|
Двайсетина бивши депутати на СДС от миналото 38-о Народно събрание
основали сдружение “Сенатор” в Пловдив, научихме тези дни от “Монитор”
и "Стандарт". Щели да правят политически анализи и да предлагат
готовия продукт на НИС на СДС, гласи официалната версия. Юлий Славов
обаче е по-прям и дава некои подробности от кухнята на неформалния
клуб. Та според този сенатор СДС щяло да излезе от кризата, когато се
освободи от Иван Костов. Защото бившият премиер “пречи на екипа на
Надежда Михайлова да си върши работата”.
Виж
ти! Ние пък си помислихме, че г-н Йордан Бакалов, кметът Иван Чомаков
и инициаторът на заверата ексдепутатът Людмил Бешков просто искат да
спасят по-скоро себе си. Защото Костов мълчи, ама някакси много му се
чувало мълчанието. Пък май и не бил фен на Сакскобургготски и можел да
попречи сините да се гмурнат в обединеното вече от Бакърджиев “дясно
пространство”. Там вече маршируват на място около две дузини лидери,
подкрепяни от електорат, ефимерен като обещанията на царя.
По
случайно съвпадение във времето Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски и
приятели също обсъждали Иван Костов и предстоящите местни
избори,
докладват шпиони от “Нощен Труд”, дегизирани като персонал на
заведението. Както се казва, коалиционните партньори НДСВ и ДПС все
едно са си плюли в устата с пловдивските сенатори. Не е тайна, че и на
тях Костов им пречи и те споделят същите идеи за обединяване на т.
нар. дясно пространство.
Зад
тази тактика плътно седи големият медиатор “Стандарт”, лична газета на
Чорни, гостоприемно отворила страниците си за мислите на г-н Бешков, а
иначе главна огнева линия за атаките срещу Костов под ръководството на
Бъки. Днес Людмил Бешков продължава изявите си пред Радио “Свободна
Европа”, но очевидно поради липсата на логистична подкрепа от медиата,
не може да артикулира ясно къде го стиска чепикът. Костов пречи, това
се разбира, но откъде черпи тази информация ексдепутатът, става ясно в
последното му интервю. От медиите. А откъде медиите знаят? От Бешков.
...........
*Всяка аналогия между сенатора Бешков и римският
сенатор Брут, предал Юлий Цезар, е случайна. Да не говорим, че по
онова време не е имало медии и всеки сам си е вършил работата по
отстраняването на един или друг император |
