12-02-2004

12 февруари 2004 11:50

Симптомът на близнаците

Генералското движение затяга хватката в БСП

При сложно жонглиране с информация има опасност от контузии

Отпечатано в "Седем"

Еднояйчни близнаци, живели дълго време разделено, като се съберат установяват, че независимо един от друг са следвали едни и същи житейски правила, боледували са от едни и същи болести, по едно и също време са се женели и развеждали. Никакво влияние на средата и новите семейства не са отклонявали съдбовната зависимост на генетичните роднини.

Съшото е положението и с политическите близнаци. Разделени от обстоятелствата, наследниците на бившите партии и служби у нас и в Русия, едновременно се разболяха от една и съща болест. Тя може да се назове “стремеж за затягане на демокрацията”.  Когато в последните месеци започна масово отстрелване на силови босове у нас, министър Петканов поиска задължителна регистрация по местопребиваване. След терористичния акт в московското метро в руската столица са въведени строги мерки на регистрационен режим. В тази връзка може да се разглежда и изказването на главния прокурор Никола Филчев: мафия или Мусолини. Естествено, подобни мероприятия едва ли ще доведат до профилактика на тероризма. Те са само прелюдия към ограничаване на гражданските права и съответно увеличаване обсега на тайната власт. Днес повече отвсякога властта на бившите служби е подложена на изпитание.

Петролният скандал с финансирането на БСП от Садам трая точно три дни. Но едва ли е успокоил напълно хората на върха. Пропука се гладката фасада на президента Първанов, който ходеше на пръсти и едва отваряше устата си, за да не произведе някой гаф. Провали се и мюзикълът “Сергей Станишев - суперстар”,  започнал с жизнерадостна увертюра. Някой дръпна завесата и се показаха старите муцуни на генералите от ДС, сенките на Робърт Максуел и Андрей Луканов, призраците на комунизма и замириса на мухъл.

Всъщност обвързаността на БСП с фалирали режими не е някаква новина, въпреки че към познатото се добавиха нови документи. Известни бяха също така и връзките на израелския бизнесмен Робърт Максуел с Кремъл, иракския режим и среди от БСП. Изумителна е обаче упоритостта, с която новото ръководство на партията се опитва да ни убеди, че не е това, което си мислим. Можем да си представим какво ни чака, ако партията отново влезе във властта.

Начинът, по който БСП реагира на скандала с парите на Садам, постави диагнозата: Сергей Станишев е млад, но стилът му на лидер е древен като египетски сфинкс. В него очевидно липсва и грам новаторство, няма поне една щипка бунтарство и хъс да покаже воля за промяна. Публичните му изяви остават у зрителя чувството за досада от кича, представян за лява политика. Колкото и да се мъчат имиджмейкърите да представят младия лидер някак неформален, нещо средно между сладур, водещ тийнейджърско предаване, и нахакан рокер от 70-те, явно не са уцелили. Дали не е достатъчно усетлив как да използва ситуацията или е само марионетка, но той очевидно пропусна да се възползва от добрия шанс, който му предостави списъкът на в.“Ал Мада”. Можеше да демонстрира, че поне има намерение да направи нещо повече от познатите фокуси. Сергей Станишев се опита да омаловажи скандала като ученик, хванат от даскала в тоалетната с цигара. Обаче онзи в края на краищата го пипва за ушите. Един на нула за генералското движение.

Страхът да не би Русия да изпусне юздите при новите натовски условия консолидираха старите кримки от тайните служби. На “Позитано” 20 започва брожение срещу “аристократите-генерали”, осребрили престоя си в партията. Къде са парите от онези 12 млн. барела за БСП, за които пише иракското издание. Докато редовите бесепари са заседавали в централата без парно през зимата на 1996, колеги от генералския кръг са търгували хубавичко политически индулгенции. Създавали са петролни фирми (ген. Любен Гоцев), университети (Захари Захариев), медийно-оръжейни групировки (Манджуков). Трудно ще му е на Първанов да се отърси от онези, които фактически го издигнаха за лидер, отстранявайки Жан Виденов, който им се противопостави за сметка на своя кръг “Орион”. Тогава те показаха кой командва парада. Тук гражданският гняв срещу управлението на БСП не бива да се бърка с генералската разправа с пловдивския възпитаник на английската гимназия Жан и въздигането на Първанов. Те само се възползваха от ситуацията. Но не успяха напълно да осъществят плана си. Доведоха Симеон Сакскобургготски и му направиха снимка за спомен с Доган, сондирайки почвата за новия лидер. След 4 години щяха да успеят. 

Но все пак има нещо различно в познатата картина. Появата на британския разследващ журналист Гордан Томас на страниците на “Труд”, а после и по “Всяка неделя”, показа, че и в най-съвършената манипулация не всичко може да се предвиди докрай. Многотиражното издание е озаглавило интервюто си с г-н Томас “Списъкът е клопка на ЦРУ” (става дума за списъка на в. “Ал Мада”, в който е забъркана БСП – б. р.).  Никъде в текста на интервюто не става ясно откъде им е хрумнало да сложат подобно заглавие. В телевизионния мост на “Всяка неделя” Гордън Томас окончателно разби идеята на “Труд” да си излеят душата поне в заглавието. Томас отговаря съвсем простичко на въпроса клопка на ЦРУ ли е списъкът на иракския вестник: “Никога не съм заявявал подобно нещо.”  Въпрос на “Труд”: “Казвате, че КГБ е контролирал банки в България. Възможно ли е след падането на комунизма руските спецслужби да са продължили да контролират в България финансови институции? Отговор: “Да, наистина. Руснаците бяха много замесени. Те толкова добре се бяха поставили, бяха толкова вътре в нещата. Така че – със сигурност да.”  На въпроса какви са доказателствата му, че “Мултигруп” е основана от Максуел, той отговаря: “От документи.” По време на почти 50-тодишната практика на Гордън Томас като изследовател на този сенчест свят, не е имал нито едно опровержение на изнесените данни и заключения. Станишев и Първанов все пак опитаха да са първите. Свързаните с КГБ среди в БСП вече не са сигурни в нищо. Всяко отваряне на вратата към Запада може да докара опасно течение.

Тепърва ще разберем докъде са стигнали генералите и полковниците от БСП с връзките си с Москва, респективно с режима на Садам. Фактът, че Ирак поиска да се засекретят останалите списъци на петролното министерство, свързващи режима на Садам в световна престъпна мрежа от лица и организации, говори, че става дума вероятно за много скандална информация. За да се обърка всичко, няколко медии едновременно направиха детинска грешка и обявиха, че Садам изпрал през България 40 млрд. долара. Примерно, за да дадат повод на Янко Янев да опровергае “информацията”, уличаваща поверената му БЗК в изпиране на пари от Садам. Гордън Томас отново се наложи да изясни, че София е била само една спирка от финансовата перачница на Максуел, превъртяла “само” 1 млрд. долара.

В тази игра обаче не може да има помирение: ако Станишев не успее да се справи с генералитета, БСП винаги ще се възприема като полуконспиративна партия, нежелан партньор за Запада. Старите кадри, потънали в грехове, ще тежат като камък на шията на черевения динозавър. Сигурно не му е лесно и на Първанов. Не е като да кажеш, че подрепяш НАТО, пък да се кланяш на Путин. Петролният скандал постави пред БСП дилема: а сега накъде? За България обаче този въпрос е съдбоносен.