25-02-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Рени Нешкова

14 февруари 2003, 17:20

Очаквайте:

Бог - високо, цар - далече, Доган - коректив

(втора серия)

Българският обществен живот през последните 13 години може да изглежда много динамичен и разнообразен, но това е само от пръв поглед. Има едно константно правило, което го прави устойчив като чугун на промените. Ето кратката му формула: Доган и останалите. Тази стабилна конфигурация вероятно е причината за усещането, че всичко уж тръгва, но скоро подир туй спира и се връща в изходно положение.

Под “останалите” трябва да се разбират всички политици без гореспоменатия лидер. Правилото, че всичко течало и се променяло в лицето на лидера на ДПС среща своето изключение. За Доган няма никакво значение дали е на власт, в опозиция или в ресторанта на гранд хотел “София”.

Когато журналистите подхванат поредната кампания примерно за дисциплината в парламента,  Доган продължава да изглежда значим и недосегаем за справедливия гняв на медиите, въпреки че надали му се събират тринайсет трудодни като народен представител за целия тринайсетгодишен период на прехода.

Тези красиви зимни дни стана ясно, че мравешката коалиция се изнизва от НДСВ и вече започва оформянето на собствен мравуняк по плана, описан още лани в “Още.инфо”. Там бе оценена по достойнство бъдещата роля на Доган след като мравучките оголят фланга на мнозинството. От последната ситуация се вижда, че е абсолютно без значение дали Доган участва във властта или не. Когато през 1992 с помощта на сините люспи и БСП свалиха правителството на Филип Димитров, той бе наречен с цирковия термин “балансьор”. Сега е коалиционен партньор на НДСВ и вероятно поради прекалено многото сходства и опасността от объркване, Валерия Велева прояви художествен усет, определяйки го като “коректив”. Балансьор или коректив, важното е “Булгартабак” и БТК да се приватизират правилно, Чорни да се поуспокои, а Христо Бисеров да не се чувства изолиран от политико-икономическата система. Последният има неоценими заслуги в кампанията срещу Иван Костов. Уж неразговорлив и затворен, но в интервю за “Труд” лично Бисеров поиска Костов да си ходи. Смелата постъпка калкулира още един приятен ефект за бившия организационен секретар: описван като корумпиран в същата медиа заради оная къща в центъра на София, Бисеров стана любимец на газетата, а цената на имота му се срина пред очите на публиката от 600-700 хиляди долара до няколко депутатски заплати и малко ниви в Хасковско.

Номинирането на Христо Бисеров за зам. председател на ДПС подсказва, че Доган се готви за следващия си ход, макар че бившият седесар на този етап няма да му потрябва. Той ще влезе евентуално в употреба, ако СДС случайно изпревари БСП по рейтинг и се зададат избори.

Сакскобургготски обаче може да се готви: лидерът на ДПС скоро ще начене пазарлък с елементи на изнудване. Може да иска да закачи на колана си главите на едното, но по-добре и на двете юпита, Свинаров с натовски шлем, Антон Станков с перука и други ценни трофеи. Академикът и композиторът не са от тази категория, но стават за колорит. През 1997 Доган поиска Костов да му даде половината МС, но не от лакомия, а просто като повод да не участва във властта и да си балансира на воля. Само че Костов удържа мравките и не позволи да бъде свалено правителството в рамките на действащия парламент, какъвто бе сценарият.

Какъвто е и сега. Никоя политическа сила не би поела риска да предизвиква предсрочни избори на прага на местните. Но вместо това може силно да се разклати кабинета, та като мине еуфорията след кметските, той сам да си падне.

Константната величина Доган ще предостави политическата отговорност на царя да си разполага с нея както намери за добре. Симеон вероятно ще си я прибере в джоба и ще иде да си лекува нервите в Швейцария или в Монте Карло. Следващите стъпки също са проиграни и БСП ще спечели изборите. Ще си направи една широка и експертна коалиция с участието на Доган преди всичко, който отново ще поеме нужната отговорност, след като е бил известно време коректив.

Долу в ниското обществените настроения ще бълбукат и клокочат, но такова е положението в гражданския сектор: Бог - високо, цар – далече, Доган – коректив.  Или както казал един психоналатик на колегата си, докато обикаляли едно езеро с давещ се, който викал за помощ: “Този със сигурност има проблем, но е хубаво, че гоовори за него.”

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо