|
Шефът на Националната разузнавателна
служба (НРС) полк. Кирчо Киров няма достъп до тайните на НАТО. А
негови подчинени имат. Само тези факти са достатъчни, за да си
отговорим на фундаменталния въпрос – кои сме ние и за какво се
борим. Наистина ли искаме да бъдем приети в НАТО и ако отговорът е
положителен – какъв е безценният принос на шефа на разузнаването
Кирчо Киров в този процес. Името му бе забъркано в германските
медии покрай шпионския скандал във връзка с арестувания техен
разузнавач, предал секретна информация на служителка от НРС.
Наскоро полк. Киров запозна депутатите с готовността на НРС за
членство в НАТО. Той призна, че му е отказан достъп до натовска
информация, защото в момента за него течала процедура на
проверка.
Кирчо Киров близо година е временно
изпълняващ длъжността шеф на Националната разузнавателна служба
(НРС), след като на бившия директор Димо Гяуров бяха посочени
други перспективи за кариера. Киров е от Враца, дългогодишен
служител на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност,
след това е на щат в Националната разузнавателна служба. Има
според думите му един мандат работа на Балканите, а след това е на
служба в България. Полк. Киров е завършил школа на КГБ в Москва,
което сам потвърди. Обаче е служил само на националните интереси.
Така твърди той. Възможно ли е да се провери истинността на това
твърдение според белезите в архивите и как? И ако е възможно да се
изчисти името му документално, не е ли редно да попитаме – винаги
ли при съвместни акции между бившите съветски и български тайни
служби са оставали писмени свидетелства? Не, твърди информиран
източник на “Седем”. Повечето от операциите са ставали по устни
договорки, защото съветските разведки не са се доверявали никому,
особено на обслужващия персонал, каквито се явяваха нашите служби
спрямо тези на Големия Брат. Когато са провеждани операции зад
граница, където водещи са били от КГБ, а нашите само са
обезпечавали акциите, писмени отчети може да има само на
“Лубянка”. Москва на сълзи не вярва, но и НАТО не е сантиментална
организация. Затова никой от западните ни партньори не прие идеята
на премиера Сакскобургготски Бриго Аспарухов да координира тайните
служби. А защо да вярва на Киров?
Защо Кирчо Киров е подбран за
временен шеф на разузнаването?
Ако питате президента Георги
Първанов или разкодирате посланието на премиера Сакскобургготски,
Кирчо Киров е професионалист. Голям професионалист. Затова е
подбран измежду много други. Тези наши държавници вярват на
легенди. Всеки професионалист шпионин в близкото минало е бил
снабден с такава легенда, която го е представяла като спортен
деятел, културтрегер или инженер специалист за шпиониране на
Запада. Бриго Аспарухов и Кирчо Киров са си били откровени
служители, професионалисти именно в бранша репресивни служби.
Според тях това ги прави по-близки до идеята за колективната
сигурност на алианса, отколкото по-нисшите ченгета. Новата легенда
за вечния професионалист разузнавач звучи абсурдно, защото няма
по-опасно оръжие за националните интереси от зависимия
професионалист. Зависим от бившите си началници, които знаят
достатъчно, за да провалят кариерата на всеки, дръзнал да не си
плаща за обучението по професионализъм. По всичко личи, БСП няма
шансове скоро да скъса със зависимостта си от генерали, полковници
и бивши кадри на ДС и БКП. Дори е налице обратната тенденция –
деца и внуци на бившата номенклатура създават властови кланове,
окупирайки властта и чрез свои представители в други партии.
Евгения Живкова и Милен Велчев са само най-известните
представители. Вярно, децата не отговарят за бащите, но имаме
всички основания да се съмняваме, че не “професионализЪма” ги е
извел на върха.
Братът на Кирчо – Володя Киров, е
член на Висшия партиен съвет на БСП. Синът на Кирчо Киров е член
на ръководството на младежката организация на БСП. Както се казва,
връзката му с “Позитано” 20 е неразривна, остава да се питаме по
какви неведоми пътища за неговото назначаване като временно
изпълняващ длъжността настоява сам премиерът Сакскобургготски.
След като от БСП го препоръчват, Симеон го предлага на президента
Георги Първанов, но малко свенливо, на първо време като изпълняващ
длъжността. Досещал се е как ще реагират от НАТО, но нещо неистово
го тласка да посочи именно Киров, само Киров и никой друг освен
Киров. Какви му се падат на Симеон кадрите на ДС и БСП, може би
някога ще узнаем.
Жестът на Сакскобургготски обаче се
оказва недостатъчно категоричен за червените. През последните два
месеца Първанов на два пъти публично пледира да се реши проблемът
с временния статут на шефа на разузнаването, като настоява да се
предложи отново Киров за постоянен директор. Правителството обаче
не го предлага. Вероятно защото е получило по съответните канали
съответен отказ от западните служби.
Защо президентът Георги Първанов си остана
същият
Отговорът е
прост. Защото бремето на миналото на БСП и лично на него не може
да бъде изтрито. Едно от лобитата, които най-силно натискаха да се
отмени законът за досиетата, бе това около президента и които той
назначи в президенството. Източници на “Седем” са категорични, че
в екипа на Първанов има бивши служители на ДС. Ако искаше да
демонстрира нова политика, обвързана с думите му, че ще е
президент на всички българи, нямаше да назначи тъкмо кадри от
службите. Просто е зависим. Българите си избраха президент, чиято
кариера започна с Общонароден комитет за защита на националните
интереси (ОКЗНИ) със съпартийци Минчо Минчев и Гинчо Павлов.
Известно е, че най-ретроградната част на БКП и ДС организира
ОКЗНИ. Най-близките му хора са от т. нар. Генералско движение.
Това е средата на г-н Първанов, абсолютни професионалсти са го
въвели в политиката. Затова легендите с проучването на Кирчо Киров
са смехотворни. Нито проверяващите могат да го направят, нито това
обективно е възможно.
Има неща, които се виждат и с просто око
Няма и една
година, откакто полк. Киров е и. д. на разузнаването, но вече
стана популярен в медийните среди. Казват, било малко нетипично за
шеф на разузнавателна служба. Би могло да се предположи, че се
опитва чрез медийно присъствие да внуши на колегите от НАТО, че е
лоялен към тях. А, от друга страна, да обясни на българското
общество, че няма проблеми със западните служби. Киров се позовава
на службата за сигурност на НАТО (НОС се занимава с
контраразузнавателното обезпечаване на сградата и на служителите
на алианса), като твърди, че никой никога не е поставял пред него
въпроса с лоялността на офицери от НРС към алианса. Това обаче
надали е смислен аргумент, защото когато си декларирал, че целта
ти е да влезеш в НАТО, останалото се подразбира и без подкани.
Само че въпросът не е в недосетливостта на Кирчо Киров. Съмнението
е в миналото, в онези невидими и недокументирани отношения между
братските шпиони. Шефката на ДИКСИ Цвета Маркова, която не може да
бъде обвинена в нелоялност към правителството, каза, че, от една
страна, хора като Киров не че нямат достъп до тайните на НАТО, но,
от друга, налага се да бъдат проверени. Това е намек, част от
онази “прозрачност”, с която непрекъснато приспиват обществото и
създават усещането за пропаст между елита и него. Това е
нелоялност към обществото, причината
за оттеглянето на електората от урните. Затова живеем с чувството,
че става дума за някакъв таен заговор, чиято цел е да съхрани
властта на определен кръг политици. Истината е, че единственото
ясно нещо бяха сигналите от Запад, че бивши служители на ДС са
нежелани за ръководители на съвременните служби. Казаха ни го в
прав текст и дипломати, и политици, и шефове на НАТО.
Големият парадокс с т. нар.
проверка на кадрите
Нека припомним какво се казва в
Закона за класифицираната информация за т. нар. проверяване на
бившите кадри на службите. От него става ясно, че службите за
сигурност сами извършват проверка за надеждност на своите кадри. И
какво се получава? Във всяка една служба се създава по едно звено,
което се занимава с тази проверка. В НРС това става от отдел КРО
(контраразузнавателно обезпечаване). Ген. Атнас Атанасов наскоро
публично зададе твърде важен въпрос: кой е този инспектор с
примерно чин капитан, който ще има достъп до цялата информация, за
да може да си провери началниците? Риторичен въпрос. Очевидно няма
как това да се случи. За да бъде проверен съответния началник от
своя подчинен, той трябва да се запознае с личното му кадрово
дело. Там са данните кога е назначен, защо е назначен, какви школи
е завършил, за какво е повишаван, санкциониран и прочие. Но, да
речем, инспекторът намери някакви начини и се добере до
съответните папки. И в този момент той вече е нарушил вътрешния
ред на службата, което прави абсурдът завършен. Съгласно
вътрешните нормативи на МВР и останалите служби делата на
началниците не могат да се четат от подчинените. Значи го
проверяват, но не могат да му прочетат делото. За да стане това,
самият шеф трябва да се разпише, че е склонен да бъде проверяван.
Според същия закон проверката за лоялност могат да извършват и със
специални разузнавателни средства. Но и за това се иска подпис на
началника, че няма нищо против да го подслушват. Почва да прилича
на психиатрия, обаче не е. Мислено е. Хем да изглеждаме лоялни към
Запада, хем да запазим старите капии във властта.
Докато България ясно не заяви, че
приема правилата на Запада, няма да отлепим от място. А част от
това условие е, професионалисти, работили за бившите тайни служби,
не могат да заемат ръководни постове в държавата, и в частност, в
тайните служби. Това трябва да го заявим ние, без подканяне. Но за
това се иска политическа воля. Най-дефицитната стока на
българската политическа сергия. |
