ОЩЕ

07-10-2002

6 октомври 20024 Много викане и никакво чуване

"Банкеръ"

Попитали гражданин какво е мнението му за приватизацията на "Булгартабак".

А той отговорил: "Не ме интересува. Аз не пуша."

ова не е анекдотична случка, а израз на обичайната обществена нагласа по повод най-шумното икономическо (че и политическо) събитие за изминалите няколко месеца. Не че българинът е по-глупав от французина и не знае какво е приватизация. Но резигнацията му изразява умора и пасивен протест към Онези Горе.

ипсата на смислен диалог с властимащите постепенно го отблъснаха от държавата и от целия неин инструментариум. Във всяка публична тема той съзира само малкото квадратче на собственото си оцеляване. Тази резигнация в последните проучвания се наблюдава у повече от половината гласоподаватели, които заявяват, че няма да гласуват. По-лошото е в тенденцията недоволството от политическата класа въобще и по принцип да се увеличава. Разочарованите от НДСВ обаче не пълнят рейтинга на друга политическа сила, а просто заминават в графата "без мен".

ри откриването на есенната сесия на парламента лидерите на СДС и БСП независимо един от друг подчертаха този факт в изказванията си. Диагнозата обаче сама по себе си не лекува. Опасният синдром на дълбока апатия може да зарази големи слоеве от обществото, да блокира жизнеността на нацията и да се пренесе към висшите сфери. Ако хората в развитите страни не знаят как се казва президентът им, това не намалява ефективността на президентската институция и изобщо на политическата класа там. У нас обаче тази връзка все още е жизненоважна за оцеляването на нацията. Защото ние нито имаме изградено гражданско общество с работещи институции, нито пък т.нар. политически елит в основната си част е нещо повече от масовка във временна светска суматоха.

ного показателно е затрудненото общуване между политици и нация около проблема със сроковете за затварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". На пръв поглед човек може да остане с впечатление, че май се води някакъв диалог между представителите на Европейската комисия и българските политици. И сигурно е така, но в публичното пространство той прилича на приказване по развален телефон. Петнадесетте членки на ЕС, САЩ, Канада и Япония твърдят, че реакторите трябва да се затворят в договорените срокове, защото са опасни. Ние противопоставяме аргумента, че няма да ги затворим, защото са наши. Гражданинът слуша този словесен двубой и в душата му се надига справедлива вълна на гняв срещу проспериращия свят, който иска да ни измъкне кокала от устата. Истината, която, както обикновено се случва, е някъде по средата, просто бива забравена. Главният преговарящ Меглена Кунева се опита неколкократно да внуши на българските политици, заети около темата "Козлодуй", защо е необходимо дебатът между нас и 18-те развити държави около сроковете за затварянето на четирите блока да се води на едно ниво - експертно. Защото ако ние успеем да убедим западните представители, че няма риск от удължаване на сроковете за затварянето им, на тях ще им е по-лесно да убедят съответно своите общества в това. Ама и тази линия бе обяснявана в странна последователност, така че емоциите пак да победят разума. Дали е случайно?

ъкмо затова и леко екстремното искане на СДС да се настоява закриването на III и IV блок да почне след приемането ни в ЕС е отново излизане извън плоскостта на експертното говорене. Особено преди решението специалисти от Европейската комисия да се произнесат дали има, или няма риск от продължаване на експлоатацията им.

екорд в разноезичието между общество и политици отбеляза темата за унищожаването на ракетите СС-23. Появата на експерти обаче не само не разведри обстановката, а я влоши допълнително. Защото политиците говореха едно, друго казваха експертите, а народните "будители" - трето. Вярно, специалистите много се постараха да обяснят на населението на с. Змеево с тънкости всичко около химията по изгарянето на въпросните бойни глави и екологичната безопасност. Змеевци обаче не се трогнаха особено и до последно настояваха експериментът да се изнесе извън пределите на родния им край. Вероятно защото не всички жители на селото са отличници по химия и малко отбират от глави на ракетни комплекси. Тежестта на научните аргументи се оказа слаба ракия пред масовия страх, подклаждан на местно ниво от група неизвестни еколози. Още повече че политиците никак не се опитаха да подпомогнат учените и отново преповториха аргументацията, която използват отколе около темата "Козлодуй": или НАТО - или ракетите.

о тази причина започва ново действие по същия сценарий около унищожаването на ракетите "Фрог", този път край великотърновското село Беляковец. В случая няма никакво значение фактът, че изгарянето на СС-23 мина без последици, на финала дори бе отбелязано импровизирано тържество. Нови протести и нова жива верига ще запречват пътя към полигона, докато всички големци не се изнесат от района. Самият председател на Българската академия на науките акад. Иван Юхновски направи опит да убеди местните хора, че няма опасност за тях и посевите им. Дори при най-елементарен размисъл всеки можел да стигне до извода, че тровенето на великотърновци от изгарянето на тонове оловен бензин чрез автомобилния транспорт е несравнимо по-опасно от унищожаване на ракетите по метода "изгаряне", каквато технология възнамеряват да приложат експертите. Колкото и да се стараеше академикът, жителите на селото настояваха, че ще бъдат нанесени непоправими щети на здравето и околната среда. Очевидно вавилонската кула на българския дебат ще продължи в ново издание при унищожаването на ракетите "Скъд".

ое направи от селяните от Змеево и Беляковец, както и населението в Северозападна България по време на войната в Югославия през 1999 г. еколози фундаменталисти? По всичко личи, става дума за недоверие. Нещо се е скъсало или никога не е било вързано между политическата класа и обществото. А може би причината е по-дълбока - почти 12 години общественият дневен ред остава непроменен. Той се състои от три точки: безработица, ниски доходи и борба с престъпността. В първата половина на периода третата точка беше първа, а първата трета. Но това едва ли има голямо значение.