|
|
В българското медийно пространство
настъпи лека суматоха след първото писмо на Едвин Сугарев за
искане оставката на главния прокурор Никола Филчев.
Националните, сиреч медиите на
данъкоплатците, се направиха, че става дума едва ли не за лична
кореспонденция между гражданите Кольо и Еди. Ми нека си пишат,
казаха те, ние се занимаваме с големите държавни дела, с
титаничните усилия на правителството да направи живота ни по-хубав
от песен, с царски сватби и гневни антрефилета срещу
ненавременното затопляне на времето. След второто писмо-напомняне
на Сугарев те вече се бяха окопитили и гледаха много надалече, в
ширналите се простори на родната икономика, химия и металургия.
Единственото нещо, с което малко
промени медийния пейзаж, беше фактът, че големите борби против
корупцията внезапно стихнаха. Няма я по страниците на тези
всекидневници и темата за реформа в съдебната система.
Очевидно, за да не напомнят по
никакъв начин за тези две писма, които имат пряка, косвена и
дебела връзка с корупцията. Да не би някой да се сети, че
институцията, призвана да води със законови средства тази битка, е
тежко болна от същата болест. Но поради особения си статут е
недосегаема и особено опасна както за обществото като цяло, така и
за отделни негови членове, в частност.
Жадуващите за сензации
медии този път не откликнаха на скандал, достоен да разтърси из
основи всяка правова държава. Не им направи особено впечатление
светкавичната реакция на г-н Филчев да се разправи с автора на
писмото и да притисне тези, които според него са дали сведения за
изграждане образа му на главен прокурор. Доказвайки по този начин
недвусмислено, че описаното в документа е самата истина.
Единствените вестници, които
отвърнаха по подобаващ начин на предизвикателството, бяха същите,
визирани в писмото на Едвин като платени стожери на цялата описана
мизерия. Същите, чиято стилистика на черен пи ар не е мръднала от
най-мракобесните времена на комунистически репресии. Но ако
медиите си следват политиката на спонсорите, малко странна бе
реакцията на министър Антон Станков, до когото е адресиран
документът на Едвин Сугарев и който нееднократно е заявявал, че
има твърдо намерение да въведе нови, работещи правила в тази
система. Все пак решението на Висшия съдебен съвет да разгледа
по-отблизо писмото, вдъхва надежда.
Изобщо обаче не се питаме защо
премиерът на републиката не взема отношение по тази жизненоважна
за здравето на демокрацията тема. Неговото поведение е толкова
отчайващо неадекватно, че е чиста загуба на време да го питаме
каквото и да е за обещанията му отпреди година и половина. Понеже
освен
несимволичните и бързи повишавания на едно-друго, той обеща и
сериозни мерки срещу корупцията и пълна прозрачност в действията
на правителството. Без да издевателстваме повече над и без друго
уморения и очевидно отвратен от премиерските си задължения Симеон Сакскобургготски, само ще му напомним
внимателно, ама едва-едва: прозрачността на управлението не е, за
да се задоволява долнопробния нагон на народния воайор, а за да не се
създават прекрасни условия за корупция. Защото ако някой мутрафон
с два пръста чело си вдигне палат, на целокупното население ще му
е ясно за какво става дума. Но ако един министър на финансите
уреди сделка с близка до предишната му месторабота фирма, на
всичкото отгоре съвсем приближена до роднина на шефа му в
правителството, няма как това да остане в тайна без единогласното
мълчание на медиите. Ако същият реши да урежда външния дълг на България
така, щото после някои фирми да са готови да му вдигнат паметник
или да му дадат поне медал, няма как това да се разбере без
помощта
на същите средства за масова информация. Те са избрали за свой
господар мълчанието и предано му служат.
Една национална медиа, специализирана да изтръгва сълзи на
умиление по Живковия живот или да пали искри в очите в изблик на
патриотична гордост заради едно-друго, се направи, че писмото на Едвин Сугарев не
съществува. То не съществуваше даже и като преглед на печата, когато
някой централен вестник се бе престрашил да отбележи темата.
Единствената дописка, която привлече нейното внимание, бе жалкото
коментарче, че Сугарев действал по поръчката на корумпираните
сили от правителството на СДС, уплашени от размаха и справедливия
гняв на първия обвинител.
Всъщност редакторите на въпросните
медии едва ли са се надявали, че могат да убедят читателите си в
подобни версии. Дори си мислим, че такива примитивни анонимки са
отпечатани без особен ентусиазъм. Реакцията на редакциите не е
нищо повече от изпълнение на поредната поръчка и издава същата недодялана
заканителна стилистика, така добре позната от писмата на същия
главен прокурор до редакцията на бившата “Демокрация”.
Когато излезе първото писмо на Едвин
Сугарев, някои казаха, че по това как ще реагират визираните лица,
медиите и институциите, ще проличи нивото на демокрацията у нас.
Ами този тест май вече бе проведен.
Извисен над медиите, институциите и отделните граждани, най-бързо,
смело и сръчно реагира Никола Филчев, пък макар и не лично, ами
чрез приближени.
Както се казва, останалото бе
мълчание. |
