|
Преди да гръмне аферата “Гном”, бившият
шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов каза в
интервю за “Още инфо”, че наш политик е взел 300 000 долара, за да
лобира в медиите за връщането на изгонените от страната Майкъл Чорни и
Денис Ершов. Ген Атанасов, естествено, не спомена име, но и не е чак
толкова трудно човек да се ориентира кои са политиците, които бдяха и
продължават да бдят над интересите на двамината. Защото поради някои
особености на българската демокрация това става публично, дори
показно. Модерно е да се афишират връзки на мафиоти с политически
лидери, смята се за особен шик да се демонстрира непомерен за
депутатска заплата лукс, милиони в зелено и неприкрито презрение към
плебса в извънизборна ситуация.
Чорни отново цъфна в медиите тези дни,
за да се жалва от българските политически нрави в типичния високомерен
стил на руски новобогаташ. Щял да зарязва “Левски” и да се оттегля от
тази държава, в която “няма нормални хора да управляват икономиката”.
Всичко това казва човекът, изгонен от България през 2000 година като
заплаха за националната сигурност, потърсил закрила под чадъра на
царско-депесарското управление. Бащицата отгоре на всичкото твърди, че
имало твърде голяма корупция в страната, та вече не се кефи да развива
спорта. Преведено на български, това ще рече: ще ви разкатая
фамилията, продажни копелета, нали си платих, а вие сте щели да
вкарвате текст в шибания закон за приватизацията, за да не мога и аз
да си купя нещо хубавичко.
Нищо чудно да е казал и нещо неприлично
за царя, за парите по изборната му кампания и прочие. Не е изключен
като бизнесмен от кариерата предвидливо да е скътал в сейфа
художествен запис как става корумпирането на български политици, за да
да го предостави на медиите, ако му дойде времето.
Както и да е, но след ругатните по адрес
на нефелните политици и икономисти, в парламента произтече едно много
интересно и поучително събитие. Жълтите и ДПС врътнаха руля и не
подкрепиха текста “анти Чорни” по предложение на ОДС, каквато бе
договорката преди това. Лично депутати на ДПС натиснали царистите да
не се връзват на сините и да гледат по-позитивно на нещата. Жълтите
мравки, които ядно щъкаха из парламента две седмици и се зъбеха на
тирана Панайотов, клеймяха неконституционността на поправките в закона
за приватизация, чувствително са омекнали за едно денонощие.
Сега трябва ли да питаме ген. Атанасов
сред кои политици да се търси онзи, дето взел 300 000 долара за
незаконно лобиране в интерес на Чорни? Ако се вгледаме по-внимателно,
можем дори да стесним кръга до един заподозрян.
Ако това умствено упражнение не е
подействало прекалено изтощително, нека си спомним с чии пари се
издържат вестниците, станали рупор на най-продължителното, злобно и
просташко оплюване на Иван Костов. Така може да стигнем и до отговора
на възловия въпрос, станал мото на гражданското движение “14 декември”
- “Чия е държавата – на гражданите или на мафията”. |
