|
Иракският диктатор
Садам Хюсеин е плащал на своите приятели за поддръжката на режима си.
Намери се и доказателство за онова, което и иначе си беше ясно:
Българската социалистическа партия е приемала щедри дарове от партията
на Садам на стойност 250 млн. долара през 1998. Докато народът на Ирак
гладувал, Садам е раздавал националното богатство на страната на
доверени лица, фирми, партии, журналисти. Дори да не се открият оръжия
за масово изтребление, намериха се други, не по-малко опасни оръжия –
за масова корупция, оплела в паяжината си дори западни партии, които
сме свикнали да смятаме за демократични.
Всъщност Садам не е
измислил нищо оригинално, само мащабите на дейността му са гигантски
поради щедростта на природните богатства. Но има една държава, която
той не може да конкурира нито по размах, нито по бройка зарибени
политици. Износът на корупционни техники от държавен калибър е ноу хау
на руските специални служби. На тях принадлежи и очарователната схема
за “капитализиране” на комунизма при запазване на същите играчи и със
същите силови методи, както е бил налаган и предходният режим.
Заиграването на западни политици и бизнесмени с Путин, свенливото
отношение към репресиите в Чечения, дадоха възможност на новите
демокрации от бившия съветски блок да изпитат на гърба си налагането
на грозния мутант “източен капитализъм”, при който Москва отново се
опитва да налага своя ред. Вероятно съпротивителните сили на
българското общество по ред исторически причини са много слаби и
съвсем естествено източният имперски вирус порази плахите ни
демократични опити. Вместо откровено налагане на съветски политически
стил – тихо проникване във властта с икономически инструменти. Преди
да избухне скандалът с ираксккия петрол, бивщият руски
контраразузнавач и имигрант във Великобритания Литвиненко съобщи по
телевизия БТВ за връзки на Путин с наркомафията. Уникалната рубрика
“Блиц” с водещ Георги Коритаров бе свалена от екран уж по някакви нови
програмни схеми (колко удобно!).
Всъщност Литвиненко
далеч не е единственият, който разкрива сцени от тайния живот на
руския президент. Германският разследващ журналист Юрген Рот в книгата
си
“Гангстерите от Изтока” (2003)
представя скандалните приятелства на Кремъл с организираната
престъпност. Още през 1999 става ясно, че влиятелни германски
политици, съдии и полицейски служители са забъркани в скандал с
колумбийски наркокартели и руската мафия. Данните са дадени от
немското разузнаване и публикувани в “Шпигел”. Я сега да се сетим за
българското разузнаване. Щеше ли Кирчо Киров, виден социалист, да
предаде на медиите материали, уличаващи президента Първанов в нещо
нередно? Надали.
През 2000
австрийското списание “Профил” пише за деликатните връзки на Рудолф
Ритер с Путин в статията “гешефтите на хер Путин”. Руският президент е
в консултантския съвет на
SPAG,
докато арестуваният във Вадуц Ритер е в надзорния съвет на същата
компания. Шефът на петербургската петролна компания РТК,
квазимонополист на пазара на бензин в града си прекарва ваканциите със
семейство Путинови на Ладожкото езеро. Това пише германският журналист
Юрген Рот, проследявайки по години совалките на руските политици и
олигарси, както и в страните от ОНД.
Фамозният Захари
Зхариев, който поддържаше тесни контакти чрез организацията си за
дружба с тези народи, не бил имал нищо общо с БСП, когато се срещал
със Садам и неговите приятели от гореспоменатите държави, освен че
фигурира като член на ВС на БСП. Това не е ли достатъчно, за да е
спокоен иракският сатрап. По ирония на съдбата тъкмо загрижените за
социалните правдини социалисти никога не са се трогвали, когато близки
и далечни дикттори издевателстват над “обикновените” хора. Техният
интернационализъм е загрижен единствено за запазване на личната им
власт.
Сигурно вече малцина
си спомнят, че в началото на 90-те години в България започнаха съдебни
процеси срещу членове от върхушката на БКП. Един от тях бе за
подпомагане със средства от бюджета на “братски държави”. Поради
чувството за непреходност на партията-държава, нейните дейци дори не
си бяха направили труда да прокарат тези финансови подаръци през
фиктивното Народно събрание, за да ги направят законни по тогавашните
норми. Смятали са, че е чиста загуба на време. И са били прави, защото
от съдебното дирене не произтекоха никакви санкции за виновните лица.
Според възможностите си комунистическа България е правела същото,
което е правел и Садам – тайно да купува политици и обществени дейци.
Днес обаче
ситуацията е доста по-различна. Българските диктатори никога не са
крили привързаността си към комунистическото управление, вестниците
бяха пълни с припадничави статии за великите успехи на този
“най-прогресивен строй” навсякъде по света. Допреди няколко години БСП
все още не криеше своите добри чувства и връзки с най-ретроградните
режими на всички континенти. Захари Захариев съвсем легално си ходеше
на гости на Садам, Манджуков развяваше като знаме “антиамериканизма”,
Първанов и Станишев предвождаха антинатовски и пацифистки митинги.
Съвсем близо до акъла е, че Садам би оценил подобно политическо
поведение. Това, което се е променило днес, е, че те вече крият тези
връзки, не ги афишират. Манджуков не напада американците, дори
журналисти от “Дума” са се оплакали, че е станал прекалено “десен”. Те
така ги разбират движенията по скалата.
По-поразително дори
от самия скандал с иракските петролни подкупи бе реакцията на
президента Първанов и засегнатите лица от “Позитано” 20. Никой от тях
не е крил добрите си отношения с руския президент Владимир Путин, нито
споделената обща позиция за войната срещу диктатора.
Месеци преди САЩ да
предприемат военни действия срещу Садам, Русия бе уличена, че е
оказвала голяма военна помощ, включително и разузнавателна информация
за лични разговори на Тони Блеър и други западни лидери.
Москва активно
въоръжава Багдад. Според информация на “Известия” от 25 март 2003
между 1958 и 1990 СССР е доставил на Ирак оръжия на стойност 30,5
млрд. долара. Военните доставки са продължили и след ембаргото,
въпреки безуспешния натиск на американските власти.
Да се твърди, че
тесните контакти на БСП и Първанов с Путин не са отваряли врати за
руското влияние, е детска смешка. Какво са си говорили на четири очи,
никой не знае. Особено любопитство представлява внезапното извъртане
на Първанов към НАТО и липсата на реакция от страна на Кремъл. Какво
ли сме обещали в замяна? Може би го виждаме, но все още трудно го
осъзнаваме. След идването на царя връзките ни станаха още по-крепки, а
разрухата още по тотална.
Нека си спомним само
един детайл от платното “Главният прокурор Филчев се завръща от
Русия”. Онзи, дето подава на Симеон Сакскобургготски писмо от Владимир
Путин. Така и не стана ясно какво е пишело в него. |
