|
|
Вчера
в зала 10 на НДК се проведе семинар на тема ,,Маргарет
Тачър и изкуството на политиката”,
организиран от Форум ,,Българка”. Лектор беше Светослав Малинов,
преподавател в катедра ,,Политология” на Софийския университет и
главен редактор на сп. ,,Разум”. Семинарът бе посветен на
издадената наскоро трета по ред книга на Маргарет Тачер,
озаглавена ,,Държавническото изкуство” (,,Statecraft”).
Припомняме, че г-жа Тачер е родена през 1925 г. и по образование е
химик и юрист, специализиран в областта на данъчното право. През
1975 г. тя наследява Хийт като лидер на британската Консвервативна
партия и през периода 1979-1990 г. заема премиерския пост във
Великобритания. Тя е първата жена министър-председател в Европа и
единственият британски премиер, който през
XX
век печели три последователни мандата и с това става най-дълго
прослужилият на този пост политик след 1827 г. През 1992 г.
английската кралица я прави баронеса на Кестийвън.
Светослав Малинов определя Маргарет Тачер като фигура, която
обединява десницата по света. Анализът на нейната политика води до
формиране на възгледи, сред които ясно се откроява разликата между
дясно и ляво според това дали и доколко политическите решения
биват одобрявани. Причината отчасти е в това, че стилът на Тачер
не е консенсуален, а лидерски. Тя не се опитва да примирява
различните позиции в обществото, не се стреми да следва плътно
конюнктурно възникващите обществени настроения, а да е адекватна
на своето разбиране за това кое е добро за държавата. Поради това
и оценките за нейната личност са противоречиви и ярко емоционално
натоварени.
Според
Малинов обща черта на десните лидери изобщо е, че обществата ги
обичат и мразят с особена интензивност, която надминава дори
силата на чувствата към левите вождове. Обективен факт в
политическата история на Европа след Втората световна война е, че
до десни държавници като Конрад Аденауер, Хелмут Кол, Уинстън
Чърчил и Маргарет Тачер не може да се разположи конкуриращ ги по
значимост ляв политик. За България изводът е верен по отношение на
Иван Костов, чието политическо водачество е от същия тип, макар и
различно по мащаб и съдържание. За този стил е характерна
убедеността на лидера, че личната му политическа визия е вярна и
решимостта тя да бъде последователно и твърдо следвана, независимо
от непопулярните решения, до които може да доведе.
Тази
типична и оригинална особеност на десните лидери е пряко следствие
от ценностната основа на тяхната политика. Те споделят
разбирането, че човешката природа има исторически устойчиви
потребности, каквито са общото съжителство, нуждата от сигурност и
пр. От тези потребности израстват фундаментални ценности с
универсално и безалтернативно приложение, които са се утвърдили
като ценности на демократичния капитализъм. Сред тях са частната
собственост, върховенството на закона, защитата на човешките
права. Моралната характеристика на дясната политика е в
ангажимента тези ценности да бъдат последователно отстоявани за
доброто на обществото. И тъй като те противоречат на тоталитарните
доктрини (комунизъм и националсоциализъм), дясната политика по
определение е антикомунистическа и антифашистка.
Ясната
нравствена мотивация на десните политици е причината те да
провеждат ясна политика и да оставят ясно определимо политическо
наследство. За разлика от левите лидери, резултатите от чиито
управления много трудно могат да бъдат формулирани.
Различията между дясно и ляво могат да бъдат проследени, когато се
съпоставят дясното и лявото обяснение за причините и резултатите
от Студената война и събитията от последните 12 години. Според
представителите на ляво ориентираната ревизионистка школа
Студената война завършва без победител. Съветският политически
елит е избрал път на демократични реформи и е позволил, т.е. не е
пречил, на сателитите си да се демократизират. В този смисъл бе и
изказването на Михаил Горбачов, че той именно е ,,дал България на
българите”. Студената война дискредитира комунизма само в
най-уродливия му сталински вариант, но той остава еднакво валиден
на демокрацията като идеология. Според ревизионистите светът след
Студената война търси равновесие между ляво и дясно, защото е
свободно пространство за обмен на идеи. Ревизионистите обаче не
могат ясно да обяснят как се е осъществявало взаимодействието
между двете суперсили през Студената война, кое, как и къде е
започнало в нея.
Други са изводите на Тачер. Горбачов си мислеше, казва тя, че ще
реформира комунизма, а ние искахме да го унищожим и успяхме.
Студената война има категоричен победител в лицето на
дясномислещите хора и завършва с капитулацията на автентичното
ляво. Най-неопровержимото доказателство за този извод е масово
усвояваният от съвременните леви
партии
стил на копиране на всичко, що е дясно, от идеите до говоренето.
Според
Малинов от дебата в левицата е очевидно, че марксизмът няма да
оцелее през
XXI
век дори като понятие. Оттук и болезненият въпрос какво е останало
от лявото и какво всъщност е ляво, който звучи особено сполучливо
на английски: What
is
left?
Провалът на левите след Студената война ги оставя унизени, без
ценности и неспособни да предложат алтернатива на дясното. За да
оцелеят, те се отказват от идентичността и корените си и започват
да паразитират върху десните идеи. Резултатът е повърхностната и
популистка теза, че левите ще правят всичко, каквото правят
десните, но с повече съчувствие, т.е. ,,социално”. Левият политик
полага огромни усилия да изгради имидж на състрадателен, топъл и
отзивчив човек, а десните политици да представи като
нечувствителни, студени, коравосърдечни и необщителни. Този подход
подменя съдържателния политически дебат с конюнктурна надпревара
чий стил е по-привлекателен и маскира тъжната истина, че левите са
останали без аргументи в реалната политика.
Имитацията на дясното от лявото води до привидно замъгляване на
разликите между тях. Тя създава впечатление за политическо
обезличаване на дясното и за безпринципност в политическия живот.
Яснотата на политическата стратегия, яснотата кой за какво решение
каква отговорност пред кого носи, яснотата на разбирането за
политическа добродетел се губят в псевдодебат кой политически стил
е по-морален. Според Светослав Малинов на така зададен въпрос в
политиката не е възможно да се отговори. Историческият анализ
показва, че който прави ценностна политика, никога не говори за
морал в политиката.
Следващата инициатива
на Форум ,,Българка” е семинар на тема ,,Българският национален
интерес”, който ще се проведе на 26.02.2003 г. в зала 10 на НДК от
17 часа. Лектор ще бъде историкът и бивш министър на образованието
Веселин Методиев. |