|
Едно уникално
явление за българския политически живот неотдавна доказа, че неведоми
са пътищата към властта. Става дума за обединяване на бизнеса на
местно ниво в никому неизвестни структури, които на много места обаче
успяха да преборят традиционните партии. На пръв поглед феноменът би
трябвало да се приветства, защото всяка децентрализация в ущърб на
мегалитната структура на политическите формации при всички случаи е
нещо положително. Навсякъде по света браншови и корпоративни интереси
търсят свое представителство в партийни платформи, които защитават
техните интереси.
Както и с много
други неща, у нас се получава май точно обратното. Прави се откровен
опит силови бизнесструктури да налагат монополно волята си чрез
пазаруване на отделни политици и дори цели партии. Интересите на тези
групировки обаче никога не съвпадат с обществения интерес. По простата
причина, че те търсят реализация на съмнителни сделки, обезпечаване на
контрабандни канали и преразпределяне на апетитни бизнессфери със
стремеж към монополизация. Има сериозни съмнения, че отделянето на
“Новото време” от НДСВ е тъкмо такъв политически феномен. Климатът е
такъв, че на светло излязоха всички оцелели от взривовете и
престрелките босове на групировки, чийто официален бизнес трудно някой
може да назове.
За публиката обаче е
ясно, че генезисът на престъпния бизнес започва от хората, свързани с
т. нар. Генералско движение. Тяхно творчество са създадените с цел
източване на държавни пари банки, СИК, ВИС и останалите силови
застрахователи. За тях почти не се чуваше през четирите години, когато
на власт бе правителството на Иван Костов. Сигурно не е случайно, че
тези абревиатури отново се появиха в публичното пространство, а техни
хора заеха възлови места във властта чрез премиера Сакскобургготски и
неговите протежета от бившия контингент на службите и БСП.
Асоциациите на
бившите разузнавачи и контраразузнавачи от запаса по примера на
местните политбизнесмени създавали свои клубове, за да подпомагат БСП
в похода й към властта, твърдят информирани. По-интересното обаче е
друго – шефство над тези звена е поел лично президентът Георги
Първанов. Секретарят по въпросите на националната сигурност при
президента Николай Слатински не бе чул за подобна инициатива, но все
пак допусна възможността бившите офицери от тайните служби да се
организират по лична инициатива. Не било възможно при тежката
ситуация, в която е поставено президентството, да се рискува по такъв
недопустим начин с подобни инициативи. Същото каза и отговорникът по
външната политика при президента Георги Димитров. Първанов не би се
ангажирал да покровителства създаването на местни структури на бившите
разведки и контраразведки при отежнената ситуация в момента. Тоест, и
двамата не отрекоха това да е възможно, единствената пречка това да
стане е лошата конюнктура.
Очевидно под “лоша
конюнктура”трябва да се разбира петролният скандал, който не само че
не е заглъхнал, но има всички шансове след атентатите в Мадрид да бъде
поставен отновона масата. След затихналите разкрития на иракския
вестник “Ал Мада” за забъркването на партии и видни държавни служители
в аферата, някои предположиха, че Вашингтон прилага щадяща тактика, за
да не бъде атакувана с нови сили антитерористичната коалиция. Видя се
обаче, че това е излишно. Новоизбраният испански премиер Сапатеро даде
тон на бясна антиамериканска кампания с изявлението си, че ще изтегли
контингента си от Ирак. В скандала с иракските петролни пари бяха
забъркани и висши служители на ООН. Един ден сигурно ще стане по-ясно
дали комунистическият интернационал си има поколение и на каква сума
възлизат авоарите му от наследството. Днес е времето на мимикриращите
бивши поддръжници на фалирали режими, сред които и нашите социалисти
заемат достойно място.
Някои се питат дали
Станишев наистина иска да се разграничи от воденичния камък на
компрометираните кадри на службите и да изведе БСП на нов път или е
сложен просто за разкош, докато Румен Петков и Румен Овчаров
стопанисват партията. Едва ли е имало съмнение, че кандидатурата на
Първанов за президент бе издигната именно с цел да бъде отстранен от
партийната власт, за да се освободи място за по-непопулярен и
следователно по-лесно манипулируем началник. Други лобита искаха да
окупират лидерството. Това можеше да се случи, ако Първанов обаче не
бе спечелил президентския стол, каквито бяха предположенията. За
разлика от Надежда Михайлова той надали щеше да има възможността да се
оправдава със създаването на обединена лява коалиция и да запази
лидерското си място.
Вече като президент
обаче той успя да се отчете подобаващо на генералската квота в БСП.
Със Симеон започнаха да си разменят жестове, които подсказват, че
задкулисният пазарлък между БСП и НДСВ никога не е преставал да бъде
актуален. Бриго Аспарухов като кандидатура за координатор на тайните
служби не мина, но премиерът направи всичко възможно това да се случи.
Загова пък за шеф на разузнаването бе назначен кадърът на КГБ Кирчо
Киров, чрез когото властта на Първанов става внушителна. С него той
може да държи по-изкъсо и собствените си хора от “Позитано” 20.
По време на дебата
за ратификацията на Североатлантическия договор Иван Костов каза:
“Поставянето на служители на бившата ДС на ръководни постове в
специалните служби от страна на президента и правителството и опасният
опит на българския министър-председател Симеон Сакскобурггтоски да
назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните
служби показва колко формално управляващите изпълняват критериите за
правова и демократична държава.Нека народните представители не се
самозаблуждават – всичко това разклаща авторитета и подкопава
доверието в България"
В същото време върви
една добре отразявана медийно акция, че новата партия около Костов и
БСП ще играят комбина срещу “десния проект”. Подобни глупости могат да
се чуят дори от членове на СДС. Но не Костов, а лидерът на сините
Надежда Михайлова изказа от трибуната специална благодарност към
президента Първанов за приноса му за членството на България в НАТО.
Прекалената любезност била белег на гузна съвест, гласи една древна
максима. В случая обаче това надали е така. По-скоро прилича на опит
за разграничаване от бившите съпартийци. А това е лоша политика,
особено когато става дума за общи усилия по пътя към НАТО. |
