|
Повече от една дузина царски депутати се опънаха на
промените в закона за приватизацията. С голям зор жълтите успяха да
прокарат поправките, срещу които се обявиха всички останали. Оттук
насетне всяка сделка, за която правителството има фаворит, ще бъде
осъществена и без съдебен контрол. Опозицията и президентът са против.
Някои прависти също са против, но други не са. Същото се отнася и за
икономическите експерти.
И на кого му пука?
От една страна, май е хубаво да има съдебен контрол над
сделките и бъдещите инвеститори-приватизатори да могат да обжалват
решенията. В противен случай сме щели да разгоним и малкото желаещи да
развъртят парите си на нашия пазар, твърдят от лагера на тъмните сили.
От друга страна обаче практиката показва, че няма
по-сигурен начин да бъде наплашен всеки бизнесмен, лекомислено решил
да си търси правата по съдебен ред. Докато се точи процедурата по
изясняване на справедливостта, фирмата трижди ще бъде овъргаляна по
медиите по спецпоръчка от недоволните лобисти на конкуренцията. Пък и
кой казва, че съдът също си няма любимци сред желаещите да станат
законни частници? Скоро станахме свидетели как магистрати вместо да
гледат дали всичко е ажур по процедурната част, почнаха да се
произнасят за “целесъобразността на сделката”. Знайно е, че няма
по-хубаво измислено понятие от “целесъобразност”, то е разтегливо като
ластик за гащи и има същото предназначение.
Някои експерти бяха категорични, че съдът по никой
начин не можел да се произнася по сделките с такива аргументи. Вярно,
обаче се произнася и няма земна сила да го спре.
И кому е нужно в този ред на мисли това търчане и
дебатиране от пусто в празно? Единственото свястно нещо, което може да
произлезе въпреки тупурдията, е да се приватизира колкото се може
по-бързо.
Като данъкоплатци, въвлечени в този тъп дебат, сме
заинтересовани да се отървем от монополнстите, каквато е примерно БТК.
Отколе е ясно, че всеки чиновник има техническа възможност да се върже
на телефона на клиента си. А когато нещо е възможно, то винаги става.
Този факт със сигурност не касае националната сигурност, но касае
личната сметка на всеки българин.
Уродливостта на т. нар. обществен дебат днес е в
очевидната липса на дебат. Защото в него не участва самото общество,
тоест негови легитимни представители. Дебатът в момента се води между
отделните неясни лобита на властта, на всички власти, включително и
медиите, за нещо, което дълбоко не вълнува българина. Препарцелирането
на сферите на влияние със сигурност ще се отрази и на всеки гражданин,
но малко по-късно и ще струва доста по-скъпо, защото май пак ще трябва
да се връщаме в началото и да проведем онзи несъстоял се дебат за
конституцията.
И преди 13 години същата пропаганда успя да
неутрализира наченките на обществен разум и да издигне на гребена на
вълната марионетки примерно като Гиньо Ганев, “умерен, разумен,
професионалист, конституционалст”, а всъщност лустросан по
демократичната мода кадър на ОФ. За да се извърти историята в същия
порочен кръг и да стигнем до царското издание “Георги Петканов”, който
в комбина с главния прокурор Филчев напомня кадрите от
най-мракобесните години на комунизма.
Сега въпросът, поставен от гражданско движение “14 декември”, е “Чия
е държавата – на гражданите или на мафията”. И въпреки че отговорът е
ясен, самото питане е по-важно от дебата как точно да се приватизира в
лето 2003.
Да си
приказваме
по
време на държавното сгромолясване за екстрите от съдебния надзор
е
уместно, колкото ако подарим на клошар верижка за глезен.
|
