ОЩЕ

13-10-2002

21 август 20024 Задава се нов политически тотализатор

В един фантастичен разказ наш съвременник се връща с машина на времето в отдавна отминала епоха. Без да иска обаче настъпва една пеперуда. Отново идва в своя свят и в своето време, но усеща, че уж всичко си е на мястото,  пък е някак си абсурдно. Вглежда се по-детайлно в нещата открива, че навсякъде е настъпила промяна, диктувана от нездравомислието. За ръководител на държавата е избран пълен идиот, който в нормални условия щеше да е само комичен епизод в предизборната надпревара. Той е убил неволно само една пеперуда, но е нарушил причинно-следствената връзка между миналото и настоящето. Светът е станал по-грозен, по-непредвидим по-и алогичен.

ъщото чувство на абсурдна действителност витае в българското обществено пространство днес. Уж  всичко си е на мястото, пък някак си не е. Смачкан е зародишът на гражданското общество и е разбъркана политическата логика. Онова, което щеше да изглежда недопустимо в нормални условия, сега се приема за естествено. Сакскобургготски се оплаква от ролята си на премиер пред испански вестник, все едно че снаха се жалва от лоша свекърва пред комшийка. Министър Димитър Калчев незаконно лобира за изгонения от страната Майкъл Чорни и съмнителните във всяко отношение “капиталисти” от кръга “Възраждане”. Главният секретар на МВР Бойко Борисов разиграва крупни летни екшъни с предизвестен финал. Цялата страна е озвучена от престрелки. Наркодилъри и техните адвокати се хилят от първите страници на родните газети. Медийни звезди калъпят постановки, според които главният виновник за пълната немощ на това правителство трябва да се търси в четирите години управление  на ОДС. Няма  минало, една голяма празна дупка зее зад историческата  1997, където са концентрирани всички  причини за всички следствия от тук до веки веков. Амин.

якой може да си мисли, че понеже  сме стъпили веднъж в правия път, все някак  криво-ляво ще долазим до обетования бряг и есенес, макар и с известно отвращение, ще ни пуснат в НАТО. Пък по-нататък току-виж – хоп и в Европейския съюз. И може би щеше да е така, ако ние наистина се движехме в тази посока, па макар и тътрейки се, и лазейки, и спирайки, но в една определена посока.

ко някой не е забелязал, нека се озърне и види, че ние вече повече от година не се движим, а се връщаме обратно. И то не яваш-яваш, а стремително и неотклонно. С огромно старание се работи за унищожаване на доверието в политическата класа въобще. А когато липсва  логика, всеки може да участва в политическия тотализатор и да удари шестицата. В момента почти всички обществени медиатори са настроени критично към правителството.  Не защото то не го заслужава, а по съвършено различна причина. А тя е проста: да бъде заглушен гласът на опозицията, защото кабинетът така и така сам ще си падне. В задграничните си интервюта царят недвусмислено намекна, че премиерстването вече му е писнало. Човекът-рейтинг Бойко Борисов бе още по-откровен като каза, че кабинетът се клати. В общия хор най-силно се откроява фалцетът на БСП, който трябва да заглуши съмнението, че те все пак са на власт заедно с ДПС. Какво тук значи някакво си  коалиционно споразумение?  Да не би Ахмед Доган да не е в състояние да излезе, когато му е угодно, както не веднъж е доказвал? Или БСП да не умее да управлява задкулисно, както показа по времето на Беров? В техните кабинети властва друга сила – тази на спонсорите, на невидимите лица. Просто идва един момент, когато инвестициите в политиците трябва да дадат съответния резултат.

 очевидно това време вече е настъпило. Защото колкото и да критикуват правителството като цяло и по принцип, платените рупори стръвно бранят интересите на бащиците. Това подсказва поне две неща: готвят се рокади в правителството като временна мярка за удържане на срутването. И второ, Сакскобургготски очевидно вече е станал неудобен за целите, които са му възлагали. Големият провал се нарича “Булгартабак”. Тук интересите на Симеон, респективно на принц Кирил, се разминават с тези на Калчев, респективно на Чорни и Доган. Няма да е пресилено дори да се каже, че проектът “цар-премиер” дойде именно заради тази сделка, че той бе замислен в лабораториите на онези среди, които се пръкнаха след официалното разформироване на КГБ. Техните български покровители сега са на светло, те са самата власт. Нямат никакво значение различните течения в царското движение, защото отделните водовъртежи няма да отклонят главния поток на замисъла. И ако задачите, поставени на това правителство (не от избирателите, горките, а от вековното упорство да бъдем задунайска губерния), не минат по плана, на сцената ще излезе БСП с цялата си прелест. И не с избори, а по онзи изпитан начин отпреди девет години.

остатъчно време, за да забравим и да повторим абсурда със смачканата пеперуда.     

Б. ред.: Статията е предоставена за отпечатване и в "Про&Анти"

От същия автор:

25 юни 20024 Очарованието на безхабериетоа

4 юли 20024 Защо царските депутати трябва да последват Камен Влахов

14 август 20024 Симеон почти приклюци с обединението на нацията

18 септември 20024 Мравешката конфедерация чака Прага