Колкото и
да му се иска на човек да бъде благонамерен към
ангажираните в борбата с престъпността институции, няма
как да си замълчи възпитано, след като им чуе говоренето
по темата. То не бяха мерки, споразумения за
сътрудничество, актуализиране на анализите, екипи,
закани, списъци. То не бяха срещи, заседания, разбира
се, обявявани като медийни събития, камери, микрофони,
репортерски блъсканици, за да бъде запечатан всеки звук
на високите фактори в битката с мафията - ръководителите
на МВР, прокуратурата и следствието. Тази пародия на
дейност продължава години и се изчерпва с говорене -
едни и същи приказки, изричани задължително с апломб и с
безадресен укор за несвършеното, за което се вземат
поредните нови стари мерки.
Класиката...
...и нейните
посткомунистически превъплъщения на Баланите десетилетия
по-късно. Вляво - покойният Илия Павлов. Вдясно - не
смея и да ги знам поименно
Сбирката
на шефовете на МВР, следствието и прокуратурата в
понеделник сътвори поредната медийна гюрултия,
предшествана от друга, подготвителна, че щели да
съставят списък с лицата с повече от три висящи дела.
Така щяло да се тръгне "към изчистване на случаите"
(какъв израз само) по думите на вътрешния министър. В
понеделник след срещата при главния прокурор се оказа,
че списъците ще са два - единият с дела за тежки
престъпления на организираната престъпност, другият за
лица "с много висящи дела".
Извън
въпросите какъв е за обществото смисълът на тези
списъци, след като те служат единствено на съставящите
ги институции, и защо ни се представят като новина за
дейността на въпросните институции в централните новини
на деня, срещата при главния прокурор роди и стъписващ
нонсенс - министърът на правосъдието щял да бъде
приканен да въздейства чрез инспектората си да бъдат
ускорени делата в съдебната фаза. Интересно как при
сегашното конституционно устройство си представят
инспекторатът да въздейства на независимата съдебна
власт да решава по-бързо делата! А и странно защо
шефовете на следствието и прокуратурата не поискаха
намеса и надзор и за себе си от инспектората на
правосъдното министерство, а само за съда - нали и те са
част от съдебната власт!
Прокуратурата, следствието и МВР ще направят най-сетне
нещо с практически ефект, ако понамалят празните
приказки за пред телевизиите и се захванат за работа:
всекидневна, професионална и, това е особено важно, по
правилата, записани в НПК. Проблемът не е толкова в
това, че пропагандното говорене за кураж, воля, смазване
на престъпния свят и прочие али-бали уморява и отблъсква
хората не само от правоохранителните институции, а и от
обществена ангажираност въобще. По-страшният проблем е,
че показната активност не води до пробив в борбата с
престъпността. Ослепителна илюстрация за празните,
безсмислени обороти в дейността (по-точно в говоренето)
на полицията и прокуратурата ни поднесе главният
секретар на МВР в понеделник след срещата при главния
прокурор - той обяви, че Ангел Димитров-Чората (който
умря при задържане от маскирани полицаи в Благоевград)
трябвало да бъде арестуван заради наркоразпространение.
Сега вече няма значение, но ако Чората беше останал жив,
думите на ген. Илиев нямаше да бъдат потвърдени от никой
съд. Просто е прегазен тотално НПК, без който никой
процес в никоя фаза не може да се придвижи, колкото и
срещи да се провеждат при главния прокурор. В конкретния
случай ето защо:
-
полицията претърсва дома на Чората - протокол няма
(както изисква законът), прокуратурата мълчи
-
полицията претърсва хотела на бащата на Чората -
протокол няма, прокуратурата мълчи
-
полицията задържа Чората, а ген. Илия Илиев твърди,
че в автомобила му е намерен кокаин - протокол няма.
Ами след
като протокол няма, говоренето и на най-мощния и решен
да смаже престъпността вътрешен министър, главен
секретар на МВР, главен прокурор (сегашен, предишен,
бъдещ), ако ще и да са предадени по всички световни
телевизии, имат смисъл само за "лаф да става".
Такава ни
е битката с мафията. |