|
Жълтата парламентарна група неудържимо върви към
разпадане. Дори бившата любимка на Сакскобургготски Марианна Асенова
сподели днес в “Блиц” по бТВ, че въпреки това-онова, но май се отива
към такъв вариант. Никола Николов от НДСВ нарече национално
предателство игнорирането на съдебната власт от приватизацията. Стела
Банкова, сега независима депутатка, а преди от жълтата група, изрази
притеснения, че онези петнайсетина души от колегите и от мнозинството,
неподкрепили поправките в Закона за приватизация, може да бъдат
санкционирани. Иван Козовски удари с тежката артилерия и без да
съобщава имена, каза, че около двайсетина души от правителството са
взели яки комисиони, за да “подарят” БТК и “Булгартабак” на свои
купувачи, а с промените в закона са направили така, че да не им се
меси прокуратурата.
Освен от промените в Закона за приватизация недоволство
бушува и срещу “методите” на шефа на групата Пламен Панайотов, срещу
юпитата, срещу подмазвачите и слагачите на царя и прочие. Всички
говорят за възможността за сформиране на нова парламентарна група. С
малко по-различно мнение е Николай Бучков, един от първите дисиденти
на НДСВ. Според него всеки опит за създаване на нова политическа
партия е обречен на неуспех. Тук си личи опитът на човек, прекарал
най-дълго време в полунелегалност спрямо ядрото около Панайотов.
Още.инфо предвиди още през септември 2002 роене на
мравешката коалиция след Прага и Копенхаген. Защото около датите,
свързани с присъединяването ни към НАТО и ЕС, бе наложено доброволно
изкуствено затишие. Иначе процесът на люспене бе отключен отдавна.
Причината е очевидна: формирането на образуванието НДСВ
е уникално в световната практика. Царят сформира кабинет, подир туй
учредява движение, после го трансформира в партия. Цялата операция
протича под прякото ръководство на сенчестия бизнес, който не само
спонсорира мероприятието, но му дава плът и кръв в лицето на
определени хора, на които дърпа конците. Всички останали са гарнитура,
чието най-важно качество е да са изразили чрез думи, рисунка, стих или
оратория почит към Негово Величество.
Най-блестящият пример за това кой управлява държавата е
първият акт на парламента, който царските питомци се намудриха да
приемат. Това бе Законът за хазарта. Комисията по харарта пък оглави
тутакси бъкащият от идеи Георги Петров. Законът облагодетелства
собствениците на казина, а не държавния бюджет, както може да си
помисли някой пенсионер, чакащ несимволично увеличение. Комисията
провежда тази политика в практиката.
Съпротивата срещу поправките в Закона за приватизация
също има леко съмнителен характер. Изобщо не може да се изключи
вероятността, че става дума за активиране на лобито на прокуратурата.
Иначе как да си обясним това настояване да се наблюдават сделките от
хора, може би самите имащи интереси в приватизацията. А тях кой ще ги
надзирава? От 1997, когато фактически започна приватизацията, има ли
поне един случай, когато прокуратурата се е намесила и е открила
корупционна дейност? Нека Николай Бучков го посочи. Нещо повече,
самата прокуратура е обект на сериозни подозрения за обвързване със
съмнителни кръгове.
Цепенето на жълтите може би е активирано и от червеното
лоби във властта. Но надали това е с цел действително падане на
кабинета и предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Преди
местните избори през есента такъв ход би бил доста екстравагантен за
стила на БСП. Столетницата по всяка вероятност ще изчака кметския вот,
за да се хвърли в атака и за централната власт. Сега клатушкането на
царската галера може да има единствено маркетингов и рекламен характер
за червените.
Не бива да се забравя обаче, че все още не е известно
как ще играе партията на Софиянски и дали СДС отново ще стане важен
фактор в политическия живот. |
