|
Три
месеца преди изборите партиите вдясно все още нямат яснота как
ще се явят пред избирателите с изключение на "Демократи за
силна България", които ще се пробват сами. Неяснотата е
предопределена от простичкия факт, че всички те, като изключим
донякъде ВМРО, се целят в един и същи електорат и той е
остатъчният на някогашния СДС. Сега става ясно колко прави
бяха домакините от Европейската народна партия по време на
срещата на петте десни партии в Будапеща през юни м.г., когато
в писмения дневен ред на събитието бяха нарекли гостите си от
СДС, Съюза на свободните демократи (ССД) и "Демократи за силна
България" (ДСБ) "трите фракции на СДС".
Оттогава ЕНП прави непрекъснати
усилия да обедини българската десница, като принуди поне
членките си - СДС, Демократическата партия (ДП) и БЗНС-Народен
съюз, да се явят в една коалиция на парламентарните избори.
Натискът не даде търсения резултат - Александър Праматарски
(ДП) предпочете СДС, Анастасия Мозер (БЗНС-НС) преклони глава
пред останалите в земеделското ръководство и се присъедини към
Стефан Софиянски (ССД) и
Красимир Каракачанов (ВМРО). Така към изборите засега тръгва
самотно ДСБ и две коалиции (ОДС, съставена от СДС, ДП и
"Гергьовден") и т.нар. малка - ССД, БЗНС-НС и ВМРО.
След като миналата седмица
Софиянски покани Надежда Михайлова на разговори за голямо
обединение, на "Раковски"134 отново се размислиха - по една
или две писти да тръгнат. Засега липсва социологическият
аргумент - кой вариант ще донесе повече бюлетини. Каквото и да
изберат Софиянски и Михайлова, ясно е отсега, че те ще бъдат в
следизборно споразумение.
Сливането на двете
коалиции
на този етап изглежда по-малко
печелившо, но не е изключено, коментира
заместник-председателят на СДС Емануил Йорданов. Според други
политици на "Раковски" 134 по този въпрос отново се е
възродило традиционното противопоставяне на Петър Стоянов и
Надежда Михайлова. Бившият президент открай време е радетел за
възможно най-широко обединение, а Михайлова през последните
два месеца стана твърде критична към Софиянски.
Коалиция със столичния кмет
изключваше и Праматарски - партньор в ОДС. От страна на
тройния съюз ССД, БЗНС-НС и ВМРО центростремителното желание е
подчертано по-силно. Причините са, от една страна, страхът да
не остане пред вратата на парламента и, второ, Мозер неведнъж
е показвала, че по сърце й е синята коалиция или тандем с
Костов, а не със Софиянски, когото подозира постоянно в царска
изневяра. За СДС обаче е неизгодно да се обвързва с тройния
съюз, защото така ще трябва да се лиши от още ключови места в
кандидатдепутатските листи, а пък не е сигурно колко гласове
ще получи в замяна. Тази е най-вероятната причина Надежда
Михайлова да бави отговора на поканата на Софиянски. Кметът
описва така целта на поканата: изготвяне на позиция какви ще
са отношенията на двете коалиции "преди, по време и след
изборите за постигане на целта - десноцентристко
правителство". Синият лидер ще реши кога ще има среща след
утрешния Национален съвет на синята партия.
Предизборните
послания са непрецизни и се припокриват
тъй като двете коалиции тепърва
ще готвят общи програми и на тяхна основа ще формулират
призивите си към избирателите. Още не са съставени и общите
предизборни щабове. Засега посланията им са микс от програмни
приоритети и лозунги, изречени с различни думи, но близки по
смисъл и нерядко взаимноизключващи се: силна икономика с
по-малко държава, намаляване на данъците, увеличаване ролята
на държавата в сигурността и образованието, подкрепа за
малките и средните фирми и дори "работно място за всеки",
както заявиха СДС лидери на обсъждането на програмата си в
края на седмицата.
Коалицията на Софиянски, Мозер и
Каракачанов извън програмните си намерения за подкрепа на
бизнеса и поощряването на средната класа заложи на
емоционалния призив "Свобода, любов и грижа за земята,
патриотизъм". Свободата идва от ССД, любовта към земята от
БЗНС-НС, патриотизмът от ВМРО.
Историци обаче припомнят, че
коалиция между земеделци и ВМРО е най-екзотичният феномен,
който може да се измисли, тъй като земеделският вожд
Александър Стамболийски и македонските революционери са били в
смъртна вражда заради преследването на четите на ВМРО от
страна на земеделското правителство и най-вече заради
отмъстителното участие на ВМРО в убийството на земеделския
вожд след преврата през 1923 г. Премълчаването на фактите е
разбираемо, но някак не се връзва с непрекъснатото говорене на
земеделци и воеводи за история и традиции.
ДСБ е най-напреднала с
програмата и посланията. Освен познатото "За силна България в
обединена Европа" на първия конгрес на ДСБ Костов лансира
лозунга "България може повече" (модификация на използвани вече
послания като "Заедно можем повече") и се обяви за намаляване
на разликата в стандарта на живот в България и Европа.
Популизмът присъства в по-малки дози в предизборното говорене
на ДСБ, тъй като публичността й се доминира изключително от
непримирима опозиционност спрямо сегашното управление и
конкретно към Симеон Сакскобургготски, изведена като
предусловие за самото съществуване на тази партия.
Целите -
десноцентристко или дясно управление?
И голямата коалиция (СДС, ДП и
"Гергьовден"), и малката (ССД, БЗНС-НС и ВМРО) обявяват, че са
за формиране на десноцентристко правителство след изборите, но
съставено с мандата на всяка от тях. ДСБ обаче си поставя за
цел не само да стане първа политическа сила вдясно в 40-ото
Народно събрание. "Нашата цел е да имаме достатъчно голяма
парламентарна група, която да позволи реализиране на дясно
управление на страната, ако избирателите поискат това", заяви
Костов по-миналата събота. Детайлите са съществени - Костов не
говори за десноцентристко управление, а за дясно. И дори
добавя ограничението - "ако избирателите поискат това". Което
може да се тълкува - ако ДСБ получи по-малка подкрепа от
останалите десни, значи избирателите не са поискали дясно
управление и следователно Костов няма да даде рамо на никакво
управление, което не е лидирано от него. Ако ДСБ се класира,
разбира се. Различни социологически агенции твърдят, че ДСБ
имат шанс да прескочат бариерата.
Таргет групите -
всеки ухажва всички
Най-големият проблем на десните
партии и коалиции е, че не могат да очертаят избирателите си.
Отново само ДСБ - макар и само чрез пресслужбата си, посочи,
че естествените им избиратели са сред градското население, но
и те "тепърва ще обмислят този въпрос". Липсата на точен
адресат на десните според политолозите издава инерцията на
общите приказки и робуването на чувства, а не на анализи и
маркетинг. Комуникационните канали за посланията също са тера
инкогнита за партийните елити. "Ами нали законът ще
регламентира каналите", отговори простичко партиен лидер на
въпроса как смята да накара избирателите да го чуят и
разберат.
Листите -
предстоящото голямо главоболие
Напрежение в ОДС покрай реденето
на листите вече има - в редиците на СДС зрее недоволство, че
на партньорите е определена доста голяма квота. Макар че 15
април е срокът за предложения, а 15 май - за утвърждаване на
кандидат-депутатите, вече е известно, че на Демократическата
партия са обещани поне три избираеми места, а на "Гергьовден"
- две. Лидерът на ДП Александър Праматарски ще бъде водач на
листа в София плюс избираеми места за Владимир
Джаферов/Николай Христов и Александър Джеров. Любен Дилов пък
ще води листата вероятно в Бургас, възможно е "Гергьовден" да
получи и избираемо място в София.
Ситуацията в малката коалиция
привидно изглежда безпроблемна - там всяка партия взима една
трета от водаческите места, а лидерите на партията ще водят в
София и в някой друг район. Софиянски ще лидира във Велико
Търново, тъй като не искал по етични причини да се състезава с
Надежда Михайлова в столицата, а Красимир Каракачанов - в
Русе. Анастасия Мозер още не е избрала район.
Затова пък най-вероятно Иван
Костов ще влезе в двубой с Надежда Михайлова или с Филип
Димитров в София, тъй като лидерът на ДСБ е номиниран за водач
на листата в Пловдив и в един от столичните райони. В ДСБ
лека-полека се туширало напрежението на кандидатдепутатската
опашка, тъй като някои от старите лица като Муравей Радев и
Йордан Соколов се били отказали да стават отново депутати.
Иван Костов избегна подводния камък "стари нови лица" в речта
си на националното събрание, като не зае позиция. Въпреки
декларациите, че ДСБ ще издигне неизхабени личности, доста от
сегашните депутати вече са сигурни за първите места в
списъците.
Царят - проблем и
след изборите
Сега и двете десни коалиции
избягват отговора какво ще правят, ако все пак на изборите
НДСВ е с по-добър резултат от техния. В малкия съюз Софиянски
мълчи, а Анастасия Мозер изрично подчертава, че работят такъв
проблем да не стои. Нищо чудно, ако все пак царската партия
вземе преднина пред сините конфигурации, каквито са в момента
прогнозите, "проблемът" не само да застане с все сила пред
г-жа Мозер, но и да разцепи коалицията им заради непримиримата
позиция на земеделската лидерка спрямо Симеон
Сакскобургготски. Разцеплението на десните в бъдещия парламент
е почти сигурно, ако влезе и партията на Костов. Просто
най-сетне г-жа Мозер ще откликне на зова на сърцето си.
|
