|
|
Неотдавна по едно
радио чухме Александър Лилов да дава акъл на политиците как да
направят така, щото държавата да се оправи и да станем достойни за
западните си партньори. Същият Лилов, Великият Стратег, секретар
на ЦК на БКП и член на политбюро от времето на Живков, продължава
да се занимава с политическа и научна дейност и да чертае планове
как БСП да вземе властта. Колкото по-скоро, толкова по-добре,
защото жълтите съвсем ще срутят държавата, а идват големите пари
от предприсъединителните фондове и става интересно.
В същото време на
мястото на Димо Гяуров сяда Бригадир
Аспарухов (или Слатински?
- все тая), разведка от
времето на Лилов, разследван за унищожаването на досиета,
спецкадър, доверено лице и любимец на Ахмед Доган, но и длъжник на
“Позитано” 20.
Това е повратен
момент в тактиката на червените и ДПС, които очевидно се готвят да
правят кабинет. Информирани източници твърдят, че до март-април
премиерът Сакскобургготски ще бъде притиснат да си ходи с добро.
Ако ли не, наяве ще излязат любопитни факти от политическата и
бизнесдейност на царя и юпитата. Бриго много щял да помогне в това
отношение, въпреки че се падал баджанак на Соломон Паси. Това,
естествено, не пречи Паси да бъде поканен в новия кабинет, който
щял да е нещо като експертен. Самият Лилов спомена, че идеята за
такъв кабинет е много хубава. Има си хас!
БСП никога повече
няма да повтори грешката си от 1994, когато пое отговорността за
управлението, но поради скоротечния процес на разпадане не успя да
привлече желаещи да споделят властта. Тогава се говореше, че
младият Виденов се юрнал във властта и повлякъл лакомите си
съпартийци да управляват самички. Не послушал той батьовците да
понашара тук-таме кабинета с представители и от други партии, за
да не излезе после, че БСП единствена е виновна за некадърното
управление, както впрочем и стана.
Сред жълтите
депутати вече назряват бунтове и единствено страхът да не би да
прекалят и да срутят къщичката, възпира недоволството да се излее
с цялата му мощ. Депутатът от НДСВ Тошо Пейков в прав текст си
поиска място в кабинета. Партията му, за която малцина биха се
сетили как се казва, е половинката от мандатоносителите. Някои
препоръчват г-н Пейков да кръсти формацията си Партия на мъжете,
та заедно с другата носителка на мандата Весела Драганова от
партия на жените да обхванат почти целия електорат.
В суматохата гласове
се надигнаха от всички краища на жълтия сектор и очевидно вече
никой не ще да слуша царя. Което индиректно подсказва следващия
ход от пиесата. Минали са явно времената на безпрекословна вера и
любов в аристократа от Мадрид. Докато Емил Кошлуков “закриваше”
Агенцията по приватизация, Иван Козовски пъдеше юпитата, а Бучков
громеше цялата политика по приватизацията на родното си
правителство. Той дори разкри пред българския народ, че сделката
за БТК не само е подготвена “некоректно”, но и че са “засегнати
националните интереси”. Според жълтия депутат само през последните
2-3 месеца държавата е загубила от десетина подобни сделки над 1
млрд. лв. и трябвало да се поиска ревизия. Не че някой се е
съмнявал в това, но изречено от вътрешен човек то звучи направо
потресаващо. Към потреса може да се прибави още един: законът,
който ще забрани на съда да наднича в приватизационни сделки със
задна дата. Това накарало един известен американски юрист да
възкликне: “Вие сериозно ли говорите?”
Ами да, съвсем
сериозно. И това стана в навечерието на Копенхаген. Когато
европейските политици срещат огромно недоволство от собствените си
общества, а вестниците там наричат разширяването на изток
“най-голямата авантюра на Европа”.
Скептицизмът по
отношение на България се чувства дори зад любезните усмивки.
Защото въпросът не е само в неизбежния край на това правителство.
Няма как да ги радва перспективата от идването на власт на бившите
комунисти (на
Запад за по-голяма прегледност и яснота така наричат БСП и
останалите партии от бившия соцлагер, мимикрирали с нови фирми).
И отгоре на всичкото се очертава някаква измишльотина като
експертен кабинет. Въпреки че юпитата от Лондон непрекъснато дават
доказателства, че без читав политически носител голата експертност
крие огромни рискове. Защото момчетата може и да не знаят как се
управляват икономика и финанси, но много добре се ориентират как
се търгува дълг по никое време, как се привличат близки фирми за
консултантски услуги и как се бизнес прави с царски син и цар,
донесен от вихъра, и с главен обвинител със статут “извън всяко
подозрение”.
Има обаче едно
условие, което никой, дори Стратега Лилов не може да елиминира от
бъдещия сценарий. И това е все по-усилващото се недоволство сред
електората, което може да обърка сметките на Станишев и Доган. Но
е почти сигурно, че те ще опитат. Просто нямат други шансове.
Колкото повече се приближаваме към Европа, толкова повече ще
отслабва невидимата им власт, крепяща се единствено на пазаруване
на властта. |
