Изборите за кмет на най-голямата по територия община в България Своге спечели, и то от първи път, както се очакваше, фаворитът на доскорошния кмет и сегашен областен управител от квотата на ДПС. Победителят е неговият довереник, на когото сегашният областен и бивш дългогодишен кмет прехвърли преди няколко години двайсетината си фирми, за да се вмести формално в рамките на закона. Сред фирмите са и основните, през които минават парите на общината. Новият кмет е и концесионерът на

Сво-бо-да! Да де, и права.

сметосъбирането в общината, за която доклад на Сметната палата за миналата година

установи, че е незаконосъобразна и нецелесъобразна едновременно. А селяни около Своге протестират заради разпродадените по неясно ценообразуване общински гори от сегашния областен управител в качеството му на кмет... Въпреки това в Своге гласуваха за човека на "областния". Хората го слушат, "той наля много пари в Своге", мотивират се избирателите, признават го и в щабовете на съперниците му от БСП и НДСВ.

"Гласуват свободно хората, какво повече!"

ДПС привлича в редиците си хора с икономическа мощ, без да се интересува как са я набрали. Даже предимно хора, създали "бизнеса" си със съмнителни средства. И без никакви притеснения за погазена принципност, прескачане в противоположни по идеи партии и прочие глезотии. Примерът с областния управител на Софийско, който продиктува изборите в събота, е показателен. В Своге ще чуете, че той е сред основателите на прословутия ВИС-2 в района, после основавал ВМРО, сега е фаворит на ДПС. Янко Станев, който стана причина стотици варненци да напуснат СДС от срам, че им е лидер, заради нечистоплътно урежданите си икономически интереси, сега е гръбнак на ДПС по Северното Черноморие. Фидел Беев стана причина Велинград да бъде наричан Беевград. Те са етнически българи, привлечени в партията на Доган при абсолютното спазване на пазарния принцип: стават водачи на изборни листи на ДПС, при условие че осигурят определен брой гласоподаватели, като сами подбират средствата за целта. А средствата ги видяхме на последните парламентарни избори:

- или с автобуси с екскурзианти, разчетени да запълнят липсата на традиционни избиратели на Доган в определени райони;

- или със средствата на моркова и тоягата, прилагани спрямо цели селища.

И двата метода, но особено вторият налага Доган да привлича само или предимно икономически състоятелни поддръжници. Те осигуряват парите, той - политическата им кариера, необходима им за умножаване на парите и оттам - за владеене на гласоподавателите. Това е средството за превръщането на партията ДПС в национална. Когато "Чистотата", ВиК, комунално-битовите услуги са в ръцете на един човек, ще му целуват ръка не само метачите по улиците с надписите "Беев и Беев" по дрехите. Осигурява им работа човекът. Какво значение има за тези хора или за жителите на Своге, които могат да останат без вода, че там трудно може да се посочи сделка с общинска собственост, която да е напълно законна. Или от която да не е извлякъл облага или кметът, или някой от обкръжението му. Вместо да се сезират прокуратурата, областната управа, всевъзможните антикорупционни комисии, виждаме очно обратното: кметът, осъществил концесията за боклука в Своге в разрез със закона, става областен управител, а концесионерът става кмет! С благословията и по настояването на партията от управляващата коалиция ДПС.

Този модел укрепва

паралелно с клетвите срещу корупцията

в навечерието на присъединяването към ЕС, когато се очаква многократно увеличаване на финансовия ресурс към страната. "Сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са... или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка... Така се прави политика, иначе няма..." Така, с поразяващо хладнокръвие Доган описа модела няколко дни преди последните избори, а откровението му, че всяка партия си има обръч от фирми, се превърна в логото на българската партийна система. БСП и НДСВ изобщо не се възмутиха. Напротив - президентът стана архитект на тройната коалиция, без да сметне дори за необходимо да мотивира защо без ДПС не може да има управление в България, след като изборните резултати сочеха и друга възможност. Така, вместо да бъде използван моментът за старт на рушенето на олигархичния модел, на който Доган не се притеснява да бъде и строител, и апологет, този модел беше циментиран с превръщането на ДПС в самоподразбиращата се партия на властта.

Затова и

няма да се сезира прокуратурата,

каквито и сделки да сключват обръчите от фирми на Доган. Още по-малко пък ще го направи, след като новият главен прокурор бъде благословен от управляващите партии. Доган не дава консенсуса си даром. Нито пък има надежда парламентът да промени изборните закони така, че да сложи край на абсурда местната власт да се определя от живеещи извън страната хора и на узаконеното беззаконие, извършвано повсеместно по време на избори.

Така, лека-полека заживяваме сред един позорен фарс, претендиращ да е изборна демокрация, проявяващ се чрез пресметнатия до район, община и село (спомнете си пак за екскурзиантите) диктат на "обръчите" и все по-формалната свобода на избора. Когато лъжата и безсрамието се издигнат в основно средство за докопване и удържане на властта (без която няма икономически просперитет за "нашите"), на избори ще гласуват предимно несвободните, в смисъл страхуващите се за хляба си хора.

За легитимирането и укрепването на модела "Доган" БСП ще плати скъпо, но ще плати и НДСВ. И двете политически сили ще трябва да "благодарят" за това на президента Първанов. Освен ако порочният модел не е единствено възможният по презумпция - просто това е българската политическа класа.