|
|
Скандалът с подслушването на политици и журналисти е само поредното мероприятие, целящо да отклони вниманието от нефункциониращата правораздавателна система, над която грозно 13 години стърчи пирамидата на недосегаемата главна прокуратура и нейния шеф Никола Филчев, гражданин извън всяко подозрение по статут. Смешно е депутатите от този, а и от предишните парламенти, да твърдят,
че цялата тази работа е заложена в далечната 1990 и това е положението, Ленче. Да, вярно е, че те изработиха това недомислие, но какво пречеше то да се поправи след това? Абсолютно нищо не пречеше. Освен едно – страх. Дори ако приемем, че повечето политици няма защо да се страхуват от гнева на Темида, те никак не могат да бъдат спокойни от медийно окепазяване.
В гилдията се знае, че помията, която се изля върху Иван Костов, бе планирана и добре платена акция. Когато периодичното вадене на делото “Сапио” (подробно анализирано документ по документи в “Демокрация” и с доказана несъстоятелността на обвиненията) омръзна на публиката, в действие влязоха откровените лъжи, инсинуации и стоварването на всички възможни грехове под небето на сините. Един
всекидневник, известен с това, че хвалеше СДС до припадък, а след това също толкова бездарно и тъпо ги плюеше, веднага след съставянето на втория кабинет на Костов започна такъв безпримерен черен пи ар, какъвто и Мао Дзе Дун не е предприемал в Китай срещу империализма по време на “културната революция”. И може би една от причините за кризата в СДС е, че някои от известните фигури там оставиха всичко това без реакция, вероятно защото си мислеха, че това ще им
помогне да овладеят вътрешната власт. Те не защитиха своя лидер и управлението на ОДС, с което отвориха вратата за клеветите срещу себе си. Костов може да има много кусури като кадровик, но той е политикът, който има най-големи заслуги за датите за присъединяването ни към НАТО и ЕС и за издигане престижа на България. С тези победи за страната днес се кичи и президентът Георги Първанов, избран незнайно защо и за мъж на годината. Малко преди фанфарите той все пак
успя да скрие на недостъпно място за иначе разсеяната публика своя заместник, вицепрезидента Ангел Марин, също известен борец за членството ни в алианса.
Всичките тези неща не са лирични отклонения от темата за прокуратурата. В масираната акция срещу Иван Костов и СДС изникна онзи пореден бръмбаргейт, чийто обект на подслушване се яви самият главен прокурр Никола Филчев. Бе доказано по безспорен начин, че бръмбарите са поставени още по времето на Тодор Живков в жилищна кооперация на БОДК, в която по-късно бе настанен и доц.
Филчев и май изобщо не били ползвани, но това в случая не е от съществено значение. Идейката бе прозрачна като планински ручей: да се дигне по медиите вой до небесата, че правителството на Костов подслушва главния прокурор, да го вбесят, което не бе никак трудно, та той да почне атаката срещу кабинета.
Акциите за подслушването на политици не са израз на воайорство от страна на главния прокурор, а са поръчки от другите две власти. Не заради борбата с престъпността бе изваден и запис със СРС на бившия главен прокурор Иван Татарчев, когато се оказал на една софра с известния кърджалийски бандит Ерджан Рашид – Роко.
И тук трябва да си зададем въпроса – а всъщност има ли у нас истинско разделение на властите? Нека не избързваме с отговора. Защото функционирането на тези институции е възложено главно на морала. И се налага за стотен път да се припомнят думите на Адам Смит, че моралът е хубаво нещо, но на него не може да се разчита в устройството на държавата. Необходими са надеждни механизми
за отстраняването на повредите и течовете в структурите на властта. Тези механизми трябва да гарантират на обществото, че ако някой политик или магистрат внезапно се чалдиса, има начини да бъде изваден от властта. Дефектите на българската държавна машина показват, че у нас такива механизми няма.
Твърде показателни са думите на Йордан Соколов пред Националния съвет на СДС, цитирани от Едвин Сугарев. Там г-н Соколов е споделил пред разширеното ръководство на синята партия, че било безумие да се предизвиква главния прокурор, когато си в опозиция. Казано с думи прости, главният прокурор може да си отмъсти на политиците, които се опитват да клатят стола му. И вече 13 години
те предпочитат да са заложници на г-н Татарчев или г-н Филчев, или на който и да е друг.
Този политически покер блокира цялата система на демократичното разделение на властите и тяхното нефункциониране се усеща особено остро при слаби правителства, каквото е сегашното. Отделните игри между МВР и прокуратурата само подсилват драматургията. Матрицата обаче трябва да се заложи в конституцията. За да се поправи тя, е необходимо квалифицирано мнозинство в НС. А за да
има такова, избирателите трябва да си отварят очите. Защото е очевидно, че сегашното мнозинство плюс няма такъв капацитет.
Защото и ние, като четвърта власт, още дълго ще премятаме отделни детайли от произведенията на сбърканата матрица и ще забавляваме публиката с речите на премиера. Но вече не е смешно. Западни дипломати бяха принудени да излязат от приетия тон и да ни кажат ясно: поканата си е покана, но има още една врата, която може и да не се отвори за страната ни. И за да не се заблуди
случайно някой какво са имали предвид, те го казаха в прав текст – реформирайте съдебната система.
Този път обаче няма никакво съмнение: номера от сорта, че ще обогатяваме световния опит с някакъв особен, специфичен, национален принос с китка зад ухото, няма да мине. А ако мине, значи заветната цел на една друга държава е постигната. Нейните официални представители не се уморяват да ни напомнят непрекъснато каква грешка правим с НАТО.
Като се върна от посещение в тази велика страна, нашият премиер каза, че мечтаел да полови риба на Байкалското езеро веднага като поутихнат нещата след НАТО. Няма съмнение, че е дошло времето да се отдаде на заслужен отдих. |
