|
Българската приказка за пътя към
висшето общество е типова. Ето един от няколкото плутовски
шаблона: Лицето Х започва кариерата си в МВР, оглавява Шести отдел
на бившата Държавна сигурност. През 90-те години постъпва в
“Мултигруп”, участва в управлението на редица фирми и създава
собствени. Това е цитат от рубриката “Българските милионери” в
последното издание на седмичник, който представя най-успелите
политици, бизнесмени, спортисти и др. А конкретното лице се нарича
Димитър Иванов, собственик на над 1 млн. декларирани лева за
годината според проучване на вестника. Иванов е смятан за
монополист на пазара за разпространение на печатни издания,
участва в над 20 фирми, основател е на “Арес холдинг” за търговия
с горива. Тъкмо търговията с горива по време на ембаргото в
Югославия през 1992-1993 се счита и за времето на голямото
първоначално натрупване на капитали. Каналите за оръжие, наркотици
и стоки с двойно предназначение са кръвоносната система на
престъпния бизнес. Те функционират добре при слаба власт и винаги
в сътрудничество с нея. Приказката, че комунистическата държава се
била справила с престъпността, е обикновен фалшификат. Защото
самата държава беше мафията. Каналите и схемите, функционирали
тогава, се използват и днес. Това сега наричаме престъпен бизнес.
По традиция от ония времена, той винаги се развива с протекция от
висши държавни чиновници. Нека не говорим за корупция, ако
старателно прескачаме тази – създадена и отгледана от ДС и нейния
бизнеселит.
Последните тътени от подземния свят,
предупрежденията на американския, британския и френския посланик
очевидно не стреснаха управляващите. Пред публиката лъсна снимката
на българската държава – такава, каквато е. Извън докладите на
Петканов, въпреки мънкането и криенето на премиера
Сакскобургготски.
Стана ясно, че на върха на новите
групировки стоят ръководни служители на МВР. Министър Георги
Петканов не отрече това, само дето избегна основния въпрос – след
като това е било известно, какви мерки е взело министерството, за
да пресече порочната връзка. Всъщност той отговори индиректно –
никакви.
Стана ясно
също така, че сме свидетели на познати от близкото минало войни за
преразпределение на територии между старите и нововъзникнали
групировки. Онези снимки от яхтата в Монако добре илюстрират
тази ситуация. След като се разбра какво
е заснел безименният фотограф, един независим депутат, запознат с
делата на персонажите, коментира така явлението игра на карти
между финансов министър, шеф на фирмата-перачница “Амигос” и
депутат от Новото време:
“Черепа
май
има голям проблем с кеша.”
За да
обясним загадъчните слова, ще се върнем малко назад. Според
информирани източници, финансово
“Амигос” е създадена от Васил Божков-Черепа, участие в перачницата
имал и Доктора. След разработката на НСС “Портфолио” през 1999,
с което финансово-брокерската къща е
разбита и са арестувани
18 човека.
“Амигос” вече е под наблюдение и не може да се използва за целите
на перачите. Но ето, идва Новото
време и Петър Петров,
шефът на фирмата, очевидно е намерил протекции във властта. На
онези снимки до картоиграчите съвсем
наблизо се е експонирал Доктора.
Черепа е извън кадър, но като един от спонсорите на нововремието и
вероятен съдружник на Петров може да се допусне, че дърпа конците
на геймърите. По негово
предложение министър Велчев назначи
фамозния Георги Петров за
шеф на Комисията по хазарта, а депутатите,
още невлезли в парламента,
набързо спретнаха закон
за облекчаване на
едрия хазартен бизнес.
И още един детайл от пейзажа: Георги Георгиев, бивш
секретар на МВР, отива да работи в “Амигос”, поканен вероятно не
заради черните си очи, а за услуги, които е вършел в качеството си
на полицейски служител. Миналата година загива в кола “Тико” на
бул. “Тодор Александров”. Говори се за покушение, но само се
говори.
Всъщност връзките между силовите
служби и каналите не са от вчера. Опити да се активират са правени
и по времето на Богомил Бонев по лично негова инициатива.
Присъствали на една от първите оперативки на МВР през 1997
свидетелстват, че той попитал: “Момчета, какво ще кажете да
възобновим скрития транзит, за да подкрепим финансово държавата
след опустошението на Виденов.” Друг от присъстващите го подкрепил
с примери от практиката на унгарските служби. Това обаче не
минало. Но идеята си имала последователи в МВР, твърдят
запознати. Дали Бонев въпреки всичко не е пробвал тази възможност,
знаят малцина.
Най-организираната форма на контрабанда е “контролираната доставка”
На
митницата чакат коли за проверка. Без излишни церемонии обаче те
се пропускат. Паролата е “Карамба”. Сигналът е подаден от чужда
служба с цел да се проследи докрай. Когато влиза в България като
крайна спирка, стоката се подменя и се заплаща с част от
наркотика. Тази фигура на контролирана доставка е
най-организираната форма на контрабанда. Контролираната доставка
не може да бъде осъществена без участие на органи на МВР и
митническите служби.
Началото на
държавната контрабанда е едно постановление на МС от 1974,
регламентиращо скрития транзит, с легалната цел уж да бъдат
проследени каналите. Връзката на нашите държавни каналджии по
линия на “скрит транзит” е била с турската мафия. Фиксирането на
параметрите на стоката в контролираната доставка се прави с подпис
на прокурор. Той би трябвало да е наясно каква е съдбата на
пратката и кои са диспечерите на парите.
Ако е вярна версията,
разпространявана от анализатори, че зачестилите убийства са за
преразпределение на наркоканали, можем да считаме, че старите
схеми за властово подсигуряване на каналите е била в ход.
Ситуацията днес много напомня времето на
Беров
с вътрешен
министър Виктор Михайлов. Защото генезисът и на двете правителства
е един и същ. Те бяха генерирани от групировките и обезпечени
политически от бивши служители на ДС, повечето кадри на БСП, както
и от ръководството на ДПС, което отговаря и на първото условие.
Определен кръг началници на
службите и МВР само сменят местата си, но никога не напускат
порочната верига. Част от тях и сега са в обращение. Зам.-директор
на НСС е Николай Методиев. Според Петканов той е бил само едно
лейтенантче през 1988. Но може би не е за пропускане фактът, че
неговият тъст е бил шеф на Свиленградската митница 12 години и
офицер от Второ главно управление на ДС.
Т. нар.
наркоканал и в съвременните условия не се използва само за
прекарване на наркотици, твърдят запознати. Най-често
обезпечаването му се прави с китайски стоки, които ако бъдат
заловени, минават по леката диагноза “митническа измама”, а не по
тежката - контрабанда, когато пратката е оръжие, наркотици,
крадени коли. Спецове твърдят, че нямаме нито един случай на
разкрита крупна контрабанда по наша информация.
Връзката между бивши ченгета и
босове на групировки е видима и с просто око.
Кой беше използван като мюре за задържането
на Карамански
по ембарговите времена през 1993?
Същият Иван Чобанов, издигнат от министър Петканов за шеф на НСС
заради “висок професионализъм”, тогава е бил секретар на МВР. Само
че задържането на Карамански е имало друга цел, тогава течеше
битката кой да контролира бизнеса с ембаргово гориво. През лятото
на 1994 бе направен опит да бъде взривена колата на Васил
Божков-Черепа, малко известен на широката публика. Изгряваше
звездата на шефа на “Мултигруп” Илия Павлов, текат пазарлъци с
властта. Зад Павлов стояха служители на НСС и МВР.
Един ден се обаждат на Карамански да
отиде в МВР, като стръвта на въдичката е проста - трябвало да
разпределят квотите за износа на горива. И той се хванал. Защото
изглежда било твърде обичайна практика в държавната институция да
се договарят квоти по сенчест бизнес и защото е вярвал на Чобанов.
Знаменитата реплика на МВР-служителя при задържането била:
“Извинявай, брато, ама се налага да те задържа.” Сигурно му е
спестил подробности кой е наследникът му. Днес и двамата
бизнесмени са покойници. Някои свързват предложението да се
легализира еднократната доза наркотици с битката за каналите. Има
логика! Остава само да си припомним кой беше инициаторът.
Не е изключено също така поради
предстоящото ни приемане в НАТО и по-късно и в ЕС, да се
прекрояват по новому каналите на дрога и да се прехвърля депото на
наркотиците на по-скришно място. Какво са си казали на
прословутата среща в Солун преди няколко месеца Доктора,
Самоковеца, Илиенски и Маджо? Защо съперници в бизнеса ще седнат
на една маса, ако не да се договорят за нещо? Какво толкова им е
пречел Бойко Борисов, та се чу, че са искали да му видят сметката?
Малко по-късно Самоковеца е застрелян, а Илиенски изчезва. Говори
се, че последният е предупреден какво се готви. Вероятно от онези,
които използват СРС за борба с престъпността или за чадър над свои
хора в нея. Информацията може да послужи и в двата случая, зависи
кой я притежава.
Как да тълкуваме думите на Дончева
Депутатката от БСП Татяна Дончева
намекна в няколко медийни изяви миналата седмица, че съпруги на
магистрати стояли зад т. нар. обезпечителни мерки по граждански
дела, но така и не стана ясно какво означава това и как се вписва
в темата за престъпността. А би било твърде интересно за широката
публика, която няма чест да познава изтънко теорията и практиката
на българското право. Още по-малко как те се употребяват. А Татяна
Дончева е правист, била е прокурор, сега е депутат и със сигурност
знае неща, недостъпни за средния българин. Въпреки че министър
Петканов в типичния си майтапчийски стил скастри от
парламентарната трибуна бившата си студентка, че е пропуснала
някои от лекциите му, та затова й е трудно да приеме успехите на
МВР в битката с престъпността. И все пак нека погледнем какво се
крие зад гатанката на Дончева за тези “обезпечителни мерки”. С
уговорката, че тя може да е имала и нещо друго предвид.
Преведено на обикновен език,
обезпечителни мерки се прилагали, когато например се завеждат
искове по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за нещо си. Това
“нещо си” може да е клевета, уронване на доброто име или друго
нещо. Важното е, че ищецът иска някакво парично обезщетение, за
предпочитане по-голямо. Условието значи е ответникът да е
бизнесмен и да притежава съответното имущество, което съдът да
поиска да запорира, докато тече производството. А то може да тече
до края на света или поне докато бизнесът на човека почне да върви
по нанадолнището. Но има един изход от ситуацията – нещастникът,
попаднал в клопка, да си плати извън съда по договорка, за да се
отблокира запорираното. Чудна игра с правото, но законна
отвсякъде. Само не и отвътре.
В храма на Темида се говори по
кьошетата, че съпругата на председателя на Софийския градски съд
Емил Марков водела такива дела, а пък съпругът й разпределял
самите дела между съдиите. Един известен правист, до когото се
допитахме за потвърждение на информацията, страшно се възмути:
“Защо Дончева сега разлайва кучетата, вие не си ли задавате тези
въпроси? Сега ли разбра тя тези неща?” Но не отрече “тези неща” да
са верни. А защо “Дончева точно сега разлайва кучетата” е друга
тема. Само ще напомним, че Софийският градски съд нашумя през май
т. г. с решението си, което отмени заповедта на Националната
служба “Сигурност” от август 2000 за изгонването на Майкъл Чорни
от България. Така българският съд създаде прецедент, който се
произнесе по жалба две години и девет месеца след подаването й, и
то въпреки разпоредбите на закона, който не позволява да се
обжалва пред съда забрана, свързана с националната сигурност.
Самият Емил Марков пък се прочу лично с изявлението си по този
повод, че съдебното решение за Чорни заедно с мотивите било
“класифицирана информация” и по тази причина не било оповестено,
тъй като представлявало част от секретното дело. Около твърдението
на Марков се вдигна шум, но той не си посипа главата с пепел.
Въпреки че нямаше как да отрече, че секретни могат да бъдат само
материали по делото (например данни от СРС и пр.), но не и
крайният съдебен акт, който по принцип е публичен.
Много е вероятно г-н Марков да го е
направил от добро сърце, а не заради някакви предполагаеми облаги.
Освен това наскоро стана известно, че Чорни има навика да дава
парите си на онези, които го гонят, както и да подминава
истинските си благодетели. |
