ОЩЕ

13-11-2002

13 ноември 2002412:25 

Доган влезе в ролята си на балансьор

Започна пълзяща подмяна на вота

олкото повече наближава Прага, толкова повече се усеща нетърпението на БСП и ДПС да се разграничат от отговорността, която трябва да поемат за очертаващия се провал на Сакскобургготски. Оставката на вицепремиера Костадин Паскалев е само интродукция към оперетата, която вече сме гледали. Почти е сигурно, че и другият министър от квотата - Димитър Калчев, най-късно след Нова година ще бъде привикан от централата. Тези “независими” кадри на БСП ще трябва да бъдат лъснати, напудрени и натъкмени за местните избори догодина като още по-независими. И няма съмнение, че Калчев  едва ли ще се опъва повече, като се има предвид какво бъдеще може да го очаква в НДСВ, когато СВ си тръгне, а НД се парцелира на няколко секции, враждуващи помежду си.

емал Еюп от ДПС наскоро заяви в прав текст какви перспективи се очертават пред НДСВ. Според него, а значи и според лидера Ахмед Доган, най-късно през пролетта има голяма вероятност кабинетът да бъде сменен чрез синдикакален и обществен натиск.  От тона на г-н Еюп се разбира, че те ще се присъединят към “народната воля”. Същото, но със свои думи го съобщи и Румен Овчаров от БСП. Надали, рече той, следващият бюджет ще се прави от този кабинет. И допълни най-важното, квинтесенцията на замисъла: но при същото парламентарно мнозинство. Няма по-удобна фигура от тази. Защото в момента никой не иска парламентарни избори.

динствената последователна опозиция СДС излъчва слаби сигнали към обществото, да не кажем, почти никакви. Оценката  им за лошата процедура около продажбата на “Булгартабак” ги обедини с БСП, макар и с различни мотиви, но остана неясна като политическо послание. Да не говорим за разграничаването им от позицията на Европейската комисия решението за закриването на 3-и и 4-и блок на АЕЦ  да се вземе след експертна оценка. Ами нали европейските министри и депутати трябва да убедят своите общества, че страховете им от евентуална авария са напразни. Защото дори експертите им да са 100% сигурни в безопасността, политиците са тези, които  са длъжни да се съобразяват с настроенията на избирателите. А нас защо никой не ни убеждава в нищо? Колкото и голям прилив на патриотична гордост да предизвиква  атомната централа в душата на народа и лично в тази на Слави Трифонов, по-важното е дали тя е безопасна.

громната опасност за тоталното олевяване и дори окомунизяване на нацията се дължи на рехавата пропаганда на десния модел. Никой, ама абсолютно никой в момента не обяснява на електората от позициите на християн-демокрацията или на десния политически модел какво се случва в държавата. Именно за това единствената политическа формация, която може да носи отговорност и да иска предсрочни избори, не може да си позволи да го прави. Процентите според социологическите проучвания показват, че за СДС предизвикването на такъв вот ще е самоубийствено.

ярно, в момента БСП има добри шансове за  класиране във властта, но тя ги има именно защото нито едно от големите и сгромолясвания не се свързва с носенето на отговорност. Тя успя да се разграничи от всичките си провали, докато СДС се разграничи от успешния си мандат във властта.

нес те правят същото с изтеглянето на своите хора от властта на Сакскобургготски. И мислят отново да управляват, но както обикновено, под прикритие. Както се очертава, по обичайния  начин, когато  двете условия за беозтговорността са удовлетворени – хем да си близо до бутоните на властта, хем да изглежда, че нямаш нищо общо с тази  работа, за да не те накажат на изборите за неизпълнените обещания. Този лост от трети род се нарича ДПС. Ахмед Доган многократно е доказвал, че не е лидер на националноотговорна партия. Неговите движения в политическото пространство по никакъв начин не се отразяват на вота на избирателите му.

икога ДПС не е било в по-изгодна позиция да изпълни класическата си роля на балансьор. Сега обаче невидим. Дори не е необходимо овакантеното вицепремиерско място да се заема от човек на Доган. След напускането на Паскалев и лекото олюляване на кабинета, Доган ще има решителната дума ще пуска ли големите вълнички, вадейки Мехмед Дикме от кабинета, или ще се разберат с икономистите на НДСВ за  реконструкции и модернизации във вижданията на правителството накъде да се насочат някои парични потоци, свързани с радостни очаквания за идване на пари в регионите със смесено население. Тази т. нар. инвестиционна програма на ДПС е най-голямата енигма след загадката на Симеон за алтернатива на НАТО. Силното раздразнение на Доган от самостоятелните изпълнения на Велчев и Василев в приватизацията на “Булгартабак” и около предстоящата на БТК не са тайна. На няколко пъти той даде да се разбере, че за телекома няма да бъде така отстъпчив, както за тютюневия холдинг. В сегашната ситуация на несигурност премиерът Симеон може и да даде някой министър курбан на Сокола, но едва ли ще се размине само с тези дарове.

злизането на Паскалев от изпълнителната власт е първият сигнал, че ще се върви към пълзящ вариант “Беров”. Сакскобургготски е достатъчно неадекватен като министър-председател, тъй че спокойно може да продължи да има значението на бившия премиер, докато около него сноват неидентифицирани за избирателя субекти, за чиито интереси треперят лобистите от БСП и ДПС. В този смисъл изобщо не е необходимо да се иска вот на недоверие на кабинета, да се трошат пари за купуване  гласове на депутати, да се назначава временно или служебно правителство. Както се видя, настоящият кабинет също  има характер на доста служебен и временен, особено след като Паскалев си взе шапката и заряза вицепремиерстването си насред пътя. Той така беше и проводен във властта от БСП. За успеха на варианта “Беров” работи и фракцията на Кошлуков от НДСВ, който по възможно най-дърводелския начин се опитва да изглежда полезен на въпросните бизнесмени от клуб “Възраждане”. Но е много далече от възможностите на батковците от БСП и ДПС, които са натрупали огромен опит и безценна практика.

 това деликатно равновесие много ще зависи от Доган дали ще дръпне края на чердженцето на кабинета. Симеон има защо да се страхува от колационния си партньор.

нтересна фигура ще се получи, ако СДС реши да изпълни заканата си и да внесе такъв вот след Прага. Вариантът той да бъде подкрепен от БСП, ДПС и части от НДСВ, става все по-реалистичен. Това е възможно най-лошият сценарий за сините, които заявиха, че няма да участват в преструктуриране на политическото пространство. Ако обаче гласовете в подкрепа на Симеон не стигнат, смяната на кабинета ще стане по тяхна инициатива с най-много бонификации за БСП и ДПС. По този начин СДС ще бъде принуден да играе заедно с иначе участващите във властта политически сили, което ще заличи позицията им на опозиция и окончателно ще размие границите на отговорност.

о дори това да не стане, пълзящата реконструкция на кабинета вече е в ход.  Достатъчен  да поддържа неговата мимолетност е дори само страхът, че с едно духване от страна на Доган ще се срути крехката конструкция на властта и вече други, а не избирателите ще казват кой да ги управлява. До следващите избори. Когато отново е възможна подмяната на вота и предизборните споразумения да се превърнат в хартишки за развлечение на публиката.

ащо тогава толкова напоително говорим коя изборателна система била по-хубава – пропорционалната или мажоритарната? През изминалите години у нас сработваше само една –пазарната.