически зарзават, чухме
такива нагли лъжи и нахални обещания, изпратихме в странство и също
така посрещнахме толкова експериментатори, че май му е дошло времето
да поискаме правата си. Политическите си права! Имаме право на
политическа информация повече от всичко друго. Тя не заплашва
националната сигурност и няма начин ген. Бойко Борисов и главният
прокурор Никола Филчев да поискат нейното ограничаване с цел по-лесно
справяне с мафията. Дори си мислим, че така тя сама ще се самоограничи
донякъде.
Ако примерно Севлиевски и Кошлуков
твърдят, че “Новото време” е дясна партия, да се поинтересуваме и да
настояваме да знаем защо мислят така. Ако е само заради факта, че г-н
Кошлуков е седял в затвора за антидържавна дейност, няма да е много
убедително. Защото това действие не може да компенсира седенето на
Севлиевски на яхта с мафиоти. Нито един от тези биографични моменти не
дава гаранция, че “Новото време” има ресурс да гради дясна политика,
нито дори че поне има такива намерения. Пребиването на Кошлуков в
затвора не дава никакви надежди, че от младия водач на студентските
протести преди 14 години се е получил политик. Разправиите му с
полицията и съмнителните му похождения по велинградските барове дават
основания за съмнения. Без подобна информация може да си помислим, че
много лесно се поддава на изкушения и манипулация, както се видя в
последното издание на “Всяка неделя”.
Приказките на голяма част от нашите
политици са толкова девалвирали, “дясното” и “лявото” е толкова
омешано, че вече е задължителен натиск от гражданското общество, за да
си признаят политиците не просто с кого и кога ще се коалират, а защо
ще го правят. По този начин избирателите много лесно могат да се
ориентират дали дадена коалиция по-добре ще защитава интересите им,
отколкото това може да направи една отделно взета партия. Едно от
най-важните неща, които им остават на избирателите, след като са
пуснали бюлетината, е да знаят кой ще носи отговорност. При повече
субекти на отговорността винаги съществува вероятност някой да се
скрие в суматохата. И което е още по-лошо: когато се карат и се бият
натъмно.
Но хората биха разбрали и оценили
коалирането, когато всяка партия носи послания към определен кръг
избиратели.
Няма нищо страшно да има повече партии в
дясното пространство, ако са истински. Тогава и конкуренцията на
политическия пазар ще е истинска. А това винаги е добра новина за
гражданина.
|
