|
Заимстваме заглавието от “Труд”. Под “Парад на изкуствата” в
броя от 18 април е поместена дописка, която уведомява, че в
рамките на Салона на изкуствата в НДК през май ще бъдат
представени главният редактор Тошо Тошев с книгата си “Лъжата:
Жан, Иван и другите”, слово от президента Георги Първанов,
операта “Турандот”, акробатична група и Дни на китайското
кино. Културният парад е илюстриран със снимка на г-н Тошев от
корицата на политическия трилър.
Стори ни се подходящ такъв ведър подход към нещата от живота –
да се търси обединяващото между политика, медии, оперно
изкуство и акробатика. Още повече, че в същия брой на трета
страница изданието е демонстрирало неограничените възможности
на пластиката с едно “Голямо” като рубрика горе вдясно. Не
можем да се въздържим да не цитираме тук малко от “голямото”
под заглавие “Мръсната война срещу СДС” поради високия патос
на коментара и от уважение към традициите отпреди 50-60
години: “Като есесовци в годините на фашизма ято овълчени
кинжали са се втурнали да унищожат и малкото читаво, останало
след погрома на Костов в СДС.” Разтърсващо!
На 16
април в. “Седем” “плъзна из страната”, по художествения израз
на “Труд”. На сергиите той стоеше доста сиротно с шестнайсетте
си странички и един-единствен цвят до дебелите, шарени и добре
дизайнирани издания. Нищо чудно, че видът му е подразнил
добрия вкус и стил на “Капитал”, но все пак изданието
признава, че сините са го възприели като нещо “свое”. Кои сини
обаче? Според Сугарев за сини могат да претендират и редовите
седесари, неорганизирани в клубове. А пък според “Труд”
“святата синя кауза” е притежание на “легитимното
ръководство”, което се олицетворява от Надежда Михайлова.
Когато преди се олицетворяваше от Иван Костов, не ще да е било
чак толкоз легитимно, щото вестникът го клеймеше неуморно от
свое име, като за повече сила предоставяше страниците си и на
легитимните членове на СДС Бисеров, Бакърджиев и Цонев.
В помощ
на загадката чия е синята кауза се явява “24 часа” със сложна
графична схема кой кой е в СДС. Като изчиства този въпрос в
типичния си стегнат стил, часовикът отива още по-нататък и
разнищва историята кой финансира Сугарев. Парите, пише “24
часа”, може би идват от три възможни враждебни лагера. 1.
Стефан Софиянски – Любомир Павлов; 2. Бизнескръгове около
Евгений Бакърджиев; 3. Иван Костов. След обстоен анализ на
спонсорите и кратък размисъл изданието внезапно прави
заключение, че то комай Едвин не се спогаждаше много-много с
гореизброените. Явно обаче поради недостиг на място вестникът
обещава в най-скоро време пак да умува по въпроса .
Тук се
явява Валерия Велева с прозрения в “Труд”. Нарочно я отделяме
от останалите поради невъзможността за сравнителен анализ с
когото и да било. Тя не се чуди и мае, а в много сходен стил с
програмното антрефиле “Мръсната война срещу СДС” риторично
пита: ”Кой непрекъснато го захлебва (Сугарев – бел. ред.) със
специфична информация, със записи на подслушани лични
разговори, кой го натиква в интриги?”
Кой наистина?
И ние се
чудехме същото за главния редактор г-н Тошев, но човекът
отговаря изчерпателно как е попаднал секретният документ за
“Краун Ейджънтс” в изданието: “Стенограмата намерихме в
пощенската кутия на вестника. Важно е не как “Труд” се е
добрал до текста, а съдържанието на стенограмата”, казва той в
списание “Тема” точно преди година. Напълно споделяме това, с
което отговаряме и на г-жа Велева.
Освен това, както ще стане
ясно по-долу, тя не крие, че някои сведения за Сугарев са
дошли от тайни агенти, като например Цвятко Цветков.След като
удря дежурните секири върху Костов, Велева препоръчва на
Надежда Михайлова Едвин да бъде изключен, понеже той не бил
просто инакомислещ, а “инакодействащ”. По-нататък става още
по-напечено, защото сценарият предвиждал постепенното
елиминиране на лидера на СДС и сядане на стола му от г-н
Сугарев под командата на Командира. Защо, мислите, Сугарев ще
играе под свирката на Костов? “Защото - казва Валерия Велева
- Костов от години държи Едвин с информация за връзките му с
бившия зам.-началник на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков
от периода, когато се е натискал да го репресират за това, че
издава дисидентското сп. “Мост”. Да, ама полк. Цветков
(който
отговарял за интелигенцията)
не намерил нищо дисидентско в стиховете му, но поддържал
връзката си с Еди, казват агенти от тайните служби.” И сега
стигаме до голямата загадка.
Тук би
трябвало да се яви някакво прозрение или каквото и да е, стига
горната мисъл на г-жа Велева да хвърли известна светлина върху
двойствения живот на Сугарев.
С какво
ли г-н Костов държи Едвин?
За целта
разгледахме всички позиции, подсказани от журналистката:
първо, държи го с това, че искал на всяка цена да го
репресират? Слабичко. Втора позиция: държи го с това, че искал
да го репресират, но полк. Цветков не искал? И това не става.
Трета опция: държи го с това, че Едвин не е искал да го
репресират, но полк. Цветков го е репресирал въпреки това? С
такова нещо Първанов може да държи Станишев, но не и Костов
Сугарев. Четвърти вариант: Едвин се е саморепресирал без
знанието на полк. Цветков. Може, но колкото и да му се ще на
Костов, с такъв компромат трудно ще удържи под контрол когото
и да е, камо ли Едвин. |