|
Шефът на
парламента Огнян Герджиков заяви пред
bTV,
че много се надявал след националната конференция на СДС сините да
поемат протегнатата ръка на НДСВ, което за голямо негово съжаление
не могло да се осъществи след изборите през 2001. Той бе убеден,
че това ще се случи в рамките на този парламент.
Реченото от
първия депутат на мнозинството може да означава само едно: участие
на СДС в правителството. Малко е вероятно премереният във всяко
отношение Герджиков да си позволи подобни прогнози, без да има за
това сериозни заявки. Тоест смело може да се предположи, че с
ръководството на сините са правени сондажи за бъдеща съвместна
дейност. От тази гледна точка избягването на темата “НДСВ” като
политически опонент на СДС, въпреки че съюзът, божем, се води
опозиция на жълтите, може да се разчете и по друг начин. СДС на
Надежда Михайлова е приел като правилни думите на Стефан
Софиянски, че не може да се мисли за дясно обединение без
участието на НДСВ. Нито изказването на Герджиков, нито на Стефан
Софиянски предизвикаха някакво размърдване в щаба на ръководството
на сините. Те нито потвърдиха, нито отрекоха възможността за
коалиция, което би трябвало да е естествена реакция на една
политическа сила, която покрай другото се занимава и с политика.
“Възможността от коалиция с НДСВ съществуваше само две седмици
през втората половина на юни 2001”, заяви наскоро в интервю
бившият премиер Филип Димитров. Защо това е неизвестен факт? Ако
г-н Димитров намеква за поканата от страна на царя към Владимир
Кисьов и Надежда Михайлова за участие в кабинета, защо нарича това
“възможност”? Значи все пак е било възможно, но нещо е попречило.
“Така или иначе, това не се случи”, заключава Филип Димитров. Но
все пак е добре да знаем “така” или “иначе” са протекли
разговорите с представителите на бъдещото ръководство на СДС през
2001. Защото витае едно съмнение, че ХІІІ национална конференция,
която избра Надежда за лидер, е била манипулирана от хората на
Никола Николов. Прословутото “отваряне” на СДС е чертаело
перспективи пред НДСВ за общи действия по време на ремонтни
работи. Наистина, конференцията прие решение, според което СДС
няма да участва в кабинет с НДСВ в рамките на този парламент. А
добре ли е да участва в рамките на друг? Ще се разпознава ли
някогашният лидер вдясно сред невероятната гмеж от бивши бесепари,
ченгета и политически лобисти на мафиоти?
Никой не може в
бъдеще да управлява сам, защото надали някой ще получи достатъчно
проценти, за да състави правителство. Всъщност това бе и целта на
плана “Сакскобургготски”, независимо дали в неговото сътворяване е
участвал самият той. Един размит политически пейзаж, сред който се
щурат неясни субекти на властта и опозицията, размъкват някакви
папки с послания и говорят на език, от който можеш да получиш
уртикария. Ако някой не е забелязал, Симеон е абдикирал от
властта, от негово име се изказват ресорните министри, а ако
проблемът изисква личното му появяване пред хората, може да се
използват и стари записи. Никой няма да забележи леката
манипулация.
Ситуацията е
станала толкова парадоксална, че изказването на Герджиков по
телевизията в неделя не предизвика никаква реакция. А
председателят на Народното събрание направи забележително лирично
отклонение от основната си функция на председател на НС. Той каза
за Симеон Сакскобургготски, че по би му прилягала ролята на
президент. И това - за един жив и действащ (поне според
юридическите норми) премиер на републиката. Един вид, не става
човекът за премиер, искаше президент да стане, ама вие не му
дадохте и ето какви ги надроби, горкият.
Какво ли са
намислили жълтите? И отново трябва да признаем, че една “дясна
коалиция” с участието на всички без БСП, може да им реши проблема.
Петър Стоянов или Стефан Софиянски – премиер, царят – президент,
Надежда Михайлова – външен министър, Паси и Кунева – нещо там по
НАТО и ЕС, Владимир Кисьов – главен преговарящ, Любен Дилов-син –
пръв в СОС, и т. н.
Упс, ами тези от
ДПС? На тях могат да се дадат липсващите им министерства със
съответните фондове.
Ами
избирателите? Те пак ще спасяват страната от комунистите по призив
на централата. Седесарите обичат тази залъгалка. Може би защото не
искат да видят, че червените отдавна са сменили бойните знамена с
други модерни хоругви.
Някой спомня ли
си от коя партия беше Димитър Калчев, ексвицето Паскалев, Бриго
Аспарухов, Кирчо Киров. Защо Симеон рискува да се изложи пред
Запада, за да отстоява техните кандидатури? Какво значение имат
коалициите всъщност? НДСВ и БСП никога не са сключвали такова
споразумение. |
