|
Както при
почти всеки проблем в България, и темата за страха на
очевидците на престъпленията да свидетелстват пошумя по
страниците на вестниците и затихна единствено под формата на
взаимни обвинения между МВР и адвокатите на обвиняемите. Както
всеки път една от дежурните идеи за изход е "да се промени
законът". Какво точно да му се промени и реалистично ли е
промяната да устройва точно оня и само него, който настоява за
нея, е въпрос, над който никой не се задълбочава. И понеже
поводът за последните коментари около страха на свидетелите
бяха материалите, които
главният
секретар ген. Бойко Борисов представи на премиера и президента
за оказване на натиск над свидетели от страна на адвокати,
струва си да се вгледаме първо в тази стъпка на генерала.
По силата на Наказателния кодекс
оказването на натиск над свидетел е
престъпление срещу
правосъдието
ако вече е започнало
предварителното производство. Натискът въобще, дори
потърпевшият да не е станал свидетел, е също престъпление от
общ характер и неговата тежест се определя от характера на
употребените средства. Щом е така, мястото на доказателствата
(данните, сигналите), които Борисов е занесъл на премиера и
президента, е в прокуратурата. Те сигурно са представени и
там, но този начин на действие - с шум и взаимни обвинения,
обрича на провал начинанието. Щом като МВР е разполагало с
данни за натиск над свидетели, вярната реакция на генерала е
друга: от момента на установяването им (а не сега, когато
40-ина очевидци отказаха да разкажат пред полицията за
покушението срещу Киро Японеца) да не остави на спокойствие
съответната компетентна прокуратура и самия главен прокурор,
докато не изправи пред съд или поне не предизвика
дисциплинарна санкция за замесените адвокати от техния
адвокатски съвет. А прокуратурата да не остави на мира главния
секретар на МВР и подчинените му служби, докато събраните
доказателства не придобият оня процесуален вид, който да
осигури резултат от внасянето им в съда. Досега не се е чуло
главният секретар да има някакви претенции към работата на
прокуратурата по преследване на натиска над свидетели, затова
пък често се чуват укорите към другите гилдии.
Останалата част от спора защо се
страхуват свидетелите е по-скоро декорация и сеир за медиите,
тъй като във взаимното надвикване все някой ще си поизтърве
нервите и ще влезе в челните заглавия; а не е изключен и
по-лошият вариант - заинтересувани кръгове да използват
скандала, за да опитат да прокарат някоя поправка в законите,
която само на пръв поглед устройва бързото наказване на
престъпленията. В конкретния спор
проблемът избяга
от адекватно обсъждане
защото, от една страна, ген.
Борисов го адресира едностранчиво (само към адвокатите), от
друга - допусна, че може да се произнасят присъди и без
обвиняемият да се е запознал с всички показания срещу себе си.
(Последният извод произтече от оплакването на МВР, че дори и
адвокатите да не знаят имената на анонимните свидетели, от
показанията по делата можело да се отгатне кои са те.)
Адвокатите чрез своя управителен
орган само това и чакаха - ген. Борисов да допусне някоя
непрецизност, за да изместят на свой ред проблема. Да, според
НПК те нямат достъп до имената на анонимните свидетели. Но е
публична тайна и друго - че адвокати (не адвокатите!) са
посредниците в усъвършенстваните до висше изкуство корупционни
схеми за предлагане и вземане на подкупи в средите на
съдебната система, включително и в осветяването на анонимните
свидетели. "Ами хванете ни" - този е железният аргумент на
незаловените и той ще е такъв, докато не бъде осъден или поне
разобличен поне един жрец на защитата на правата на
обвиняемите с непозволени от закона средства. Този е изходът и
участващите в спора го знаят. Страхът на хората да
свидетелстват за видените от тях престъпления е отражение на
срива на доверието
в основните стълбове на държавата
- полиция, следствие,
прокуратура, съд.
Има и друго, помощно решение на
проблема, и то е във волята на професионалната общност на
адвокатите да чистят собствената си къщичка от
недобросъвестните. Очаквахме, че в декларацията на Висшия
адвокатски съвет ще фигурира и някоя дума за това дали са
получавани при тях сигнали срещу техни колеги за натиск над
свидетели и налагани ли са дисциплинарни наказания за такива
случаи, въобще за какви прегрешения се наказват адвокатите...
Но да се върнем на желанието на
силовите органи със законови ограничения на достъпа до
класифицирана информация да стимулират свидетелите да дават
показания. Това е илюзия, непознаване на основни принципи на
правото. Не може да се произнасят осъдителни присъди, без
адвокатът да се е запознал с всички доказателства, включително
и с показанията на анонимните свидетели, обратното би
означавало неравнопоставеност на двете страни в наказателния
процес. Решения могат да се търсят само извън този
незаобиколим принцип. Непростима манипулация на общественото
мнение е да се твърди по радиа и телевизии, че депутатите не
искали да решат проблема, като приемат такава промяна, която
да ограничи това право на защитата.
Друг е въпросът за злоупотребата
с това право.
Но ако един адвокат
злоупотребява, това съвсем не означава, че трябва да бъде
отнет достъпът на защитата от класифицираната информация по
делата. Ако адвокатът наруши закона, има полиция и прокуратура
- както за всеки гражданин, който върши безобразия. Въпросът е
да бъде "заловен".
"Залавянето" е трудно не само
защото "полицията е некадърна", а защото
корупцията е
средството за измъкване на информация
за свидетелите във всички звена
на досъдебната и извънсъдебната верига - полиция - следствие -
прокуратура - адвокат. Доказателства ли? Делото "Валтер
Папазки" за убийство, което не случайно девета година не
приключва, придоби голямата си слава именно с натиска над
свидетели, извършен с участието на защитника. Материалите за
обработката на свидетелите бяха отделени в паралелно дело и от
тях се видя, че още преди да е приключило следствието, "някой"
е предал на защитника протоколите с разпитите на анонимните
свидетели, а в досъдебната фаза този някой е или следовател,
или прокурор; че в хотел "Радисън" в София и в ресторант
"Атлантик" във Враца двама мъже заедно с адвоката обработват с
цивилизовани средства свидетелите да се откажат от показанията
си, след като преди това заплахите не са дали резултат.
Оперативните служби за тяхна чест бяха употребили този път
прословутите СРС-та по предписанията на закона и бяха
изготвили процесуално годни доказателства. Резултат няма.
(А само като си помисли човек,
че от Брюксел настояват да въведем в НПК и в Закона за
специалните разузнавателни средства и агента под прикритие,
без който е невъзможно разбиването на сложните и най-опасни
престъпни мрежи! Дали при сегашната нашенска ефективност на
битката срещу изтичането на информация резултатът ще бъде
разбиване на някоя банда или просто рязко покачване на
тарифите за пазителите на тайната? (Колко ли "агенти" ще идат
зян, ако въобще се намерят навити за подобна авантюра.)
Липсата на разобличени продавачи
на секретна следствена информация илюстрира болестната
неспособност на съдебната и правоохранителната система да
обезпечава собственото си "чисто" функциониране, а ние искаме
да осигурява реда и законността в държавата и сред гражданите.
А запознати казват, че било интересно да се проследят
действията на обвиняемия или на негови приближени веднага след
запознаването на защитника му с показанията на анонимния
свидетел... Неспособността на системата да отхвърля подкупните
е генетично заложена в модела, в който един орган -
прокуратурата, преследва едновременно и нашите пороци, и
своите собствени. Фактът, че неотдавна прокурорите се наложиха
във Висшия съдебен съвет и де факто елиминираха правото на
антикорупционната комисия да разглежда сигналите срещу
магистрати, като запазиха възможността за борба с подкупните
единствено по реда на НПК, тоест само в свои ръце, е
показателен. Само че няма начин да се изтеглиш сам от блатото,
като дърпаш собствената си глава...
Достатъчно материал за размисъл
на бъдещите законодатели, почерпен от последния публичен спор
между ген. Борисов и адвокатите. |
