| |
Седем напрегнати дни и нощи
българинът се терзае бил ли е, е ли или тепърва ще става
испански, италиански, черногорски или някакъв друг гражданин
Симеон Втори, Симеон Сакскобургготски, граф Рилски, граф де
Рила, Симеон Кобург-Гота или Симеон Борисов.
Втори паралелен спор зачекна
правото трябва или не трябва да се задават подобни въпроси баш
в разгара на жътвата и по време на посещението на Хуан Карлос.
Около основните дебати се
търкаляха множество великолепни дискурси, обикновени мнения и
нездраво любопитство. Какъв гражданин е бил нашият премиер е
несъмнено вълнуващ и прелюбопитен проблем, откъдето и да го
зачекнеш. Не толкова интересен, но все пак и не съвсем за
изхвърляне е въпросът НЕ КАКЪВ гражданин е Симеон, а ДАЛИ е
гражданин изобщо. И ако е, защо никак не му личи да се е
отказал от привилегията на царете да гледа с възпитано
презрение тълпата и да не смята за необходимо да отговаря на
въпросите, които се опитват да му зададат. Засега няма никакви
признаци, че в България единственият суверен са българските
граждани. Уж така пише в Конституцията, но кой ти гледа
някакви си хартии, щом пазителят на обществения договор,
конституционният съдия Георги Марков я няма за нищо. Пък и
царят се сърди като го питат как се казва и чий гражданин е,
щото сме ставали за смях пред чужденците. Да не говорим за
самите граждани, които наблюдават омаломощено тоя съдържателен
дебат или подремват по служебните бюра и хладните механи, в
омаята на тези сладки 800 дни, които изпълват страната с една
Голема Вера.
Тази неделя обаче нещо прещрака в инсталацията и от
правителството си тръгна едно от тези момчета, гордост за
управлението и чест за всеки прост български поданик. Гати
ал-Джебури отговаряше на всички условия да бъде полезен на
родината – той е само една втора българин, богат, експерт,
знае чужди езици и е необременен от турското робство. Въпреки
това зам.-юпито внезапно си подаде оставката като
зам.-министър на финансите. Тъжният факт на оставката не
остави равнодушен Милен Велчев, който с известно раздразнение
намекна, че причините Ал Джебури да зареже министерството
насред мандата донякъде били финансови. Вероятно искаше да
каже, че с една заплата на финансов зам.-министър не можеш да
удържиш такъв класен експерт. Фактът обаче, че все пак човекът
се е удържал цели две години да работи само за едната идея,
показва изключителното благородство на царския кадър.
Време е наистина да се замислим сериозно: заслужаваме ли ние
царя, юпитата и другите богати хора, които зарязаха дом, жена,
деца и кариера, само и само да ни оправят за 800 дни. И никак
няма да е изненада, ако вземат и се измъкват един по един,
защото накрая ще им писне от простотии.
По случая с оставката се изказа
депутатът Пламен Кенаров от НИЕ, когото Ал Джебури стреснал с
въпроса “Хау мъч?” Гати, разказва Кенаров, искал бил от
депутати от НДСВ на английски 500 000 кеш, за да уреди проблем
с малцовия завод в Ямболско. Това предприятие дължало на
държавата 12 млн. лв. “Не може зам.-министър да поиска 500 000
от група народни представители от НДСВ, за да помогне за
уреждането на определен проблем”, справедливо се гневи
царският избраник, вече минал в друг полк на 39-ото народно
събрание. Това изречение на г-н Кенаров обаче хвърли публиката
в тъч, защото остана дълбока тайна по-любопитният въпрос с
какво се занимава въпросната групичка от НДСВ, заела се с
богоугодното дело по спасяването на приватизирания завод за
ферментирало зърно.
За да поиска европейски признат
експерт като Гати половин милион от група редови народни
депутати, че да уредят някаква си чужда собственост, значи е
имал известни основания. Такива като него не дрънкат като Ники
Василев, че уж бил приватизирал Варненската
корабостроителница, пък то не било баш тъй. Възможно ли е
обаче Гати да се е досетил за човещината и благородството на
народните представители в защита на интересите на избирателите
от частния сектор и да ги е изнудвал заради доброто им сърце?
Или пък на Кенаров сумата да се е сторила “Соу мъч” и да е
предал бившето другарче Гати? Постоянното присъствие на
депутатите от НИЕ Кенаров и Николов по форумите, организирани
от Филчев, някак подозрително кореспондира с новината от
събота, че ВКП щяла да се самосезира за онези 500 хил., които
Гати си поискал от същия Кенаров.
Несъмнено обаче по-атрактивна е
версията за оставката, в която участва лично министър Велчев.
Защото този зеленоок красавец спокойно може да мине за
кинозвезда, ако да не беше финансист № 1. Този съсредоточен до
вцепенение млад икономически гений съвсем наскоро си навлече
олимпийския гняв на Васил Божков-Черепа, който го наругал
публично заради затварянето на безмитните магазини, където
собственикът на ЦСКА имал известни интереси. Злите езици
твърдят, че и Гати се е ядосал на шефа си по същите причини.
Много от идеите на финансовия министър не се харесвали на
Гати, лобито му обаче в парламента се преориентирало към
по-силния и с по-престижни връзки Велчев.
Според други източници Ал
Джебури бил много приближен до Емил Кошлуков и Миро
Севлиевски, които натискали да го турят начело на Министерство
на енергетиката, обаче премиерът си имал други фаворити. След
тези събития започна и яхтеният скандал, където Севлиевски и
Велчев бяха снимани в нерегламентирана компания. Дали пък това
не са двете липсващи парчета от онзи пъзел, заради които
Кошлуков би път до Лондон?
Междувременно гръмнаха джипа на
Косьо Самоковеца, считан от някои кръгове в МВР за мафиот. Във
возилото му обаче не бе открит отговорът на вълнуващите |
