|
Жълтите правници дадоха много любопитен
отговор на въпроса отмъщение ли е търсил Никола Филчев с предложението
да се отнеме имунитетът на синия депутат Никола Николов. Според тях не
можело значи толкова много томове да се сътворят за толкова кратко
време.
Ех, царски лицемерино, ами кой казва, че
творчеството е плод на безсънни нощи от последните две-три седмици.
Такива папки с нелицеприятни данни се съчиняват бавно и трудно, за да
се извадят на светло, когато му дойде времето. А то идва винаги,
когато на Филчев му бъде внушено, че някой заплашва с нещо
неприкосновената му власт. Освен това целта на подобни акции не е да
бъде осъден някой политик, а да се омаскари. Заслугата на Едвин
Сугарев е, че направи обществено достояние онова, което е известно на
всички, имали съприкосновение с ведомството на Филчев.
У нас омаскаряването без доказателства е
любимо и доходоносно занимание за медиите. В определени случаи от
четвърта власт те се превръщат първа и са в състояние да съсипят
живота и кариерата на личностите, посочени от спонсорите. Тези медии
са специализирани да поемат функциите на бившето шесто управление на
Държавна сигурност и фактически постигат същите цели. Не случайно в
тях работят кадри именно на тези служби, спецове по мръсни поръчки,
професионални доносници и майстори на интригата. По това те си
приличат с главния прокурор. Те са далеч по-печени от Филчев в играта,
обаче това не прави главния прокурор по-малко опасен. Напротив.
Спецификата и пълната безконтролност на институцията прави възможен
натискът да се упражнява практически върху всеки.
Възможно ли е примерно да се пита какви
сложнотии спираха ексглавния обвинител Иван Татарчев, та той си изкара
мандата, без да разреши т. нар. случай “Сапио”? Да не би Иван Костов
да се е крил в Австрия и да се налага екстрадицията му от Виена в
чувал? Да не би юристите, работили по случая, да не са си свършили
работата? Нищо подобно. В този фамозен случай просто няма нищо освен
опит за манипулация на общественото мнение в подбран от висшия
магистрат момент.
Предложението на Едвин Сугарев СДС да
поиска оставката на Филчев не може да бъде оставено без отговор.
Защото липсата на отговор също е отговор. Едва ли някой се съмнява, че
в лабораториите на прокуратурата се държат истински или лъжливи
компромати за политици, важни обществени фигури, както и за колеги
магистрати. Ако ръководителите на синята партия предпочитат да останат
заложници на Филчевите амбиции, нека си останат. Това със сигурност ще
увеличи рейтинга им по скалата на ценностите на Никола Филчев, но не и
общественото им одобрение. Не бива да си мислят също така, че звучи
много убедителна тезата, че в България имало разделение на властите и
по тази причина не бивало СДС да се меси в работата на друга
институция, в случая институцията Филчев. Ами ако е така, с какво
всъщност се занимава една партия, ако не с най-важните неща, които се
случват в държавата. Статутът на Върховна касационна прокуратура е
функция от политическо действие, тоест от работата на Великото народно
събрание. За какви промени в конституцията и за каква съдебна реформа
говори СДС тогава? Или може би смятат, че ей така, без да упражнят
натиск, без да заявят политическа воля, без да демонстрират морална
позиция, нещата ще се оправят от само себе си?
Жълтите само говорят, че имат намерение
да провеждат съдебна реформа. Дори министър Антон Станков се укри от
публични изяви, очевидно уплашен от гръмовержеца Филчев, който със
сигурност е спретнал и за него една папчица. Ако за някой е много
трудно да се изработи “убедителна” папка, ще бъде хвърлен на медиите,
които си знаят работата. Но въпреки това ние очакваме от политиците от
СДС да се събудят и да погледнат в очите ужасяващата картина на
българския демократичен пейзаж, където те почти не се забелязват.
Защото всички са застинали в защитната
поза “мнима смърт” и нищо не помръдва в тази нещастна държава.
Тази приказна комбинация между
прокуратура, ченгесарски медии, политици-заложници, безхаберен цар и
президент-марионетка, заместила сполучливо агентите на тайните служби,
и при следващите избори, и при по следващите, ще даде същия резултат:
социализъм с елементи на демокрация, доминиран от тайната власт. |
